Определение № 1736 от 08.04.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 849/2025
- Вид
- Определение № 1736
- Подписан
- 08.04.2025
- В сила
- 08.04.2025
- Състав
- Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1736 гр. София, 08.04.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Частно касационно гражданско дело № 20258003100849 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. Н., подадена чрез назначен от съда на основание чл.
95, ал. 2 от ГПК процесуален представител адв. Ц. Д. против определение № 13 от 10.01.2025г. постановено по ч.гр.д. № 568/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна.
С този съдебен акт Апелативен съд – Варна е потвърдил определение № 5162 от 22.11.2024г., постановено по гр.д. № 2338/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ производството по делото е прекратено поради това, че този съд е ответник по предявения иск и делото е изпратено за разглеждане от Окръжен съд – Добрич.
Частният жалбоподател поддържа оплаквания за недопустимост на обжалвания акт, доколкото определението на първия съд не е подлежало на обжалване. Поддържа също, че неправилно въззивният съд е указал обжалваемост на постановеното от него определение, което не подлежи на обжалване. Подава частната жалба, за да докаже това.
В изложение към частната жалба счита, че за развитие на правото следва да се отговори на два въпроса:
1/ Когато са входирани 4 искови молби по ЗОДОВ и един иск по чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД подлежи ли делото на препращане до най-близкия съд на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ?
2/ Когато гражданин прочете неверни обстоятелства в дадено решение, от което твърди, че е претърпял неимуществени вреди по кой ред за защита подлежи на разглеждане исковата молба, какво забавяне на производството има, какво нарушение на правото на ЕС или това си е типичен случай на непозволено увреждане по ЗЗД? По този въпрос твърди противоречие с Определение № 189/17.08.2022г. по ч.гр.д. № 2246/2022г. на ВКС, I ГО.
1
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК съгласно т. 9, б. „в“ от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и отговаря на съдържателните изисквания на чл.
275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Установено е по делото, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Н. А. Н. срещу Окръжен съд – Варна искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от актове на Окръжен съд – Варна постановени в нарушение на правото на справедлив процес, забавяне на производството и нарушение на правото на ЕС по реда на ЗОДОВ. С определение от 22.11.2024г. Окръжен съд – Варна с констатация, че исковете са предявени пред съд, който е и ответник по исковете, постановил изпращане на делото на най-близкия родово компетентен съд, а именно Окръжен съд – Добрич.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че формулираният от ищеца петитум на исковата молба е непрецизен, но от изложените в исковата молба фактически твърдения следва, че са предявени искове с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право.
Съобразил, че доколкото ВОС е ответник по исковете е недопустимо да разглежда и да се произнася по тях, поради което приложение намира чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, съобразно с която разпоредба сезираният съд правилно е изпратил делото за разглеждане на най-близкия родово компетентен съд.
За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ГПК, съдът съобрази следното:
Обжалваното определение е допустимо като постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок частна жалба насочена против подлежащ на обжалване акт на първоинстанционен съд с преграждащ по-нататъшното развитие на делото пред сезирания съд характер /чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК/, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. Ето защо постановеното от Апелативен съд – Варна определение не е недопустимо на соченото от частния жалбоподател основание, като постановено по частна жалба насочена срещу необжалваем акт и не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 от ГПК е предпоставено от произнасяне на въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Въпросът – когато са входирани 4 искови молби по ЗОДОВ и един иск по чл. 49 от ЗЗД и чл.
2
45 от ЗЗД подлежи ли делото на препращане до най-близкия съд на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ – не е разрешен от въззивния съд, съответно крайното му решение не е основано и не е обусловено от това разрешение.
От данните по делото се установява, че е входирана една искова молба, започваща с искане на самия ищец на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ съдът да прекрати делото и да го изпрати на най-близкия окръжен съд, като това е ОС – Добрич. По твърдения на ищеца с тази искова молба той предявил три кумулативно съединени искове срещу ОС – Варна за присъждане на неимуществени вреди, понесени от нарушение на правото на Европейския съюз и от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок при разглеждане на в.ч.гр.д. № 3459/2020г. по описа на ОС – Варна в периода 27.11.2020г. – 11.01.2021г.; от прочетени лъжливи изрази в решение по гр.д. № 2431/2022г. по описа на ВОС и в прекратително определение по същото дело. Решаващият мотив на въззивния съд да потвърди първоинстанционното преграждащо определение е, че ответник по всички предявени искове е сезираният ОС – Варна, а предявените искове са по ЗОДОВ, поради което правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ. Съдът е изтъкнал, че петитума на предявените искове е непрецизен и не е развил съображения за броя и вида на предявените с една искова молба искове. Ето защо въпросът не е от значение за постановения краен резултат и по него не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Проверката на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК е предстоящ процес, компетентен по който е съдът, на който делото е изпратено, а не и съдът – ответник по исковете. Едва след осъществяване на тази проверка, ищецът ще уточни вида и броя на предявените искове с прецизиране и на петитума на исковата молба.
Въпросът – когато гражданин прочете неверни обстоятелства в дадено решение, от което твърди, че е претърпял неимуществени вреди по кой ред за защита подлежи на разглеждане исковата молба, какво забавяне на производството има, какво нарушение на правото на ЕС или това си е типичен случай на непозволено увреждане по ЗЗД – не е разгледан и не е разрешен в обжалваното определение. Ето защо този въпрос не е от значение за изхода на конкретно дело, нито е обусловил правната воля на съда, обективирана в определението му.
По него също не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, уредено в закона като предпоставка за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, съдебният състав на ВКС приема, че не са налице уредените в закона предпоставки обуславящи приложното поле на касационното обжалване на въззивното определение и такова не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13 от 10.01.2025г. постановено по ч.гр.д. № 568/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4