Решение № 3628 от 28.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3628 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20221100505864 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 133699/05.06.2019 г. по гр.д. № 80365/15 г. е признато за установено по отношение на ответника С. С., че С. С. е собственик на процесния имот, представляващ дворно място в гр. София, кв. Суходол.

Отхвърлен е искът на С. С. с правно основание чл. 124 ГПК, че същата е собственик на масивна жилищна сграда, построена в процесния имот, в която част решението не е обжалвано. Доводите, на които ищцата основава претенцията си, са, че процесния имот бил придобит от съпруга й по време на техния брак, който бил прекратен през 1995 г. – след придобиване на имота.

Впоследствие посочва, че поради задължения на съпруга й, процесния имот бил изнесен на публична продан и закупен от ответника. Предявен е положителен установителен иск, с който ищцата иска да бъде призната по отношение на ответника за собственик на ½ от процесния имот.

Решението е било обжалвано от ответника С. С. в частта, с която СРС е признал за установено, че ищцата е собственик. С решение на СГС № 262951/11.05.2021 г. по в.гр.д. № 12508/2019 г. е било потвърдено атакуваното на СРС решение.

Срещу акта на СГС е постъпила касационна жалба, като с определение на ВКС било допуснато касационно обжалване на атакувания акт.

С решение на ВКС по гр.д. № 5024/2021 г. е било отменено решение на СГС по в.гр.д. 12508/2019 г., като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав. С мотивите на своя акт Върховния касационен съд е посочил, 1 че погрешно въззивния съд е счел възражението на ответника за липса на установена идентичност на процесния имот с този по нотариалния акт за придобиване на имот, с който ищцата се легитимира, за преклудирано. Съдът е изложил съображения, че възражението е своевременно заявено и такава идентичност следва да се установи чрез експертиза или други доказателства, като въззивният съд следва да даде указания на ищцата в тази посока.

Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е решението на СРС, атакувано с въззивна жалба от 27.06.2019 г. на С. С., чрез адв. Ж..

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и отговаря на изискванията на закона, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо.

При осъществената дължима проверка относно правилността съобразно изложените съображения във въззивната жалба СГС констатира, че решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено по следните съображения:

Съгласно дадените указания от ВКС при повторното разглеждане на делото от СГС бе указано на ищцата С. С., че е в нейна доказателствена тежест е да ангажира доказателства, установяващи идентичността между описания в исковата молба имот и имот по нотариален акт № 159/15.06.94 г.

Със свое определение съдът служебно допусна изготвянето на СТЕ, с оглед правомощията му по чл. с оглед разпоредбите на чл. 236, ал. 2 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като задължи ищцата да внесе депозит за същата. Указанията не бяха изпълнени, поради което съдът отмени своето определение, с което бе назначена служебно СТЕ. По този начин по делото не бе изслушана експертиза, с която да се установи идентичността на имотите, каквито бяха и указанията от ВКС при връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Настоящият съд взе предвид и обстоятелството, че такава идентичност между посочения от ищцата имот и този от НА № 159, с който М.М. е придобил имота, който е бил продаден на публична продан на ответника, не се установява и от другите доказателства. Приложената по делото скица на имота съществено се различава от идентификационните белези, описани по нотариален акт № 159. Така се откриват разлики в адрес, като съгласно нотариалния акт имотът се намира в гр. София, кв. Суходол, докато видно от скицата на ПИ с идентификатор ***, той се намира в гр. София, район Надежда, което представлява различен район от този, в който е кв. Суходол. На следващо място, предназначението на територията е земеделска земя съобразно скицата, докато в нотариалния акт е описан като дворно място. Съдът съобразява и обстоятелството, че съгласно НА имотът е с площ 300 кв.м, а видно от описания в скицата имот, продаден на ответника, същият е с площ 311 кв.м. Независимо, че площта е функция на границите и не е определящият белег за това дали даден имот е идентичен с 2 посочения в друга част от писмените доказателства, то съдът цени това различие съвместно с останалите вече посочени такива.

Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти лежи върху страната, която ги твърди – в случая ищцата. Именно тя следваше да проведе пълно и главно доказване на твърдяната идентичност на имотите като основание за своите претенции.

В конкретния случай ищцата не е изпълнила това свое процесуално задължение, тъй като не е ангажирала годни и достатъчни доказателства, които да установят по безспорен начин идентичността на имотите. Липсата на такова доказване води до невъзможност за съда да установи, че ищцата е собственик на ½ от имота, придобит от ответника чрез публична продан, респективно води до недоказаност и неоснователност на предявените искови претенции.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски пред първоинстанционния и въззивния съд се дължат на ответника.

Такива през въззивния съд са претендирани за заплатената от страната държавна такса в размер от 25 лв. Пред СРС не са претендирани разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 133699/05.06.2019 г. по гр.д. № 80365/2015 г. на СРС в частта, в която е уважен искът на С. С., като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. С., ЕГН **********, срещу С. Я. С., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на С. С., че С. С. е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ 300 кв.м по документи за собственост и 311 кв.м по скица, находящ се в гр. София, кв. Суходол, м. ********, идентификатор *** по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № РД18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. Б. С., ЕГН **********, да плати на С. Я. С., ЕГН **********, сумата от 12.78 евро, представляваща разноски пред настоящата инстанция.

Решението на СРС в частта, с която е бил отхвърлен предявения иск, касателно собственост на масивна жилищна сграда, е влязло в законна сила като необжалвано.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС чрез СГС в едномесечен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4