Решение № 90 от 19.06.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Кърджали, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

М. К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500060 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 17/19.01.2023 г., постановено по гр.д. № 289/2022 г., М.ският районен съд е отхвърлил предявения от Ю. М. И. против Ф. М. И. иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД-за отмяна на извършено с Нотариален акт за дарение №11, т.3, д.405/2019 г. по описа на нотариус Ат.У. с район на действие РС-М., дарение от Ю. М. И. в полза на Ф. М.

И. на 1/5 ид.ч. от недвижим имот, представляващ НПИ, находящ се в урбанизираната територия на с.Ч., общ.К., махала „В.“ с площ 994 кв.м., ведно с 1/5 ид.ч. от построените в този имот: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., едноетажна жилищна сграда със застроена площ 54 кв.м, едноетажна жилищна сграда със застроена площ 76 кв.м. и стопанска постройка с площ 21 кв.м., при граници на имота: север-имот на А. Ю. Ю., изток-улица, юг-имот на Община К., запад –имот на Община К.. Съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 1 240 лв., представляваща направени по делото разноски.

Настоящото въззивно производство е образувано по депозирана чрез процесуален представител от недоволния от решението ищец Ю. М. И. жалба. Първоинстанционното решение се атакува като неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че събраните по делото писмени и гласни доказателства водели до извод за неправилност на констатациите на решаващия съд за недоказаност на факта на влошеното здравословно състояние на ищеца, както и на факта за невъзможност за полагане на самостоятелни грижи. От представената нотариална покана се установило и, че ответникът бил поканен да полага грижи за ищеца, вкл. и финансови такива, както и се установило и обстоятелството, 1 че последният бездействал. Твърди се във въззивната жалба, че обстоятелството, развито от първоинстанционния съд, дали в съдържанието на нотариалния акт за дарение е вписано условието за гледане и издръжка, вкл. и в неговото наименование, изобщо не било от категорията на тези, определящи допустимост или основателност на предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД. Въззивникът иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло, вместо което бъде постановено друго, с което предявеният от него иск бъде уважен. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции В срока и по реда чл. 263, ал. 1 от ГПК, е депозиран чрез процесуален представител, отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ответник и в първоинстанционното производство Ф. М. И., в който жалбата е намерена за неоснователна. С отговора се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът Ю. М. И., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения. Представя списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият Ф. М. И., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертаната от въззивната жалба рамка на осъществяваната в това производство проверка, настоящата инстанция намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. А относно правилността му, съобрази следното:

Пред надлежния Кърджалийски районен съд е предявен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, с който ищецът цели да бъде отменен, обективирания в Нотариален акт за дарение №11, том 3, дело № 405/2019г. по описа на Нотариус А. У. с район на действие PCМ., договор за дарение, с който той- Ю. М. И. дарил на ответника Ф. М. И. 1/5 ид.ч. от недвижим имот, представляващ НПИ, находящ се в урбанизираната територия на с.Ч., общ.К., махала „В.“ с площ 994 кв.м., ведно с 1/5 ид.ч. от построените в този имот: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., едноетажна жилищна сграда със застроена площ 54 кв.м, едноетажна жилищна сграда със застроена площ 76 кв.м. и стопанска постройка с площ 21 кв.м., при граници на имота: север-имот на А. Ю. Ю., изтокулица, юг-имот на Община К., запад –имот на Община К., поради отказ на дарения ответник да му дава издръжка, от която се нуждае и да полага грижи.

В исковата си молба ищецът посочва, че в края на 2020г. здравословното му състояние 2 се влошило, и изпаднал в нужда от издръжка и необходимост от полагане на грижи, като страдал от редица заболявания- захарен диабет с инсулиново изчерпване, придружен с тежки неврологични усложнения и диабетна полиневропатия, хроничен холицестит на жлъчен мехур и др., които в последните години се усложнили, и предвид напредналата му възраст не бил в състояние да се обслужва сам. Разходите по лечението съставлявали големи по размер суми, с които не разполагал, като нямал спестявания, от които да се издържа, не работел и не реализирал доходи от трудова дейност, именно поради влошеното си здравословно състояние. Твърди, че живее сам, поради което и има нужда от исканата помощ. Освен устно, ищецът връчил на ответника и писмена покана, с която го уведомил за възникналата нужда от гледане и издръжка. Ищецът посочва, че ответникът от момента на възникналата за ищеца нужда с траен характер-от края на 2020г. насам, не полагал никакви грижи за него и не изпълнявал моралното си задължение за издръжка и гледане.

Ответникът, в своят писмен отговор, намира иска за допустим, но неоснователен.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е изпаднал в нужда от предоставяне на средства за издръжка. Заявява, че ищецът и неговото семейство разполагали с достатъчно средства за издръжка, имали недвижим жилищен имот, земеделски земи и МПС-ва /лек автомобил и мотор/. Оспорва, че ищецът живее сам. Твърди, че той живее със своята съпруга, която получава пенсия, притежава собствена къща с двор, засаден със зеленчуци; че той със съпругата си отглеждали крави и продавали мляко. Пред първоинстанционния съд твърди също, че ищецът въпреки правото си не получава пенсия в Р.България, защото получава такава от Кралство Швеция. Както и че ответникът получава доходи, които не му дават възможност да дава средства и на ищеца.

