Решение № 12229 от 21.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12229 гр. С., 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110146511 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. П. К. – Б., чрез адв. М., срещу "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати в полза на В. П. К. – Б. сумата в размер на 1701,30 евро (3327,45 лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 20.09.2020г. – 06.11.2020г., причинени от настъпило пътнотранспортно произшествие на 15.09.2020 г., реализирано по вина на водача на л.а. марка „Рено Меган“, с рег. номер **********, чиято гражданска отговорност към датата на събитието била застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава от 09.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 15.09.2020 г., около 09:00ч., в гр. С., пътувала по бул. „Александър Дондуков“ в трамвайна мотриса № 10 на градския транспорт, като при слизане от трамвая на спирка МГТ № 2085, ул. „Опълченска“, в района на сградата на Националния осигурителен институт, била ударена от лек автомобил (л. а.) „Рено Меган“, с рег. номер **********, който се движел в посока от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“. Вследствие на удара ищцата паднала и усетила силна и остра болка. На място пристигнали екипи на полицията и спешна помощ. Съставен бил Констативен протокол № К1 453/15.09.2020г., от който било видно, че водачът на автомобила, блъснал ищцата, бил П.С.Д.. Било установено, че към момента на процесното събитие автомобилът имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, обективирана в полица № BG/30/120002442302, с валидност 27.08.2020г. – 26.08.2021г. Установено било, че водачът на лекия автомобил П.С.Д. бил виновен за настъпилото ПТП и за увреждането на ищцата В. П. К. – Б.. Впоследствие било образувано досъдебно производство срещу водача на автомобила за престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „б“, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК, а след това и НАХД № 4861/2021г. по описа на Софийски районен съд, НО, на 21 състав. На 08.03.2022г. по делото било постановено решение, с което водачът П.С.Д. бил признат за виновен за настъпилото ПТП на 15.09.2020г., като нарушил правилото, закрепено в чл. 66, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 1 НК на В. П. К. – Б., изразяваща се в счупване на таза на дясната хълбочна част, с което й било причинено за срок повече от 30 дни трайно затрудняване движението на долния десен крайник и счупване на долното рамо на лявата срамна кост – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл. 378, ал.

4, т. 1, вр. чл. 305, ал. 5 НПК, вр. чл. 78а НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Решението влязло в законна сила на 24.03.2022г.

Ищцата поддържа още, че претърпяла множество травми в резултат на реализираното ПТП, вследствие на които се наложило хоспитализирането й в УМБАЛ „Н. И. Пирогов“, където имала и болничен престой в периода 15.09.2020г. – 28.09.2020г. Твърди, че впоследствие били проведени и други изследвания/лечения в различни болнични заведения, като за всички тях приложила издадената й медицинска документация. Посочва, че след инцидента изпитвала трудности и в битов аспект, изразяващи се в невъзможност да обслужва елементарните си ежедневни нужди сама.

Чувствала силни болки, които трудно се повлиявали от обезболяващи медикаменти, не можела да се движи дълго време, което от своя страна довело до мускулна атрофия. Твърди, че и към настоящия момент неблагоприятните последици от процесното събитие продължават да се проявяват и изпитва трудности в ежедневието си, свързани с нормалния начин на живот.

