Решение № 17489 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17489 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б М при участието на секретаря И Т Т като разгледа докладваното от Б М Гражданско дело № 20231110122637 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”.

Ищецът „З“ЕООД излага в исковата молба, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, сключен между праводателите му и ответника, са настъпили събития, в причинна връзка с които са настъпили вреди на застрахования автомобил.

Застрахованият предявил претенции към ответника във връзка с уврежданията, като е образувана щета и е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 810 лева. Излага доводи, че вземането за застрахователно обезщетение в размер на 2 759,24 лева, му е прехвърлено с договори за цесия, за които ответникът е уведомен.

Предвид изложеното предявява иск за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 2759,24лева–неплатено застрахователно обезщетение по щета

№**********/07.07.2022г., прехвърлено на ищеца с договори за цесия, ведно със закоконната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

1

Ответникът „ЗД Е“ АД в писмения отговор излага съображения за неоснователност на иска поради изпълнение на задължението чрез плащане на дължимо обезщетение в размер на 810 лева. Счита, че претендираното обезщетение не съответства по размер на причинените вреди, тъй като са извършени ремонтни дейности, които не са били необходими, като размерът на претендираното обезщетение надхвърля действителната стойност на вредите.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С определението по чл.140 от ГПК на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесните събития между праводателите на ищеца и ответника е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско”, по което са платени дължимите премии, че в срока на действие на договора, на посочената в исковата молба дата и място на настъпили описаните в исковата молба събития, които представляват покрит риск и вследствие на които са настъпили твърдените от ищеца и описани в протоколите за оглед вреди, че вземанията за обезщетение са прехвърлени на ищеца с договори за цесия, както и че предходният кредитор е уведомил ответника за прехвърлянето на вземанията, че ответникът е заплатил преди прехвърляне на вземането застрахователно обезщетение в размер на 810 лева.

Между страните се спори относно размерът на настъпилите в причинноследствена връзка с ПТП вреди, както и дали платеното от ищеца застрахователно обезщетение е прекомерно.

В тази връзка следва да се вземе предвид чл. 386, ал.2 от КЗ, според който при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. За установяване действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие е изслушана авто-техническа експертиза, по която е направено заключение, че стойността за възстановяване вредите по л.а. „Хюндай Санта Фе“ с per. № СА0698МХ е в размер на е 2991,96лева.

2

Съдът кредитира заключението на вещото лице и приема, че дължимото застрахователно обезщетение е в посочения размер, от които след приспадане на частично платената сума от 810,00лева, след което остават дължими 2181,96лева, за която сума искът следва да се уважи и да се отхвърли до пълния предявен размер.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете в размер на 789,00лева.

На сонвоанеи чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в размер на 100,00лева, от които следва да се присъдят 20,00лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗД Е“ АД с ЕИК **********, да заплати на „З“ЕООД с ЕИК ********** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 2181,96лева–неплатено застрахователно обезщетение по щета

№**********/07.07.2022г., прехвърлено на ищеца с договори за цесия, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -28.04.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете в размер на 789,00лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД до пълния предявен размер от 2181,96лева до 2759,24лева.

ОСЪЖДА „З“ЕООД с ЕИК ********** да заплати на „ЗД Е“ АД с ЕИК ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 20,00лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3