Решение № 490 от 25.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Пловдив, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20235300102360 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. С. А., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. П. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД против Е. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. *****.

В исковата молба се твърди, че с договор за дарение от **** г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, peг. № ***** г. на н. Н. Х. – С., ищцата дарила на д. си Е. Л. следния свой собствен недвижим имот: СОС с идентификатор № *** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД - 18- 48/03.06.2009 г. на Изп. д. на АГКК, с адрес на имота: гр. П.****, който СО се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ от 50,46 кв. м, ведно с прилежащата изба № ***, с площ от 2,81 кв. м и ведно с 3,09 % идеални части от общите части на сградата. Твърди се, че ищцата е влошено здравословно състояние и се налага да купува лекарства за около 250 лв. всеки месец. Възрастта й не позволява да реализира други доходи, освен получаваната от нея пенсия в размер на 669,58 лв., която е крайно недостатъчна за покриване на жизнените й нужди- заплащане на ток, вода, телефон, храна. Същата разчита и на помощ от близки и познати. Твърди се, че д.та на ищцата отказва да й помага с действия и с финансови средства. Въпреки направеното дарение, ответницата проявявала безразличие към проблемите на м. си. На 17.08.2023 г. в 18,37 ч. в дома на ищцата била М. С. П., от чийто телефон било изпратено писмо от 13.08.2023г. до ответницата, съдържащо искане за предоставяне на издръжка в размер на 200- 300 лв. месечно. След проведени разговори по 1 телефона, в присъствието на М. П. и други познати на ищцата, ответницата категорично отказала да осигурява издръжка на м. си.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се отмени дарението на горепосочения недвижим имот, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, per. № ***** г. на н. Н. Х. – С. , направено в полза на Е. М. Л., ЕГН **********. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Е. Л., чрез назначения й особен представител – адв. Р. Н., с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението на ищцата за влошено здравословно състояние и нужда от закупуване на лекарства, като се сочи, че по делото не са представени никакви доказателства в тази насока. Заявява се, че ищцата е запазила до края на живота си ползването на недвижимия имот, не заплаща разноски за наем, а има възможност и да отдаде под наем дарения имот или част от него, с което да си набави допълнителни средства за издръжка. По повод представеното от ищцата извлечение от банковата й сметка се твърди, че същата разполага с немалки суми на месец, като ежемесечно е теглила суми- напр. за м. юни и юли 2023 г. в размер на 900 лв. и съотв. 1065 лв., а освен пенсия получава обезщетение от Д”СП”- Пловдив и парични преводи от Ф.

„Ш.”. Наред с това се посочва, че Д. А. е дарила недвижими имоти и на лицата- В. П. К.

/парцел, с площ по документи 449 кв. м, на ул. ****/ и Ж. М. А. /поземлен имот с невъведено описание/, които дарени също дължат издръжка на ищцата. Ето защо, ответницата счита, че ищцата е материално осигурена, получава високи доходи и няма необходимост от издръжка. От друга страна се твърди, че ответницата, предвид напредналата й възраст и здравословни проблеми, не е в състояние да удовлетвори неоснователните претенции на ищцата. Оспорва се също твърдението на ищцата, че е отправила покана до д. си за предоставяне на издръжка. Оспорва се съдържанието и автентичността на подписа, положен върху представеното с исковата молба писмо от 13.08.2023г., а по повод представения скрийншот от телефон се заявява, че не е ясно нито кой е получателя на изпратеното съобщение по приложение WATS AP, нито дали същото е достигнало или видяно от адресата. По изложените съображения се иска да се отхвърли предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че с договор за дарение от ****г., обективиран в нотариален акт *****г. на н. Н. Х.- С., ищцата е дарила на д. си- Е. М. Л. своя собствен недвижим имотсамостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. П.****, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, с площ от 50,46 кв. м, ведно с прилежащата изба № ***, с площ от 2,81 кв. м, и ведно с 3,09 % идеални части от общите части на сградата.

От приетото заключение на допуснатата по делото съдебно- медицинска експертиза, 2 с в. л. д-р М. Б., което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, се установява, че Д. А. страда от неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения; първична глаукома с отворен ъгъл, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност; диабетна полиневропатия. Отразени са в заключението предписаните лекарства на ищцата, необходими за лечението й, както и тяхната стойност, възлизаща общо на 113,19лв. месечно, като е посочена и частта, която се поема от НЗОК- 41,66 лв. и съотв. тази, заплащана от пациента- 71,53 лв.

Представени са извлечения от банкова сметка на ищцата в „Банка ДСК”АД, за периода 01.06.2023г.- 31.07.2023г. и за периода 01.06.2024г.- 13.12.2024г., от които е видно, че получаваната от нея пенсия към м.юни 2023г. в размер на 669,58 лв., а към м. юни 2024г.749,04 лв.

Според представеното разпореждане на НОИ- ТД- Пловдив №**** от 30.06.2024г., на ищцата е определена пенсия в размер на 863,63 лв.

