Решение № 194 от 11.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002900617 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците И. И. Д. - Х.а и З. Е.

Х., двамата от гр. София, чрез процесуалния им представител адвокат Г. П. С. срещу решение № 1247 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 386/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 265314 от 09.08.2021 г. по гр. дело № 5119/2018 г. на Софийски градски съд, 18 граждански състав, с което на основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ са осъдени И. И. Д. - Х.а и З. Е. Х. да заплатят солидарно на ищеца „Юробанк България“ АД, гр. София сума в размер 121 462 швейцарски франка, представляваща част от сумата 133 478,31 швейцарски франка - главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.04.2018 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 15 117,50 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

Касаторите правят оплакване за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му по нередовна искова молба, тъй като от 1 обстоятелствената част и петитума не става ясно общо заявената сума в размер 142 578,12 швейцарски франка за кои вноски от погасителния план към договора се отнася, както и претендираната сума в размер 121 462 швейцарски франка за коя част от вноските се отнася. Поддържат становище, че по този начин ответниците /настоящи касатори/ са били поставени в невъзможност ясно и точно да формулират възраженията си за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането, наличие на анатоцизъм и неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно. Касаторите релевират доводи и за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излагат следните съображения: въззивният съд в нарушение на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК не е изложил фактически изводи относно всички релевантни факти, не е обсъдил всички доводи от страните и част от събрания по делото доказателствен материал, не е направил правни и логически издържани заключения досежно приложимите по конкретния спор правни норми; от мотивите не е ясно въз основа на кои доказателства съдът е приел иска за доказан, нотариалните покани - за надлежно връчени и кредитът - надлежно обявен за предсрочно изискуем; въпреки че е установил наличието на неравноправни клаузи, въззивният съд необосновано е приел, че договорът би бил сключен и без тях, и че нищожността на отделните клаузи не влече нищожност на целия договор; дори да се приеме, че целият договор не е нищожен, а нищожните му клаузи биха могли да бъдат заместени от императивни, или диспозитивни норми, незаконосъобразно въззивният съд е кредитирал безкритично заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, като не е отчел, че заключението за дължимия остатък от задължението на ответниците е дадено без погасителния план към договора и без съобразяване на приетите за нищожни договорни клаузи, като в тази връзка съдът е следвало по свой почин да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи действителния размер на задължението, след като укаже на вещото лице от кои клаузи по договора да се абстрахира и как да изчисли действителния остатък на задължението; въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като е лишил ответниците от допустими, необходими и относими доказателствени искания, с които адекватно да защитят правата си.

Ответникът

„Юробанк

България“

2

АД, гр.

София

/ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат И. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е допустимо, тъй като исковата молба е редовна; с оглед предсрочната изискуемост на кредита исковата претенция може да бъде формирана като обща сума. Счита, че не е налице очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, а същият е постановен при спазване на материалния закон, процесуалните правила и приложимата съдебна практика. Излага доводи, че въззивният съд въз основа на конкретни доказателства е установил фактическата обстановка и е обосновал защо счита, че кредитът следва да се върне във валута – швейцарски франкове; при спазване на чл. 146, ал. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 4, предл. 2 ЗЗД съдебният състав е приел, че не е налице недействителност на целия договор за кредит; постановил е решението не само въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, но след анализ на представените доказателства, изследване на волята на страните и с оглед вътрешното си убеждение, законодателството и съдебната практика.

С определение № 928 от 12.04.2024 г. по настоящото т. дело № 617/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение по уточнения релевантен правен въпрос с практиката на СЕС: При договор за кредит за покупка на жилище, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, и констатирана нищожност поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 10 ЗЗП на клаузи от този договор, отнасящи се до валутния риск, следва ли съдът да приеме, че договорът би бил сключен и без нищожните клаузи и да го запази, или следва да прогласи целия договор за нищожен?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното:

Въз основа на събраните писмени доказателства въззивният съд е констатирал, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за банков кредит - договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL40948/ 06.08.2008 г., както и че ищецът „Юробанк България“ АД е изпълнил основното си задължение да предостави паричната 3 сума от 143 837.00 CHF, чиято левова равностойност към деня на предоставянето й е възлизала на 170 000 лв., при уговорените условия и срок кредитът е отпуснат чрез заверяване /кредитиране/ на блокирана сметка на ответницата И. Д. в швейцарски франкове със сумата 143 837.00 CHF, като същия ден тази сметка е дебитирана със същата сума на основание „купени 143 837.00 CHF, продадени 170 000,95 BGN“ и е заверена /кредитирана/ сметката й в лева със сумата 170 000,95 лева. Съдебният състав е установил, че с договор за цесия от 02.10.2008 г. „Юробанк И Еф Джи“ АД е прехвърлило на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити, заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително вземането по процесния договор за кредит, както и че кредитополучателите са уведомени за цесията с нотариални покани от 08.06.2017 г. Приел е, че с допълнителни споразумения към договора за кредит, сключени на 18.03.2011 г. и 26.06.2012 г. между „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД и ответниците /настоящи касатори/, страните са констатирали размера и допуснатите просрочия на задълженията и са уговорили режим на облекчено погасяване на общия дълг, като непогасената част от просочените вземания е прибавена към дължимата главница. Взел е предвид обратното цедиране на вземането по процесния договор за кредит от „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД на „Юробанк България“ АД на 23.12.2016 г.

Въззивната инстанция е установила, че ответниците /касатори в настоящото производство/ не са изпълнили точно своето насрещно задължение, тъй като са платили само частично главницата и предвидената възнаградителна лихва. Констатирала е, че с преустановяване обслужването на кредита банката се е възползвала от правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем съобразно уговореното в чл. 20 от договора за банков кредит, което е довело до дължимост на неиздължения остатък от главницата от страна на ответниците, поради което е направила извод за основателност на предявения иск за реално изпълнение на договорното задължение на ответниците за връщането на неиздължения остатък от главницата.

В обжалвания въззивен съдебен акт е споделен изводът на първоинстанционния съд, че клаузите на чл. 6, ал. 2, чл. 22, ал. 1 и чл. 23 от договора обективно са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и 4 задълженията на търговеца и кредитополучателите, поради което е приел, че като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП същите са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съдебният състав е счел за неравноправни по аргумент от чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП също клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора, допускащи едностранно изменение на съдържанието му от страна на банката, и клаузата на чл. 17, изр. последно, отнасяща в тежест на кредитополучателите евентуалните курсови разлики, но е стигнал до извода, че констатираната недействителност на посочените части от договора не влече недействителност на целия договор, тъй като той би бил сключен и може да действа и без тях. Въззивният съд се е обосновал с факта, че тези клаузи не засягат същността му и не опорочават преследваните с него юридически и стопански цели за задоволяване на двата насрещни основни интереса: на ответниците - да бъдат кредитирани, да получат нужната им за покупка на жилище сума, а на банката - да получи обратно предоставените парични средства заедно с уговорената възнаградителна лихва, като се е позовал на разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП. Приел е, че се касае до частична недействителност, която в хипотезата на чл. 26, ал. 4, предл. 2 от ЗЗД не влече недействителност на целия договор.

Съдебният състав е изложил съображения, че неравноправността на клаузите на чл. 12, ал. 1 и 2 от договора, отнасящи се до едностранното изменение на съглашението в частта относно лихвите, таксите и комисионните, е правно ирелевантна, тъй като предмет на спора е единствено остатъкът от главницата по кредита. Приел е, че клаузата, допускаща банката при обявена предсрочна изискуемост и след снабдяване с изпълнителен лист да избере дали да насочи принудителното събиране във валутата на кредита или в друга валута, и клаузата на чл. 21, ал. 2, по силата на която кредитополучателите са овластили банката при искане от тяхна страна тя да превалутира кредита в лева по курс „купува“ за деня на превалутирането, не са неравноправни.

По отношение на определянето на точния размер на непогасения остатък от задължението за главницата въззивният съд е преценил, че от претендирания от банката размер на главния дълг следва да бъдат приспаднати прибавените към него просрочени лихви по силата на сключените анекси, тъй като това би довело до натрупване на лихва върху лихва. С оглед на това съдът е достигнал до извода, че непогасеният остатък от 5 главницата възлиза на сумата 133 478.31 швейцарски франка, от които 9 109.61 CHF са падежирали, а 124 368.70 CHF - непадежирали към датата на обявяването на целия кредит за предсрочно изискуем. Според съдебния състав посочването на тази сума в исковата молба и в решението глобално, а не като сбор от отделни анюитетни вноски, не води до недопустимост на съдебното решение, тъй като след обявяването на целия кредит за предсрочно изискуем от длъжниците се търси цялата останала непогасена сума, включваща както падежиралите вноски, така и останалите, непадежирали до този момент.

Въззивната инстанция не е споделила и възражението на ответниците, че кредитът е отпуснат не във валута CHF, а в български лева, позовавайки се на клаузите на чл. 1, чл. 2, ал. 1 и чл. 2, ал. 4 от договора за кредит.