Решение № 509 от 27.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Велико Търново, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500339 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.03.2023 година, постановено по гр.дело № 1680 по описа на Г. районен съд за 2022 година, „А. Б.“-ЕАД, гр. С., е осъдено да заплати на И. Е. К. сумата от 290,84 лв., недължимо платена по месечни фактури от 19.02.2021 година до 19.09.2022 година, ведно със законната лихва от предявяване на исковете насетне. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 295,61 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената, част от исковете в полза на всяка от страните са присъдени разноски.

В частта относно сумата от 61,47 лв., стойност на завишени такси за D. E., M.

S. и за допълнителен приемник за периода съответно от 16.06.21 година за първите две такси и от 16.08.21 година за третата такса до 15.09.2022 година, решението е обжалвано от „А.

Б.“-ЕАД, гр. С. с оплаквания за необоснованост и погрешно приложение на материалния закон. Претендира отмяната му и постановяване на ново решение, отхвърлящо иска за стойността на въпросните завишения.

Ответникът по жалбата - И. Е. К. – излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 228 от Закона за електронните съобщения.

Ищцовата страна - И. Е. К. - излага в исковата си молба, че с ответника са в договорни отношения за доставка на електронни съобщителни услуги. За периода от 16.06.21 година, съответно от 16.08.21 година, до 15.09.2022 година последният начислил в 1 завишена спрямо договорената стойност на таксите за D. E, M. S. и за допълнителен приемник, а ищецът ги заплатил. Като твърди, че договорът не се отнася до това завишение, по реда на настоящото производство ищецът претендира присъждането му в размер на 61,47 лв., ведно със законна лихва и разноски.

Ответната страна - „А. Б.“-ЕАД, гр. С. - оспорва исковете, позовавайки се на правото по чл. 230, ал. 2 и 3 от Закона за електронните съобщения едностранно променя цените на услугите. Ищецът бил уведомен за завишението с приложения към договора, предвиждащи промяна в таксите, считано от 0.07.2021 Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установени фактите, посочени в мотивите на атакуваното решение. Фактите налагат изводи, аналогични на направените от първостепенния съд. На основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към тези мотиви.

Доводите на жалбоподателя са неоснователни.

Уведомлението по чл. 230 от Закона за електронните съобщения в приложените документи, наречени приложение № 1 и допълнение към него на листи 16 и следващите от преписката по първоинстанционното дело, се отнася единствено до таксата за D. E., не и за другите две такси - M. S. и за допълнителен приемник. Уведомлението не произвежда действие, защото ищецът не се е съгласил изрично с него – чл. 14 от Закона за задълженията и договорите, и защото чл. 230 от Закона за електронните съобщения е неприложим, когато потребителят, заради частично завишение на дадена услуга, трябва да се откаже от целия договор. Не този е смисълът и целта на чл. 230 от Закона за електронните съобщения. Той фингира мълчаливо съгласие за опростяване на отношенията между страните при липса на противопоставяне от страна на потребителя с променени условия по договора. Не и възможност за заобикаляне на принципната норма на чл. 14 от ЗЗД чрез „козметични“, „нискостойностни“ промени в дължимите такси. Да се признае правото на доставчика на това, означава да му се позволи той да спекулира с желанието на потребителя да запази останалите, непроменени по вид и цена услуги, натрапвайки му нови, които той не желае. Такова тълкуване на закона директно води до хипотезата на 143, ал. 2, т. 11 от Закона за защита на потребителите, която същият този закон изрично урежда като нищожна – чл. 146 от Закона за защита на потребителя. Възможността да се валидира подобна клауза чрез индивидуално договаряне показва приложимостта на чл. 14, ал. 1 от ЗЗД, отсъствието на която хипотеза налага извод, че дължимите такси са в уговорените с основния договор стойности.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 500 лв., възнаграждение за един адвокат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение от 08.03.2023 година, постановено по гр.дело № 1680 по описа на Г. районен съд за 2022 година в обжалваната част.

Осъжда „А. Б.“-ЕАД, гр. С., ЕИК: ........... да заплати на И. Е. К., ЕГН: **********, гр. Г.О., ул. „С.“ №...., сумата от 500 (петстотин лева) лв., разноски второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

2

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3