Дарението е едностранен и безвъзмезден договор. Задължението за издръжка и помощ на дарителя не е насрещно задължение за надарения, произтичащо от договора. От надарения се очаква единствено благодарност като морално –етична норма. В разпоредбата на чл.227 от ЗЗД са уредени три хипотези, когато облагодетелствуваният от дарствения акт е имал поведение в разрез с тази морално-етична норма. Отмяната на дарението, обаче не е резултат на договора, а на закона, който при наличието на нови факти, сочещи на груба неблагодарност, дава право на дарителя да поиска обратно дареното. В разпоредбата на цитирания чл.227, ал.1, в.”в” от ЗЗД, тези нови факти и обстоятелства са: дарителят да изпадне в нужда и да поиска от надарения помощ. Само при наличие на нужда и отправено искане към дарения да дава издръжка, задължението за нейното даване от морално се трансформира и в правно.

А за основателността на иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, т.е. за отмяна на дарение поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, следва да са налице следните предпоставки, включени в предмета на доказване: дарителят да се нуждае от издръжка; да е поискал такава от дарения и дареният да е отказал, макар, че има възможност да предоставя издръжка. Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поискване или най-късно към момента на съдебното произнасяне.

3

Очертавайки правната рамка на своето произнасяне, настоящия съд съобрази, че в производството се установява, че ищецът и ответникът са братя, и че с процесния Нотариален акт за дарение №11, т.3, д.405/2019 г. по описа на нотариус Ат.У. с район на действие РС-М., ищецът е дарил на брат си своята 1/5 ид.ч. от наследствения им недвижим имот, представляващ НПИ, находящ се в урбанизираната територия на с.Ч., общ.К., махала „В.“ с площ 994кв.м., ведно с 1/5 ид.ч. от построените в този имот: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., едноетажна жилищна сграда със застроена площ 54 кв.м, едноетажна жилищна сграда със застроена площ 76 кв.м. и стопанска постройка с площ 21 кв.м., с данъчна оценка ва прехвърляната идеална част от 1 492.97 лв.

Установява се от назначената СМЕ, че ищецът страда от следните заболявания: 1/ от м.март 2004г. от „хроничен калкулозен холесистит“, като с извършена операция му е отстранен жлъчния мехур.; 2/ от 2010г. от „Неинсулозависим захарен диабет“, което заболяване се развило и усложнило до „диабетна невропатия и диабетна регинопатия“, довели до влошаване на общото му здравословно състояние, изтръпване и болки в крайниците, трудно придвижване и влошено зрение; и 3/ артериална хипертония, като тези заболявания в своята съвкупност водят до влошено здравословно състояние на ищеца.

Вещото лице установява също, че така посоченото в т.2 заболяване определено е от кръга на тези, за които при поискване от ищеца, той би получил процент на нетрудоспособност/ инвалидизация .

От приетата в заверено копие Нотариална покана с рег.№ 2707/15.06.22 г. на нотариус Гр.Г. със район на действия- РС гр.М., се установява, че ищецът е поискал от ответника социални грижи, осигуряващи му нормален начин на живот и заплащане на месечна издръжка в размер на 300 лв., с които да покрие ежедневните си битови разходи и разходите за здравословното му състояние. В поканата е посочено, че при отказ от страна на ответника, последният доброволно следва да върне собствеността върху дарения му имот. На поканата е посочено, че същата е връчена на адресата й на 17.06.2022 г., но при анализ на представените писмени доказателства/л.52-56 от първинст.дело/ и свидетелските показания на магазинера на селото- св. М.Х., следва да се приеме, че получилият поканата със задължение да я предаде свидетел, е предал същата на ответника най-рано на 30.07.2022г., след като последният е влязъл от Р.Турция в Р.България през ГКПП“Кап.Андреево“-шосе, т.е., след депозиране на исковата молба в съда на 20.06.2022 г., но преди произнасяне от решаващия съд.

От анализа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, се установява в производството, че ищецът е женен, живее в притежаваната от него жилищна сграда със съпругата си З. А. И., която получава месечна пенсия, чийто размер към октомври 2022 г. възлиза на 467 лв., че има три деца, които живеят в чужбина и които му изпращат също парични средства, вкл. и синът му наскоро му подарил/докарал и лек автомобил /св.М.Х./.

Установява се, че ищецът и съпругата му отглеждат за нуждите на семейството си своя градина и млеконадойна крава с теле /св.Ш.О. и св.С.М./. Установява се, че ищецът закупил от Държавния поземлен фонд земеделски земи с обща площ 3.979 дка., както и че същият, 4 считано от 1998 г. получавал от същия фонд национални доплащания/премии за тютюн в различни размери, като за 2020 г. те са в размер на 1 271.38 лв., за 2021г. от 1 207.22лв., а за 2022г. в размер на 1 207.22 лв./л.45-46 от първоинстанц.дело/. Установява се също, че към 19.08.2022 г. ищецът при навършени 69 години, не е направил искане за отпускане на пенсия било по реда на чл.68, ал.1, или по реда на намаления размер по чл.68, ал.3 от КСО, или дори и на социална такава по чл. 94 от КСО при вече навършени 70 години.