Акт от 28.02.2024, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 287

Шумен, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - , в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

Членове:

ХРИСТИНКА

ДИМИТРОВА

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА и с участието на прокурора МИГЛЕНА ЙОРДАНОВА СЛАВЧЕВА-ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА канд № 20247270600018 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от

Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от „С.Т.“ ЕООД с ЕИК ********, представлявано от С.И.Ю., действащо чрез упълномощен процесуален представител адв.Йоана Лалова от АК - Хасково, срещу Решение № 99/02.10.2023г., постановено по АНД № 20233620200310 по описа за 2023г. на Районен съд – Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 от ЗП № **********/08.03.2022г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който на „С.Т.“ ЕООД, ***, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.ал.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отчетени от въззивния съд. В тази насока се сочи, че електронният фиш е издаден в разрез с разпоредбата на чл.179, ал.3д от ЗДвП, която предвижда, че когато с едно и също пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП в рамките на един календарен ден е осъществено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и при извършени нарушения по ал.3а и ал.3б, наказание се налага само по ал.3а. В случая за посоченото нарушение е бил съставен АУАН срещу С.И.Ю., в качеството му на водач на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление. НП е отменено от съда като незаконосъобразно. Според касатора отмяната на наказателното постановление не следва да води до ангажиране на административно наказателната отговорност на друго лице именно предвид забраната и правилото, въведено в чл.179, ал.3д, изр.3 от ЗДвП.

Като самостоятелно основание за неправилност на съдебния акт се сочи, че съдът лаконично е отхвърлил правното положение в мотивите на своя акт, че липсва законова възможност за издаване на електронен фиш по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а отговорността на дружеството следва да бъде ангажирана по друг ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.

В касационната жалба се твърди неправилност на изводите на районния съд касателно приложението на давностните срокове към процесния казус. Според касатора срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза, започва да тече от датата на заснемането с техническо средство, поради което електронният фиш следва да бъде издаден до шест месеца от заснемане на нарушението.

Релевирани са и доводи за неяснота при описанието на нарушението – мястото на извършването и изпълнителното деяние, както и за липса на доказателства досежно сертифицирането и техническата проверка на техническото устройство, заснело нарушението.

Дружеството твърди, че съдът не е изследвал факта и относно приложимостта на европейското законодателство и в частност приложението на Регламент 20202/204 на Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, който предвижда възможност за първоначален уведомителен режим при незаплатена пътна такса, срок за доброволното ѝ заплащане и едва тогава – предприемане на държавна принуда срещу това поведение на задълженото лице.

Касаторът счита, че при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест, възлагайки на жалбоподателя да доказва определени факти или обстоятелства. В тази насока твърди, че неправилно съдът е приел за безспорно установено извършването на административно нарушение от дружеството, както и че констатациите в електронния фиш относно елементите на нарушението са верни, прилагайки чл.189е, ал.8 и ал.9 от ЗДвП в съдебното производство.

В пункт 3 от касационната жалба се аргументира становище за явна несправедливост на наложеното наказание.

Въз основа на всичко изложено се отправя искане за отмяна на касираното съдебно решение, както и на потвърдения с него електронен фиш и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Депозира писмена молба с рег. № ДА-01-255/29.01.2024г. по описа на ШАдмС, с която моли съдът да спре настоящото производство до приключване на дело С-61/2023г. на СЕС, като счита, че решението по посоченото дело има значение за правилното решаване на спора.

Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, представляван в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител юрисконсулт С.С. депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. В съдебно заседание релевира твърдения за правилност на обжалвания съдебен акт и моли същия да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Нови пазар се е развило по жалба на „С.Т.“ ЕООД срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 от ЗП № **********/08.03.2022г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДВП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.ал.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 08.03.2022г. в 16:10:53ч., по път на територията на общ.Каспичан, път № А-2, отсечка 361+581, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, преминало ППС с рег. № *****, влекач, марка „*****“, с технически допустима максимална маса на пътния състав 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 44000, което било засечено с контролно устройство на АПИ с идентификатор № 20412. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, респективно - за същото не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

Изложените обстоятелства дали основание за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение Серия BG16032022/4000/Р8-243 от 16.03.2022г. против С.И.Ю., в качеството му на водач на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно постановление № BG16032022/4000/Р8-243 от 26.08.2022г. от началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към АПИ. Несъгласен с издаденото НП, С.И.Ю. обжалвал същото пред Районен съд – Нови пазар. С Решение № 76/09.11.2022г., постановено по АНД № 298/2022г. на НПРС наказателното постановление е отменено. С решение № 19/15.02.2023г. по КАНД № 18/2023г.

Административен съд – Шумен оставил в сила решението на НПРС.

Впоследствие, след отмяната на наказателното постановление, е издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 от ЗП № **********/08.03.2022г., с който на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП на „С.Т.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. Същият съдържа поставените със закона изисквания – данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените законови разпоредби и възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размер на глобата, срок и начин за доброволно заплащане на същата. Според мотивите на съдебното решение нарушението, за което е санкционирано дружеството е установено по несъмнен начин чрез допустимо от закона изправно техническо средство, при липса на допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението и при издаване на процесния електронен фиш. Съдът посочил, че санкционираната деятелност е съставомерна по приложения административно наказателен състав и размерът на наложеното наказание е определен в параметрите, предвидени в санкционната разпоредба. Счел е за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на ЕФ поради изтекла давност за административно наказателно преследване. По изложените съображения съдът е потвърдил изцяло електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е постановил неправилно съдебно решение като счита за основателно възражението на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП за нарушение по чл.179, ал.3б от с.з.

Касационният състав намира за основателно становището на касатора, че липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. В тази насока съдът съобрази следното:

Съобразно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай.