Разпореждане № 22967 от 04.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22967 гр. Варна, 04.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Частно гражданско дело № 20253110107090 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на „А.Т.” ЕООД, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. Г. С., ЕГН **********. Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение.

Заявено е издаването на заповед за изпълнение за парични суми, като с оглед размера на вземането и правилата относно родовата подсъдност, предвидени в чл.103 и чл.104 ГПК, подсъдността е на районен съд. На основание чл. 411, ал. 1 ГПК /ДВ бр. 100/2019г./ сезиран е местно компетентен съд по правилата на местната подсъдност. Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК. Подаденото заявление отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т. 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали искането не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Процесният договор за кредит е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В случая претенцията на заявителя, наред с платени главница, договорна лихва и обезщетение за забава, включва и възнаграждение по договор за поръчителство и обезщетение за забава върху него. Вземането за възнаграждението по договора за поръчителство се твърди да е уговорено за това, че поръчителят се съгласява да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му към кредитора по потребителски договор. Според чл. 4 от договора за кредит, ако длъжникът е посочил в заявлението си, че ще предостави обезпечение на кредита, то в зависимост от вида му следва до 10дни от подаване на заявлението да предостави банкова гаранция или да сключи в срок до 48часа договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице договор за поръчителства. В деня на сключване на договора за кредит, потребителят е сключил с „А.Т.“ ЕООД /одобрено от кредитора ЮЛ/ договор за поръчителство, който влиза в действие, при неизпълнение задължения на кредитополучателя по договора - чл. 2. Съгласно чл. 4 от договора за поръчителство, поръчителят има право на възнаграждение по договора. Видно от служебно извършената справка от Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на поръчителя е „К.” ЕАД. Т.е за да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за 1 индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по- слабата страна по правоотношението. Чрез договора за поръчителство дефакто се постига прехвърляне риска от неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния. Очевидно крайната цел на договора за поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, предвиждайки възнаграждение по него за поръчителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението е уговорено в полза на поръчителя, но кредиторът е овластен да го получава, в т.ч. то е било включено в месечната вноска по погасителен план- чл. 3, ал. 1 и ал. 3. Следователно, клаузата предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство е в нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП, респ. последният не дължи плащане възнаграждение по него. Липсващото основание за дължимост на възнаграждението обосновава недължимост и на претендираното обезщетение за забава върху него. В останалата част заявлението е редовно, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение.

Съобразно отправеното искане, на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на заявителя в размер на 50 лева Съобразно отхвърлителната част на заявлението, претендираните разноски следва да се преизчислят по правилото на чл. 78, ал.1 ГПК, като на заявителя се присъдят от общо направените 75 лева, такива в размер на 70,62лева.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „А.Т.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, срещу длъжника Д. Г. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес в ***, за сумите, както следва: 934,32 лева, представляваща платена от заявителя главница по договор за кредит с № 3030043 от 19.08.2024г., сключен между длъжника, като кредитополучател и „К.” ЕАД като кредитодател, обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство от 19.08.2024г., сключен между длъжника и заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.06.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 85,71 лева, платена от заявителя договорна лихва дължима по договора за кредит за периода от 01.10.2024г. до 05.05.2025г.; 15,12лева, платено от заявителя дължимо по договора за кредит обезщетение за забава за периода 01.11.2024г. до 05.05.2025г. вкл., както и сумата от 70,62 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 23,54 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 47,08 лева, съобразно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в горната част не подлежи на обжалване.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 49043/03.06.2025г., подадено от „А.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д. Г. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес в ***, за сумата от 5 8 , 9 6 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 19.08.2024г.; 5,31лева, представляваща лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство от 01.11.2024г. до 05.05.2025г. и за пълния 2 размер на претендираните разноски.

Разпореждането в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

След влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната му част, делото да се докладва за даване указания по чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3