Решение № 8629 от 27.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8629 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110101011 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ вр. с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от ЗДР. К. СТ. срещу Софийски градски съд.

Предмет на делото първоначално са предявени от ищеца 17 кумулативно обективно съединени иска с правно основание по чл.2б ЗОДОВ за осъждане на СГС да заплати сума в общ размер от 34 000 лв., представляваща сбор от обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие на бавно правосъдие по изброени от ищеца съдебни производства, по които се твърди съдът да е забавил движението поради постановени от него основателни самоотводи с оглед наличие на съмнения за пристрастност и необeктивност, както и бездействия по делата. Ищецът сочи, че претендираното обезщетение е в размер на т.нар. обичайни вреди, поради което не ангажира доказателства за вреди над този размер. Претендира обезщетение по всяко от делата, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Твърди се, че ответникът е допуснал забавяне при разглеждане на следните дела по негов опис, за които се претендира обезщетение, както следва:

1) гр.д. №г. – 2000 лева;

2) гр.д. № г. – 1500 лева;

3) гр.д. № г. – 1500 лева;

4) гр.д. № г. – 2000 лева;

5) гр.д. № г. – 1500 лева;

6) гр.д. № г. – 1500 лева;

7) ч.гр.д. № г. – 1500 лева /производството, по което е прекратено в ос.з. от 1

12.05.2022 г./;

8) гр.д. № г. – 2500 лева;

9) гр.д. № – 1500 лева;

10) гр.д.. – 1500 лева;

11) гр.д. № г. – 6000 лева;

12) гр.д. № г. – 2000 лева;

13) ч.гр.д. № г. – 2500 лева;

14) ч.гр.д. № г. – 2000 лева;

15) ч.гр.д. № г. – 1500 лева;

16) гр.д. № г. – 1500 лева;

17) ч.гр.д.№ г. – 1500 лева /производството, по което е прекратено в ос.з. от 12.05.2022 г./.

С влязло в сила протоколно определение от 12.05.2022 г., на осн. чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено в частта, в която се претендира сумата от 1500 лв. за забавено правосъдие по ч. гр. дело № . по описа на СГС и в за сумата от 1500 лв. за забавено правосъдие по ч. гр. дело №г. по описа на СГС. Така съдът е останал сезиран с 15 кумулативно обективно съединени иска и за сумата от общо 31 000 лева.

Ответникът Софийски градски съд в законоустановения срок е представил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ищецът не бил претърпял сочените в исковата молба вреди. Посочва, че действително 17 броя дела на ищеца се намират все още на етап разпределение, но не е допуснато противоправно нарушение на правото на справедлив и бърз съдебен процес от съда, тъй като ищецът е завел много на брой дела срещу различни субекти, в това число и срещу СГС, и в случай на неподаване на отвод съдиите биха нарушили правото на ищеца на справедлив съдебен процес, поради което съдебните състави са действали правомерно и законосъобразно. Сочи се, освен това, че ищецът сам е искал отводите на съдебните състави в много от случаите, като тези действия били определени като необходими от него, поради което не могат да се разглеждат като противоправни.

Позовават се на практика на ЕСПЧ, съобразно която правото за разглеждане на делото в разумен срок не следва да има приоритет над другите принципи, част от комплексното право на справедлив съдебен процес – безпристрастност на съда, справедлив и обективен съдебен състав, равенство на страните в процеса, състезателно начало и други. Твърди се, че държавата е взела редица мерки за преодоляване на натовареността на съда, поради което според практиката на ЕСПЧ може да се вземе за извинителен критерий и да се намали претендираното обезщетението. Посочва, че вредите следва да се определят по реда на чл. 52 ЗЗД, като се отчете, че за забавянето е допринесъл и ищецът с процесуалното си поведение, че претендираните вреди са обичайни вреди, изразяващи се в притеснения и безпокойство за изхода на делото, накърнено чувство за справедливост, доверие в държавността, поради което претендираните от ищеца размери на вредите са прекомерни, доколкото предмет на делата не касае екзистенциални потребности на ищеца – правото на свобода, право на труд, средства за издръжка, родителски права, съответно ищецът не понася толкова интензивни вреди, колкото при посочената категория дела. Твърди, че вредите, понесени от ищеца вследствие на нарушението на правото на разглеждане на делата в разумен срок са минимални, съставляват единствено неоправданите от съда очаквания на ищеца делата да приключат, поради което и с оглед процесуалното поведение на ищеца, иска да освободи ответника от отговорност, респективно да присъди минимално по размер обезщетение. Претендира разноски.

