Решение № 3692 от 03.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3692 гр. София, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110207051 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Р. Л. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“Света Троица“, бл.306, вх.Б, ет.3, ап.38, чрез адв.А. П. от САК, против наказателно постановление №25-4332-032976/13.03.2026 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което иска неговата отмяна, с претенция за присъждане на направените разноски в полза на жалбоподателя при този изход на делото.

Навежда доводи, че процесното МПС му е било предоставено за управление от работодателя „***“ ООД, при постъпването му на работа като шофьор на 21.11.2025 г., във връзка с изпълнение на служебните задължения по силата на сключения трудов договор между тях, ведно със свидетелство за регистрация, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и документ 1 за технически преглед.

Твърди, че към инкриминираната дата не му е бил известен факта, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължението от страна на собственика да го регистрира в двумесечен срок, считано от датата на придобиването. С оглед на горното счита вмененото му в качеството на водач на МПС нарушение за несъставомерно от субективна страна. В тази връзка сочи, че не е бил уведомен за служебната дерегистрация на автомобила, а в закона не съществува ред, по който да извърши проверка, както и че е извършил проверка на всички документи на МПС-то, за да се увери, че същото отговоря на изискванията на закона, включително за активната му регистрация от предоставеното му свидетелство за регистрация.

Навежда доводи, че наложената глоба в размер на 500,01 лева излиза от предвидените в закона рамки.

Отделно от горното, отчита настоящия случай като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението е било отстранено още същия ден – 09.12.2025 г., и по този начин не е засегнат обществения интерес дори в минимална степен. Навежда доводи и за претърпените негативни вреди от ангажиране на административнонаказателната му отговорност – отнето му е СУМПС със заповед за ППАМ, отменена от съда като незаконосъобразна, последното довело до прекратяване на трудовото му правоотношение още на следващия ден, поради невъзможността да изпълнява служебните си задължения като шофьор и го лишило от правото на труд и доходи повече от четири месеца.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но своевременно представя писмени бележки, в които навежда аналогични на изложените в жалбата доводи. Относно твърдението за несъставомерност на деянието от субективна страна, поради липса на вина, се позовава на съдебната практика на съдилищата и даденото тълкуване в Тълкувателно решение №2/2023 г. по т.д. №3/2022 г. на ВКС и ВАС, че неуведомяването на собственика за служебната дерегистрация на МПС-то, макар настоящия случай да не касае хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при която административният орган е длъжен да уведоми собственика, изключва отговорността на водача.

2

Във връзка с претенцията за разноски представя списък на розноските по чл.80 от ГПК.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание, но своевременно преедставя писмени бележки, в които застъпва становище за правилност и законосъобразност на обжалваното НП, с искане да бъде потвърдено като такова. Счита за безспорно доказано извършване на вмененото деяния от жалбоподателя от обективна и субективна страна, с оглед на което правилно е санкциониран с пропорционално наказание на извършеното нарушение.

С оглед изхода на делото претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 07.04.2026 г., а жалбата е подадена на 20.04.2026 г.,, т.е. в законоустановения преклузивен 14-дневен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№4885306 на 09.12.2026 г., против Р. Л.

Цолов, за това, че на 09.12.2026 г., около 09:52 часа, в гр.София, ул.“Акад.

Стефан Младенов“, с посока на движение от ул.“Никола Габровски“ към бул.“8-ми декември“, управлява товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег.

№***, собственост на ТД „***“ ООД, ЕИК: ****, като пред №4 е спрян за проверка. При извършената проверка в РСОД служебен таблет и ОДЧ е установено, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на 3

13.08.2025 г./, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен срещу подпис лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне –09.12.2026 г., без възражения по направените в него констатации. Няма данни по делото жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, а именно: да е представил писмени възражения пред АНО в законоустановения 7-дневен срок.

Материалите по образуваната административнонаказателна преписка, въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, са изпратени на СРП и е образувана пр.пр. №4686/2026 г. по описа на СРП. С Постановление на СРП от 30.01.2026 г. е отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като е прието, че деянието е несъставомерно от субективна страна за водача на процесното МПС, поради липса на знание за служебно прекратената регистрация. Със същото постановление е постановено материалите по преписката да се изпратят на ОПП-СДВР за преценка за търсене на административнонаказателна отговорност.

Въз основа на горепосочения прокурорски акт, Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, издал на 13.03.2026 г. процесното НП, с което при дословно възпроизвеждане на описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП; материалите по пр.пр. №4686/2026 г. по описа на СРП; справки АИС-КАТ „Служебна промяна на регистрацията на МПС“ и „Първоначална регистрация и собственици на МПС“; приемо-предавателен протокол; справка от ТРРЮЛНЦ; справка картон на водач; три броя заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО; ЗППАМ; справка от НАП; длъжностна характеристика; заповед за прекратяване на трудово правоотношение;

Свидетелство за регистрация на МПС –Втора част; решение на АССГ.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на 4 събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и НП са съставени от териториално и материално компетентни длъжностни лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди и акт за встъпване в длъжност на АНО, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Съдът констатира, че още в началната си фаза административнонаказателната процедура е проведена при съществено процесуално нарушение. При така описаната фактология, извлечена от събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че оплакванията в жалбата са основателни.

С АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В настоящия случай, процесното МПС, управлявано от жалбоподателя, е било със служебно прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължението на неговия собственик да го пререгистрира в срок до два месеца от придобиването на собствеността. От направеното в АУАН и НП словесно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, става ясно, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, поради което същият е санкциониран в качеството на негов водач. От приложените към жалбата писмени доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин основанието, на което процесното МПС е било предоставено за управление на жалбоподателя в деня на извършената проверка, а именно: в качеството му на служител – шофьор на лекотоварен автомобил, която длъжност е приел да изпълнява, считано от 21.11.2025 г., по силата на трудови правоотношения с работодателя „***“ ООД. Същевременно, както от изложените обстоятелства в АУАН и НП, така и от приложените към АНП писмени доказателства, се установява по несъмнен и категоричен начин, че към датата на деянието – 09.12.2025 г., собственик на процесното МПС е юридическото лице „***“ ООД. Горните обстоятелства навеждат на еднозначен извод, че жалбоподателят не е имал качеството на собственик на управлявания от него товарен автомобил към 5 датата на констатиране на нарушението – 09.12.2025 г., и поради липсата на това качество, същият не е имал задължението да пререгистрира автомобила в законоустановения 2-месечен срок, считано от датата на придобиването му.

Видно от съставения АУАН е, че като доказателство за извършеното нарушение е иззето и СРМПС – Втора част, което навежда на еднозначен извод, че във връзка с изпълнение на служебните задължения, работодателят нарочно е снабдил жалбоподателя със Свидетелството за регистрация на процесното МПС и последният го е представил на контролните органи в хода на извършената проверка. Този факт еднозначно показва, че на жалбоподателя са били предоставени от работодателя необходимите документи за предоставения товарен автомобил, което е достатъчно за неговата субективна увереност, че управлява МПС, което отговаря на изискванията на закона, включително и относно неговата надлежна регистрация. При това положение, основателни се явяват релевираните възражения, че жалбоподателят не е знаел за служебно прекратената регистрация на процесното МПС по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, защото няма данни да е бил уведомен от собственика, и не е могъл да знае, защото не съществува законов ред, по който да извърши съответната проверка за този факт, а за осъществяване състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е необходимо водачът да е знаел за това.

С оглед на горното вмененото нарушение се явява несъставомерно от субективна страна, поради липса на знание /умисъл/ у жалбоподателя, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. Като е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, АНО го е санкционирал за несъставомерно деяние от субективна страна, а това е основание за отмяна на обжалвания санкционен акт, като неправилно и незаконосъобразно издаден, ведно с произтичащите от това законни последици.