Решение № 1537 от 16.07.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е № 1537 гр.Пловдив, 16. 07 . 2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Ст.Журналова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1352/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

ЛЕМ КОМЕРС

ЕООД, ЕИК *********, с.Главиница, ***, представлявано от управителя Л.Г., с пълномощник адв.Б.З. обжалва Ревизионен акт

/РА/ № Р-16001317004485-091-001 от 12.01.2018г., издаден от А.А.Д.– началник сектор /възложил ревизията/ и Д.Б.Р.– главен инспектор по приходите /ръководител ревизия/, в потвърдената част с Решение № 181/29.03.2018г. на Д. Дирекция ОДОП – Пловдив относно допълнително начислен ДДС на основание чл.79 ал.3 ЗДДС в размер на 51 643,43лв. и съответната лихва в размер на 12 214,52лв., допълнително установен корпоративен данък за 2015г. в размер на 57 240,60лв. и съответната лихва в размер на 8 969,00лв, както и против ревизионен акт за поправка на оспорения РА, против който е образувано адм.д.№ 1506/2018г., присъединено към адм.д.№ 1344/2018г., решението по което е отменено от ВАС с връщане на делото за ново разглеждане.

Становища на страните :

- Ревизионният акт /РА/ е обжалван като незаконосъобразен - постановен при съществени нарушения на материалното и процесуалното законодателство, с искане за отмяната му и присъждане на направените съдебни разноски. Твърди се, че РА е издаден при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са събрани доказателства от значение за разкриване на обективната истина, а представените от ревизираното лице /РЛ/ данни не са взети предвид от приходните органи. От фактическа страна се поддържа, че основната дейност на Лем Комерс ЕООД е производство на мебели, развивана в собствен производствен обект в с.Главиница, в който е налично складово помещение за съхранение на материали за производството. В периода 2014г.-2015г. в с.Главиница е имало няколко тежки наводнения, за което свидетелстват новинарски емисии и официални документи, издадени от кмета на населеното място, вкл. е налице официално частично бедствено положение през 2015г. Вследствие на проливните дъждове са погинали материални запаси – мебелен обков, собственост на търговското дружество, придобит в периода 2006г.-2009г., както и ПДЧ със значително нарушени потребителски качества. На 21.08.2015г. е бракуван мебелен обков по опис, на обща стойност 258 217,15лв.

С Протокол за оценка на материални запаси № 1/21.08.2015г. е извършена обезценка на материални запаси – ПДЧ в количество 78 411,34м2 на стойност 703 920,19лв., бракувано със Заповед № 2/21.08.2015г. на управителя на дружеството. „Последващо е реализирано /продадено с променено предназначение, тъй като не може да се изгаря с оглед забрана в обективното законодателство/ с ф-ра № 2948/28.09.2015г. и ф-ра № 2950/29.09.2015г., по които е начислено ДДС, като това не се оспорва от органите на НАП.”. Съставен е протокол за липси № 1/21.08.2015г. на дървен материал на стойност 143 160,24лв.

От правна страна се твърди, че дружеството попада в хипотезата на чл.28 ал.1 т.1-4 ЗКПО и чл.80 ал.2 т.1 ЗДДС, за което са представени доказателства в хода на ревизията и бракуваните запаси са придобити в периода 2006г.-2009г. Оспорен е извода на приходните органи за неположена дължима грижа от управителя на дружеството, предвид факта, че ситуацията е официално окачествена като частично бедствено положение. Приетото от приходните органи – бракът и обезценката произтича от неправилно съхранение на плоскостите ПДЧ, не е обосновано със събрани доказателства и конкретни обстоятелства.

