Решение № 268 от 21.05.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500299 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4 от 07.01.2025 г. по гр. д. № 354/2024 г. по описа на РС – Пирдоп е изменен размерът на определената по гр. д. № 398/2019 г. по описа на РС – Пирдоп месечна издръжка за детето А. Я. М., дължима от баща му Я. М. А., като същият е увеличен от размера от 150 лв. на размера от 300 лв. и бащата е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 10.06.2024 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до плащането, като е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. С решението искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 300 лв. до пълния предявен размер от 360 лв. и са присъдени разноски в полза на съда и на ищеца.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в частта, в която искът за изменение на издръжката е уважен за частта над минималния законовоопределен размер на същата с оплаквания за неправилност в тази част, като се иска отмяната му в същата част и постановяване на друго решение, с което искът бъде отхвърлен в посочената част.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ищеца в 1 първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и са изложени доводи за правилност на решението в обжалваната част, като се иска потвърждаването му в същата.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да определи необходимата на ищеца месечна издръжка и съответно каква част от нея следва да се поеме от бащата, първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото и на всички релевантни факти, като е постановил правилно и обосновано решение. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се добави следното с оглед изложените във въззивната жалба оплаквания:

Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд не е мотивирал надлежно извода си, че за издръжката на детето са необходими 600 лв. месечно. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за този извод факти - отчел е минималният размер на издръжката към момента – 269.25 лв., отчел е и обстоятелствата, че от момента на определяне на издръжка в размер на 150 лв. месечно е изминал период от пет години, през което време детето е израснало физически /а според въззивния съд – и емоционално и интелектуално/, в момента детето е ученик в четвърти клас и редовно посещава училище, като неговите нужди от храна, облекло, учебни пособия, такси за месечно столово хранене, такси за спортни занимания - тренировки по футбол, лекарства и други нужди са се увеличили.

Действително по делото е установено, че бащата е безработен, но ирелевантно е обстоятелството, че това, според твърденията му, се дължи на необходимостта от полагане на грижи за майка му /поради което и не са допуснати доказателства в тази насока както от първоинстанционния съд, така и от въззивния/. Не се твърди въззивникът да осигурява издръжка на майка си /напротив, твърди се, че двамата с майка му се издържат от нейната пенсия/, а дори да се твърдеше такова обстоятелство, издръжката на родител не е с предимство пред тази на дете.

Факт е, че след като е безработен, възможностите на бащата да плаща издръжка са ограничени. Но определената от първоинстанционния съд издръжка надхвърля незначително минималния размер на същата – с 30.75 лв. Същевременно инфлационните процеси в страната обуславят системно увеличаване на разходите за издръжка на всеки индивид, съответно и периодично увеличаване на минималния размер на издръжката. Освен това детето е във възраст, в която израства бързо и нуждите му също се променят и нарастват бързо, по-бързо от тези на възрастен човек. Бащата е в трудоспособна възраст и не са установени негови здравословни проблеми, които да пречат на възможността да полага труд, възможностите за което никак не са малки предвид стопанско-икономическото 2 развитие на региона, в който той живее.

Въззивният съд намира за изцяло основателни и изложените в отговора на въззивната жалба доводи относно нарасналите нужди на детето и липсата на обективни пречки за бащата при полагане на съответните усилия да си осигури трудови доходи, позволяващи му без затруднение да осигурява на детето необходимата издръжка.

Пред въззивния съд е представено и ново писмено доказателство – амбулаторен лист, от който се установява, че детето е диагностицирано с алопеция, като заболяването изисква и лечение с diprosalic и комбинирани витамини. Това е допълнителен разход за неговата издръжка, който също следва да бъде отчетен.

В обобщение въззивният съд намира, че правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно размера на сумата, необходима за издръжката на детето, и относно размера на тази част от нея, която следва да се плаща от бащата. Този извод не само не е опроверган във въззивното производство, но и представените в същото доказателства го подкрепят.

Съобразно гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

На въззиваемия следва да се присъдят претендираните разноски за въззивното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 07.01.2025 г. по гр. д. № 354/2024 г. по описа на РС – Пирдоп.

ОСЪЖДА Я. М. А. С ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И.“ № 14 да плати на А.

Я. М. с ЕГН **********, действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител Н. Т. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Г.З.“ № 10 сумата от 200 лв.

/двеста лева/, представляваща направени във въззивното производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4