Не е формиран спор между страните и се установява от представените от ответницата писма от Ф. „Ц.- Ш.”, че ищцата е клиентка на социална програма към Отдел „Социални услуги” към Ф.та и ползва социална услуга- реимбурсиране на финансови средства за направени разходи с медицински и здравен характер- за закупуване на лекарства, хигиенни консумативи, спешен транспорт с частна линейка и др., като за целта има задължение да представя ежемесечно фактури за извършените разходи. Наред с това, същата ползва и социална услуга- реимбурсиране на финансови средства за комунални услуги- ток, парно, газ, вода. В писмо от 25.11.2025г. са посочени заплатените от Ф. суми на ищцата разходи с медицински характер за периода м. май 2023г.- м. септември 2024г, които са между 115 лв. за м. юли 2023г. и 282лв.- за м. февруари 2024г., а реимбурсираните средства за комунални услуги за същия период са общо в размер на 517 лв. Според писмо от 23.01.2025г. на Ф. „Ц.Ш.”, възстановените на Д. А. парични средства за извършени разходи с медицински и здравен характер за месец октомври 2024г. възлизат на 105 лв.

В хода на настоящото производство е допусната СИЕ, с в. л. В. К., от чието заключение се установява, че месечният размер на средствата за издръжка на едно лице, т.е. общият статистически разход за едно лице, съгласно статистическите данни за 2024г., е 2 523,74 лв. за първото тримесечие; 2 826,03 лв.- за второто тримесечие; 3153,13лв.- за третото и 3032,66 лв.- за четвъртото. Посочено е, че месечният размер на пенсията на ищцата и добавките към нея е 863,63 лв., месечната сума, превеждана от Д”СП”- Пловдив по чл.70 от ЗХУ, е 78,90лв., средномесечният размер на финансовите средства, превеждани от Ф. „Ш.” и Ф. „Ц.- Ш., за направени разходи с медицински и здравен характер, за периода м. май 2023г.- м. септември 2024г. е 218,94 лв., а за комунални услуги- 30,41 лв. На база тези данни е определен средномесечният доход на ищцата, който възлиза на 1 191,88 лв.

По делото е представено писмо от 13.08.2023г. на ищцата до ответницата Е. Л., съдържащо искане за предоставяне на издръжка в размер на 200- 300 лв. месечно. Към писмото е приложен скрийншот от телефон, с данни за изпращането му на дата 17.08.2023г.

С оглед оспорване от ответната страна автентичността на представеното писмо, е допусната 3 съдебно- графологична експертиза, с в. л. М. С.. Според изготвеното от експерта заключение, неоспорено от страните, ръкописният текст и подписът, положени в изследвания документ, са изпълнени от Д. А.. Посочено е, че при изследване на подписаобект на експертизата и използваните сравнителни образци са констатирани съвпадения по общите и частни признаци, които са характерни, устойчиви и образуват индивидуална съвкупност, даваща основание за положителен извод. При извършеното сравнително изследване досежно почерка, с който е изпълнен текстът на оспореното писмо, е установено наличие на съвпадения по общи и частни признаци, водещо на извод, че ръкописният текст също е изписан от ищцата.

Представени са още фискални бонове за извършени плащания за закупуване на различни продукти, но от тях не става ясно нито кой е извършил плащанията, нито дали продуктите са предназначени за ищцата, при което въз основа на същите не се установяват конкретни разходи на дарителя.

В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Л. С. Щ. и М. С. П..

Свидетелката Щ. заявява, че е с.р. към Ф. „Ш.”, от м. декември 2022г. обслужва Д. А..

Посочва, че ищцата е на 93 години, страда от множество заболявания, има стомашни проблеми, високо кръвно налягане, захарен диабет, увредено зрение, ползва слухов апарат, приема различни лекарства, същата е на легло, в невъзможност е да се самообслужва, за нея се грижат социални работници, които работят на смени. Свидетелката твърди, че за периода, през който полага грижи за Д., Е. е идвала веднъж в дома на м. си, но не е проявила интерес към нуждите и здравословните й проблеми, обикаляла по магазините и си купувала дрехи.

По настояване на Д., свидетелката и другите социални работници се обаждали по телефона на Е. с молба да я подпомогне с парични средства, но тя категорично отказвала.

Свидетелката твърди, че Д. има и друга д.- Ж., която помага на м. си с каквото може, носи й храна.

Свидетелката П., която от четири години работи като с. а. при Д. А., депозира показания, че ищцата страда от захарен диабет, има болни бъбреци и жлъчка, възпаление на гърлото, претърпяла е онкологична операция, в последните години състоянието й много се влошило, вече не може да става от леглото, обслужвана е изцяло от социалните работници, приема множество лекарства. Лекарствата били закупувани със средства от пенсията на Д., както и с такива, предоставени от д. й Ж.. Свидетелката заявява, че за последните четири години Е. е идвала три пъти в страната, но не е полагала грижи за м. си, нито й е давала някакви парични средства, тя нямала добро отношение към възрастната жена. Много пъти от телефона на свидетелката били изпращани писма от Д. до Е., с искане за финансова помощ, като ответницата отказвала да я предостави. Свидетелката твърди, че приетото като доказателство по делото писмо от 13.08.2023г. е написано от Д. и е изпратено на Е. от нейния телефон. След него са били изпращани и други писма с искане за помощ, но такава не е оказана от ответницата.

4

При така установените обстоятелства и събрани доказателства, от правна страна съдът намира следното:

В разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД е предвидена възможност за отмяна на дарението, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

За уважаването на иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е необходимо да се докаже кумулативното наличие на следните предпоставки- съществуването на валидно облигационно правоотношение по сключен договор за дарение между страните, дарителят да е изпаднал в състояние на трайна нужда от издръжка, същият да е отправил искане до надарения за издръжка и последният да е отказал да даде исканата издръжка, въпреки че е имал възможност да я дава.