2

Прокуратурата на Република България ангажира становище за неоснователност на предявените искове, алтернативно – за прекомерност на претендираните обезщетения.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че е страна по твърдените съдебни дела, по които са допуснати забавяния извън разумния срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, преценен съобразно фактическата и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото, както и че е претърпял твърдените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица именно от продължителния срок на разглеждане на съдебните производства, предмет на настоящото дело.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, че делата са били разгледани и решени в рамките на разумния срок, а ако има надвишаване на този срок, то се дължи изцяло на действия и/или бездействия на ищеца по делото.

С приетия доклад по делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между тях са отделени фактите, че ищецът е страна по процесните 15 броя дела, образувани пред СГС, както и че същите са били или все още се намират на етап разпределение поради отводи на съдебните състави.

Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. С посочената разпоредба законодателят въвежда вътрешноправно средство на защита при вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на съдебните дела в разумен срок съгласно чл.

6, пар. 1 от Европейската конвенцията за защита правата, като предоставя възможност за претендиране от държавата на обезщетение за такива вреди. Тази хипотеза на отговорност на държавата е за действия/бездействия на правозащитните органи, в резултат на които посоченото право е нарушено, като отговорността е обективна.

Следва де се посочи, че законодателят е предвидил възможност за репариране на причинени вреди вследствие нарушение на правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок както по висящи спорове, така и по вече приключили такива с окончателен съдебен акт. В тази връзка, ако исковата молба касае висящи производства, дори по време на настоящия процес, в рамките на който ищецът претендира вреди, посочените дела по описа на СГС да бъдат решени с окончателен съдебен акт, това не се отразява на допустимостта на исковите претенции.

Действително нормата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава „Трета“, б. „a“ ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

Същата обаче визира единствено случаите, при които съответното лице не е претендирало обезщетение по висящо дело, а е заявило претенцията си едва след приключването на производството. След като лицето се е възползвало от предвидената възможност да предяви иск за обезщетение за вреди от бавно правосъдие преди делото да е приключило с влязъл в сила акт, то искът му е допустим и тази допустимост не отпада (делото не подлежи на прекратяване), в случай че преди да бъде постановено решение по иска чл. 2б ЗОДОВ, приключи с окончателен съдебен акт производството, от което ищецът черпи правото си на обезщетение. В този смисъл е Решение № 153/ 3

2018 г. по гр.д. № 4658/2017 г., ВКС, IV ГО, в което е прието, че в противен случай би се стигнало до противоречие с установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

Според решението по делото "Х. срещу България" на Европейския съд по правата на човека, разумният характер на продължителността на дадено производство се преценява с оглед обстоятелствата по делото и въз основа на критериите, възприети в неговата юриспруденция, по-специално сложността на делото, поведението на жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и значението на спора за заинтересованите лица. Така заложените критерии са прецизирани и от Върховния касационен съд, като според приетото в Решение от 02.04.2015 г. по гр.д. № 5813/ 2014 г., по описа на ВКС, III ГО, механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се установява продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си относно разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. В цитираното решение ВКС се е позовал на практиката на Европейския съд по правата на човека, като е посочил, че от значение за преценката дали е нарушено правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок следва да бъдат отчетни и следните обстоятелства: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото /включително и от чужбина/, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса. Посочил е също, че при преценката на поведението на компетентните органи, следва да бъдат отчетени усилията им за ускоряване на производството.

Горепосочените критерии следва да бъдат преценени по всяко от процесните дела, сканирано копие от които е прието по делото на електронен носител, за които се претендира присъждане на обезщетение. Следва да се отчете единствено продължителността на съответното дело пред ответника – Софийски градски съд, без да се вземат предвид делата, приключили преди това в друга съдебна инстанция, доколкото тяхната продължителност не е в причинна връзка с действия/бездействия на ответника.

По всяко от делата, предмет на настоящото производство, следва да се посочи, че всички основания за отвод се основават на фактически основания, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията, но само по себе си твърдение на страна, че съдът не е безпристрастен, включително и позоваване на някое от изброените обстоятелства по чл. 22, т. 1 - 5 ГПК, щом не отговаря на обективната действителност, не може да послужи като основание за отвод (в този смисъл Определение № 343/21.05.2015 г. на ВКС, IV г. о., постановено по ч. гр. д. № 2568/2015 г.). Субективният елемент от текста за безпристрастността на съдията се предполага до доказване на противното, докато за обективния елемент е важно, отделно от личното поведение на съдията, да не съществуват конкретни факти, които да могат обективно да поставят под съмнение непредубедеността на съда. - Sorgic v. S. (no. 34973/06).е.