Решение № 634 от 12.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330108796 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК: 115016602, против Р.

И. Г., с ЕГН: ********** за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***г. по описа на Районен съд – Пловдив, а именно: сумата от 643,90 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2021 г. до 17.04.2022 г. в размер на сумата от 64,39 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на 1 потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът, извършващ дялово разпределение, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 643,90 лева. Доставената услуга на посочената стойност не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява, че не е налице възникнало правоотношение между страните, доколкото липсва сключен писмен договор. Твърди се, че процесният имот не е топлоснабден, тъй като ответникът е отстранил поставените в апартамента радиатори, заедно с водомерите, които отчитат изразходваната топлинна енергия. Счита, че в имота не се извършва прецизно замерване на потребена топлинна енергия.

Изтъква, че освен отстраняването на всички радиатори в процесния имот, подаването на БГВ също е преустановено. Ответникът оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия. Оспорва и изготвеното извлечение от сметка, като твърди, че същото не съдържа задължителните реквизити по чл. 13, т. 3 от Директива 2006/32 ЕО на ЕП на Съвета от 05.04.2006 г. Счита, че не дължи заплащане на претендираните от ищеца суми, тъй като се касае за непоръчана от потребителя услуга за предоставяне на топлинна енергия. Твърди, че не са налице доказателства за взето решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към централното отопление. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ****г. по описа на Районен съд Пловдив, *** – ти гр.състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2022г. Заповедта е връчена редовно на длъжника, като в законоустановения едномесечен срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от същия, поради което с разпореждане на съда от 27.05.2022г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законо установения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищцовото дружество следва да докаже при условията 2 на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал.1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява от представената по делото справка от Агенция по вписванията от 17.11.2022г. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.11.2020 - 30.04.2021г. АС обслужваща жилищния блок в гр. П., ул. *** № *** е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ.

Подадена е общо 386,84102 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 22,923066 MWh за сметка на „ ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период 01.11.2020 30.04.2021г. в ап. 24 всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и са нямали ИРУ, по които да се отчита изразходваната ТЕ за отопление.

През имота на ответника преминава 6 бр. щранг лири с обща мощност от 2540W. Потребената топлоенергия от същите се начислява по максимална нормативна мощност, тъй като не се отчитат с ИРУ. В имота на ответника няма монтирани отоплителни тела с ИРУ за отчет. В имота на ответника има 3 монтиран 1 бр. водомер за топла вода (БГВ), който е бил на редовен отчет.

Изразходваната топлоенергия се е начислявала по неговите показания.

Същият е метрологично годен. През процесния период в имота на ответника няма монтирани ИРУ и отоплителни тела. Има монтиран и един брой водомер за топла вода на редовен отчет. Топлоенергията за БГВ в имота се е начислявала по неговите отчетни показания. За имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. и НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, тъй като през имота преминават вертикални щранглири, на които е начислявана изразходвана ТЕ по максимална нормативна мощност. Общата мощност на същите е 2540W.

Установява се от депозираното заключение, че количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода 01.11.2020 - 3 0.04.2021г. по месеци, показано в приложената таблица е общо 6,01118 MWh, в това число 2,03385 MWh за отдадената от сградната инсталация, 3,25964 MWh за отопление и 0,71769 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което беше установено, чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „***” ЕАД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната.

Според вещото лице, начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Като се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки собственик на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение. В случаите на чл.

153, ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид това съдът намира, че е налице основание за определяне на потребителя на задължение за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация.

4

Разпределението на топлинна енергия в настоящия случай е осъществено на база на специалната „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, която се явява приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отменена към настоящия момент, но действала към процесния период/. Следва да се посочи, че същата е обеквтивирана в подзаконов нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, който доколкото е действал през процесния период, регламентира обществените отношения във връзка с топлоснабдяването. Същият може да бъде оспорен единствено по предвидения в АПК ред, като настоящият съдебен състав е в невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност върху същия. Действително, с Решение № 4777/13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, е отменена зависимостта (формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп.