Решение № 228 от 09.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20205330110497 по описа за 2020 година

Подадена е искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу К. И.

Г. от гр. П., с което са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1190,39 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г., за обект, находящ се в гр. П., ул. „*****“ № ***, ап.***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 89,43 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 04.12.2018 г. – 13.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1182/ 17.02.2020г. по ч.гр.д. № 2515 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр.с.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна енергия по отношение на 1 обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „*****“ № ***, ап.***. Поддържа, че за процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление, за битова гореща вода, както и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, включваща главница за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. в размер на 1190,39лв., както и обезщетение за забава в размер на 89,43 лв. за периода 04.12.2018 г. – 12.02.2020 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2515 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, VI гр.с., която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна К. И. Г., чрез назначения особен представител адв. И. Й. М., със становище за неоснователност на предявените искове. Прави възражение за погасяване по давност на исковите претенции. Оспорва ответникът да е потребител на топлинна енергия в имота, поради което намира, че не дължи процесните суми. Оспорва в имота на ответника да има монтирани отоплителни тела, снабдени с изправни измервателни устройства, както и представената справка за доставена топлинна енергия. Излага твърдения, че не е ясно дали претендираната топлинна енергия за сградна инсталация е начислявана пропорционално на разпределената за отопляемите обекти от етажната собственост съгласно нормативните актове. Не било ясно дали има разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищеца. Счита, че за процесния период в справките за доставена топлинна енергия се претендира потребление, което е произволно начислено и същото не отговарят на действителното потребление. Поддържа, че ищцовото дружество не е имало правно основание да начислява служебно потребление на топлинна енергия в случай на неосигуряване на достъп за отчет на средствата за дялово разпределение, съгласно изискванията.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2515 по описа за 2020 г. по описа на 2

Районен съд Пловдив, VI гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 1182/ 17.02.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 23.07.2020 г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове :

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „*****“ № ***, ап.***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.

Това обстоятелство се оспорва от страната в писмен отговор. От ангажираните от 3 ищеца писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/ ******** г., се установява, че ответницата е придобила собствеността по отношение на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. П., ул. „*****“ № ***, ет.***.

Ответната страна лично е депозирала молба за откриване на партида от дата ******** г., до ищеца, за процесния имот. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е начислена ТЕ, поради което има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. П., ул. „*****“ № ***, ап.***, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадена е общо 228,584705 MWh TE за разпределение, от които са изчислени технологични разходи в размер на 3,066032 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. През процесния период в ап.11 всички 3 бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока, но не са били снабдени с ИРУ за визуален отчет. Отопляемият обем на имота е 141 куб.м. През имота на ответника преминава щранг лира с мощност 380 W. Същата не е снабдена с уред за отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление. В имота има монтиран един брой водомер за топла вода. Начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на база отчетни показания на устройството. За имота на ответника са прилага изискванията на т.6.7, във вр. т.6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването на 3 бр. отоплителни тела – по максимална нормативна мощност, поради липса на уреди за отчет. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника възлизало на общо 11,44237 MWh, в това число 1,01838 MWh за отдадената от сградната инсталация, 6,52678 MWh за отопление и 6,52678 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което е установено след сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Бруната“ ЕООД и ищцовото 4 дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за енергетиката. Предвид тези изводи на вещото лице, които се възприемат от съда като компетентни и обективни, следва, че топлинната енергия е разпределяна и начислявана в съответствие с действащата нормативна уредба. Възраженията на ответника за неправилно начисляване на претендираната топлинна енергия не се споделят от съда.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. С.К., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на ответника – съгласно издадените от ответника фактури и извлечението от партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на топлинната енергия, консумирана от ответника и касаеща процесния недвижим имот в гр. П., ул. „*****“ № ***, ап.***, за процесния период е формирана както следва: топлоенергия сградна инсталация в размер на 111,04 лв. с ДДС, топлинна енергия за отопление – 711,64 лв. с ДДС, топлинна енергия за гореща вода (БГВ) в размер на 424,93 лв., услуга дялово разпределение – 17,22 лв. с ДДС, общ размер – 1264,83 лв. с ДДС. След извършено прихващане на заплатена сума в размер на 74,44 лв., неплатената сума за топлинна енергия за процесния периода възлиза на 1190,39 лв. Лихвата за забава, изчислена върху всяка неплатена месечна сума, за периода от 04.12.2018 г. до 13.02.2020 г., възлиза на общо 89,43 лв. За процесния период по партидата на ответника не са издадени кредитни известия /т.нар. минусови изравнителни сметки/. Издадено в кредитно известие за следващ период - № *******/ ********* г., отчетен период 01.05.2019 г. – 31.10.2019 г. на стойност 74,77 лв., с която сума е извършено прихващане по фактура № ******/ ******** г.

Процесните фактури са осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и справка-декларация по ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника, водено е редовно счетоводството при ищеца относно продажбата на ТЕ на ответника за процесния период.

Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно чл.202 ГПК. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния имот, собственост на ответника. Затова и именно ответникът, на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на 5 доставената топлинна енергия. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето основание. Определеният размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.