В писмена защита по същество при първото разглеждане на жалбата, оспорващото дружество се позовава на събраните в съдебното производство доказателства – свидетелски показания на кмета на с.Главиница – Е.Х. и служители на дружеството – А.Л. и Ст.К., като последнопосочените лица са констатирали след наводнението вещите, подлежащи на бракуване. Последващото разпореждане със СМЦ – предмет на брака, е установено от разпита на Бл.А. с ЕТ Б.А.-К.и В.Я. – управител на Софалукс България ЕООД, които са получатели по цитираните по - горе две фактури. СМЗ, които не са могли да се използват по друг начин, са предадени на лицензирани дружества за управление на промишлени отпадъци – свидетелски показания на О.Т. – служител на Екоинвест ЕООД и Р.И. – Папир БГ ООД. С позоваване на ССч.Е се поддържа за установено, че счетоводството на РЛ е водено съгл. изискванията на ЗСч. и НСС – по начина на водене на счетоводната отчетност, заприхождаването и отписването на СМЗ, същите могат да бъдат проследени от момента на закупуване до момента на тяхното бракуване, установена липса или извършена оценка, което според жалбоподателя доказва достоверността на реализирания брак. Поддържано е, че относим за определяне на финансовия резултат е вариант 2 т.III от заключението по ССч.Е – данъчна загуба от 45

478,47лв. Ведно с това е заявено, че в Протокола за бракуване на материални запаси от 21.08.2017г. се съдържат

223 позиции с реквизити – наименование и вид на материала, мярка, количество, единична цена, обща стойност и същите СМЗ са описани в Инвентаризационен опис и сравнителна ведомост от 17.08.2018г. Движението на материалните запаси по видове е описано по проследимост в т.2 от експертизата с анализ на аналитичните дневници, дневниците за покупки, СД по ЗДДС, Главна книга за съответните периоди, Оборотни ведомости, салда и обороти по сметки и водени партиди и са налице фактури за придобиване по групи – за обков и за кантове. Материалите са закупувани до 31.12.2009г. и е ползван ДДС и е налична счетоводна справка за движението на материалните запаси по видове. Твърди се, че в случая са изминали над 5 години от закупуване и бракуване на материалите – констатирано от в.л. /вр. с чл.79 ал.3 – чл.80 ал.1 т.3 ЗДДС/.

- Ответникът Д. Д.

ОДОП – Пловдив чрез процесуален представител гл.юрк.Д.К., счита жалбата за неоснователна. Поддържа законосъобразност на ревизионния акт с изложените съображения по същество при първото разглеждане на жалбата и доводите в касационната жалба и е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции, ведно с държавна такса за осъщественото касационно обжалване.

В писмено становище по същество по адм.д.№ 1344/2018г. е заявено, че част от представените фактури за покупка на обков през периода 2006г. до 2009г. – не са придружени с опис на артикулите, а в друга част от фактурите са отразени артикули, които са описани общо. Приходните органи са извършили съпоставка между артикулите, посочени като предмет на бракуване в инвентаризационния опис и протокола от 21.08.2015г. с предоставените от дружеството покупни фактури, в резултат на която съпоставка са установени несъответствия във вида и в количествата на определени видове от закупените стоки и бракуваните такива. Такива несъответствия са констатирани и по отношение на покупните цени на мебелния обков и стойностите, посочени в протокола за брак. Посочено е, че РЛ е закупувало мебелен обков, необходим за производствената му дейност – и през периодите след 2010г., който съвпада по видове с бракуваните от дружеството стоки. Предвид данните, се счита за правилен извода на приходните органи затова, че представеният от РЛ протокол за бракуване на материални запаси от 21.08.2015г. не съдържа информация за размера на ползвания от дружеството данъчен кредит при покупката на всеки един от бракуваните артикули, поради което не може да бъде доказано обстоятелството на изминали повече от 5 години от годината на тяхното придобиване, за да бъде приложен чл.80 ал.1 т.3 ЗДДС. Поддържат се изцяло съображенията на решаващия орган.

Свидетелските показания се считат за общи, но дори да бъдат кредитирани се поддържа, че не касаят съществото на спора. Посочено е, че заключението по ССч.Е също няма отношение към правния спор – какъв е размерът на ползвания от дружеството ДК при покупката на всеки един от бракуваните артикули и изминали ли са повече от 5 години от годината на тяхното придобиване. Заявено е, че според таблица 1 на РА за поправка на РА – допълнително установен корпоративен данък /КД/ за 2015г. /к.4-к.6/ е 62 240,45лв. и след приспадане на сумата по к.10 /6 251,23лв. – надвнесен данък от минали години/, се получава дължимата сума /к.11/ от таблица 1 на акта, която е в размер на 55 989,22лв.

По отношение увеличението на счетоводния финансов резултат за 2015г. по реда на чл.28 ал.2 ЗКПО в размер на 703 920, 19лв. и намалението по чл.29 ЗКПО с 23 523,40лв., е посочено, че предмет на спора са отчетени счетоводни разходи за обезценка на материални запаси по дебита на с-ка 6081 – разходи от последващи оценки на текущи активи /обезценка на материали/, за което е представен Протокол № 001/21.08.2015г. за и5звършена обезценка на различни видове ПДЧ, общо – 78 411,34 м2 на стойност 703 920,19лв., като впоследствие цялото количество материални запаси е продадено общо за 23 523,40лв. При инвентаризацията през м.08.2015г. на материални запаси, брак и обезценка на МЗ, всички са бракувани като негодни за употреба с твърдение, че са с нарушени качества с оглед „температурни колебания и влажността на въздуха”. Посочено е, че ръководството на предприятието само определя честотата на оценката на СМЗ по нетна реализируема стойност през отчетния период и в случая не е доказано как особено големи количества ПДЧ, които са обезценени, са съхранявани така, че от предходната инвентаризация, която би следвало да е извършена в края на предходния отчетен период, са изгубили своите качества.

Окръжна прокуратура гр. Пловдив не участва по делото.

- В

Решение № 6593/07.05.2019г. на ВАС, постановено по адм.д.№ 2615/2019г. е прието следното : „…обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид неизлагането на собствени мотиви относно фактите и правните изводи по съществото на спора,…. делото следва да се върне на Административен съд - гр.

Пловдив за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав, който след като установи фактическата обстановка по делото и извърши цялостна преценка на доказателствата по делото, да изложи правните си изводи и да се произнесе по съществото на правния спор. На основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съд не се произнася по исканията на страните за разноски, а при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода му новият състав на първоинстанционния съд ще се произнесе и по разноските, направени пред настоящата касационна инстанция”.

Жалбата е процесуално допустима, подадена при условие на безсрочност /липсват данни за дата на получаване на съобщение с изх.номер от 05.04.2018г. – л.14, с което е изпратено Решение № 181/29.03.2018г./. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 ДОПК.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001317004485-020-001/11.07.2017г.

/л.575, т.2/, издадена от А.Ат.Д.на длъжност началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват : корпоративен данък за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. и ДДС за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г., с определен срок от три месеца от връчване. ЗВР е връчена по електронен път на 20.07.2017г. – удостоверение, л.574. С последваща ЗВР от 19.10.2017г.

/л.569, т.2/, издадена от същия орган по приходите, срокът на ревизията е удължен до 20.11.2017г. Със ЗВР от 20.11.2017г. срокът е удължен до 20.12.2017г.

– изд. от същия орган по приходите, с промяна в обхвата на видовете данъчни задължения – допълнен е данък върху доходите в натура, обвързани с лично ползване по чл.204 ал.1 т.4 ЗКПО за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.

/л.563, т.2/. Изменителните заповеди са връчени по електронен способ, за което в преписката са приложени удостоверения за връчване. Всички ЗВР са издадени от А.Ат..Д.на длъжност началник сектор.

В ЗВР от 11.07.2017г. са определени лицата, които да извършат ревизията : Д.р. – гл.инспектор по приходи и ръководител на ревизията и О.Л., гл. инспектор по приходите. РД № Р-16001317004485-092-001/20.12.2017г.