Вследствие на гореописаното, на 14.12.2020г. ищцата депозирала до ответника в настоящото производство Претенция с вх. № 4489/14.12.2020г., с която поканила същия доброволно да й заплати обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпените вреди, резултат от извършено непозволено увреждане от застрахованото лице - П.С.Д.. Била образувана щета при застрахователя с № 0801-000001-2021-1, като с последващо уведомление от тяхна страна били дадени указания на молителката по претенцията да представи документи, удостоверяващи деликта, както и настъпилите неблагоприятни последици. С последващо уведомление застрахователното 2 дружество съобщило на ищцата в настоящото производство, че на 15.03.2021г. й изплатило застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., като било приложено и платежно нареждане. С Решение № 3229/31.05.2024г., постановено по гр. дело № 10887/2023г. по описа на Софийски градски съд, I ГО-30 състав, ответникът в настоящото производство бил осъден да заплати на ищцата сума в размер на 25 000 лв., представляваща допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от деликта на 15.09.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.03.2020г. до окончателното й заплащане. Във връзка с това, ищцата депозирала при ответника и допълнителна претенция с вх. № 4640/21.08.2025г. относно понесени и имуществени вреди в периода 20.09.2020г. – 06.11.2020г. При първоначалното й хоспитализиране в УМБАЛ „Н. И. Пирогов“, непосредствено след настъпилото ПТП, състоянието й било констатирано като тежко, изразяващо се в счупване на дясна илиячна кост и на долно рамо на лява пубисна кост, което наложило оперативно лечение, както и поставяне на импланти на счупените кости, които импланти не се поемали от НЗОК. Във връзка с операцията било наложително да се купят необходимите за целта медицински изделия, както и да бъде направено допълнително заплащане за извършващия операцията екип, поради сложността на същата. За всички разходите, направени за изписаните медикаменти за постоперативното лечение, за констатация на травмите на увреденото лице, както и за вторичен преглед при доктора, извършил операцията, ищцата представя платежните документи за направени разходи, а именно: Фактура № 36534/21.09.2020г. и касов бон; Фактура № 36546/21.09.2020г. и касов бон; Фактура № 614385/21.09.2020г. и касов бон; Фактура № 4018004757/28.09.2020г. и касов бон; Фактура № 4100004343/29.09.2020г. и касов бон; Фактура № 3311/29.09.2020г. и касов бон; Фактура № 4029206399/16.10.2020г. и касов бон; Фактура № 620588/05.11.2020г. и касов бон, общо всичко в размер на 3327,45 лв. Ето защо и след като в законоустановения срок ответникът не е платил поисканата сума, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата в общ размер от 3327,45 лв. (1701,30 евро), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2025г. до окончателното й заплащане, представляваща обезщетение за периода 20.09.2020г. – 06.11.2020г. за причинени имуществени вреди, вследствие на настъпилото на 15.09.2020г.

ПТП, за което признат за виновен е застрахованият при ответното застрахователно дружество - П.С.Д., водач на л.а. „Рено Меган“, с рег. номер **********. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Ч., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност на предявения иск, като се позовава на чл. 378 КЗ. Потвърждава, че към датата на събитието е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л. а. „Рено Меган“, с рег. номер **********, поради което е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3

25 000 лв. В условията на евентуалност, оспорва изключителната вина на водача на автомобила и навежда доводи за съпричиняване от страна на ищцата на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради неспазване разпоредбите на ЗДвП от страна и на ищцата, което значително допринесло за размера на претърпените вреди. Посочва и че за реализиране отговорността на застрахователното дружество трябвало да е изпълнен фактическият състав на деликта, а в случая една от предпоставките - причинно-следствената връзка между претендираните имуществени вреди и настъпилото ПТП не била налице.

Посочва липса на амбулаторни листове, от които да стават ясни лекарските констатации за състоянието на ищцата и предписаното лечение. Оспорва продължителността и обема на твърдените от ищцата вреди, оспорва и претенцията за лихва, съобразно неоснователността на главния иск и съобразно началния момент, от който се претендира. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално да намали размера на претендираното вземане, съобразно наведените доводи за съпричиняване. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението, пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди). Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Безспорен по делото е фактът, че гражданската отговорност на делинквента – водачът на л.а. „Рено Меган“, с рег. номер **********, е покрита по силата на сключен между него и ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради което делинквента и ответника са страни по застрахователно правоотношение, с посочения източник и отговорността на водача е покрита.

По делото е безспорно установено, че с влязло в сила решение от 08.03.2022 г. по н.а.х.д. № 4861/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7 състав, обвиняемият П.С.Д. е признат за виновен за това, че на 15.09.2020 г. около 09:00 ч. в гр. С., при управление на процесното моторно превозно средство л.а. „Рено Меган“, с рег. номер ********** по 4 пътното платно на бул. „Александър Стамболийски“, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“, в района на спирка МГТ № 2085, е нарушил правилата на чл. 66, ал. 1 ЗДвП, в резултат на което последвал удар със слизащия от трамвая пешеходец - В. П. К. – Б., като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на таза на дясната хълбочна кост, с което й било причинено трайно за срок повече от 30 дни затрудняване движението на долния десен крайник и счупване на долното рамо на лявата срамна кост – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в настоящото производство съдът е обвързан от изводите на наказателния съд в посочената част и е длъжен да приеме за доказано между страните, че застрахованият при ответника водач виновно е извършил описаното в исковата молба деяние, което е противоправно.