Решение № 73 от 21.04.2022, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. В., 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. при участието на секретаря В.В.У. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело № 20221300500047 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. КР. Т., ЕГН:

********** и адрес: гр.В., ж.к. „Х.”, бл.25, вх.”Б”, ет.8, ап.8 чрез адв. К.Г. против Решение №332/02.07.2021г., постановено по гр.д.№1775/2020г. по описа на РС – В..

Решението на първоинстанционният съд се обжалва изцяло. С обжалваното решение е допусната съдебна делба между М. Г. СЛ. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. С. *, вх. *, ет. *, ап. * със съдебен адрес: гр. В., ул. Т. * ет. *, кантора * и В. КР. Т. с ЕГН ********** от гр.

В., ж.к. Х. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * на следния недвижим имот: жилище -апартамент с идентификатор ***,1.201 по кадастралната карта и регистри на гр. В., находящ се в гр. В. е адиминстративен адрес: ул. Б.В. 17, ет. 5, ап. 19, със застроена площ 83.00 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: *** на същия етаж, *** - под обекта и *** - над обекта, заедно с принадлежащото на апартамента избено помещение № 8 е площ 6.97 кв.м. и заедно с припадащите се 4.40% идеални части. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на което тя е построена, с права на съделителите, както следва: за ищцата М. Г. СЛ. - 1/4 ид.ч. от процесния имот за ответника В. КР. Т. - 3/4 ид.ч. от процесния имот.

С обжалваното решение РС-В. е отхвърлил предявеният иск за делба от М. Г. СЛ.

1 сЕГН ********** от гр.Б., ж.к. С. *, вх. *, ет. *, ап. * със съдебен адрес: гр. В., ул. Т. * ет. *, кантора * против ответницата Е.К. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. Л. *, вх. *, ет. *, ап. *, като неоснователен.

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, допуснато е нарушение на материалния закон.

Излага се от жалбоподателя, че не споделям изводите на съда, че не е налице придобивна давност по отношение на него и имота следва да бъде разделен между него и ищцата.

Поддържа се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства било установено, че по отношение на него е била налице придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС. От разпитаните по делото свидетели, се установявало, че той е придобил собствеността върху целия имот на основание давностно владение, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, преди предявяване на исковата молба и имота е бил негова собственост. Излага се, че е започнал да упражнява фактическа власт върху процесния имот непосредствено след смъртта на наследодателя му К. Т. - починал на 14.05.2010г., до завеждане на исковата молба.

Твърди се, че през цялото това време само той е ползвал, държал и владял единствено имота, като със съделителя Е.К. Д. са уредени отношенията си, а по отношение на ищцата М.Г. С., до знанието на същата е било доведено още към момента на смъртта на наследодателката Т.К. Т.а, че след смъртта на К. Т., той ще свои имота, в който живее и за който е заплащал данъци и всички консумативи, както и че ще откаже да я допусне до този имот, който е негов. Излага се още, че той и след смъртта на К. Т. на 14.05.2010г. е продължил да свои имота, сменил е ключа и ключалката на входната врата, продължил е да живее в имота, да заплаща консумативите и данъците, като със сина си и брата на снахата е извършил основен ремонт, за който е вложил много средства и труд, тъй като жилището било в окаяно състояние след смъртта на баща му.

Твърди се, че ищцата М. С. не е посещавала имота от смъртта на К. Т. до завеждането на иска в съда, не е имала ключ, не е имала достъп до имота, което обективира неоснователността на иска.

Излага се, че след като е доказано, че фактическата власт е установена към определен начален момент - смъртта на К. Т. - 14.05.2010г., за да се приеме, че владението е постоянно, израз на воля да се държи и запази вещта, не е необходимо да се повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца да държи вещта като своя.

Достатъчно било във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт.

Посочва се, че изложеното не било обсъдено от ВРС, който се е произнесъл без да обсъди всички доказателства по делото, от които се установявало непрекъснатост на владението от негова страна.

Иска от съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да приеме, че на основание чл.79, ал.1 от Закона за собствеността е придобил собствеността върху 2 имота на основание наследство и давностно владение

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна М. Г. СЛ. чрез адв.-пълномощника Е.С., с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

По делото е постъпило становище от Е.К. Д., след приключване на последното съдебно заседание по делото, в което е изразила становище за потвърждаване на решението.

От страните по делото не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

ВОС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирана страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Делото е образувано по искова молба от М. Г. СЛ. от гр. Б., чрез адв. Е.С. против Е.К.

Д. от гр. С. и В. КР. Т. от гр. В. за делба на наследствен имот, искът е с правно основание чл. 69 от ЗН.

На 26.02.1974г. К. П. Т. и Т.К. Т.а, наследодатели на страните по делото, са сключили граждански брак, видно от приложения по делото препис на акт за граждански брак № 3/26.02.1974г., издаден от гр.Д., общ. В..

Видно от приложения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти се установява, че на 30.12.1985г. К. П. Т. и Т.К. Т.а са закупили процесния недвжим имот с административен адрес:гр.В., ул. Б.В. 17, ет. 5, ап. 19 и 3 с идентификатор ***, съгласно схема № 15-857849-18.09.2020г., изд. от СГКК – В..

Т.К. Т.а е починала на 07.03.2003г., за което е издаден акт за смърт № 0195/08.03.2003г., съставен в гр. Б. и е оставила за наследници съпруг К. П. Т. и дърщеря – въззиваемата/ищцата/ М. Г. СЛ., видно от приложеното удостоверение за наследници, изд. на 17.09.2020г. от Община В..

К. П. Т. е починал на 14.05.2010г., за което е издаден акт за смърт № 0316/15.05.2010г., съставен в гр. В. и е оставил за наследници две деца - ответниците Е.К. Д. и В. КР. Т., видно от приложеното удостоверение за наследници, изд. на 19.10.2020г. от Община В..

По делото е представен предварителен договор за замяна на недвижими имоти от 01.06.2010г., сключен между ответниците Е.К. Д. и В. КР. Т., които са се задължили при условията на замяна взаимно- да си прехвърлят собствеността и да си предадат недвижими имоти, като Е.Д. прехвърля на В.Т. правото на собственост на 3/8ид.ч. от процесния имот, а В.Т. прехвърля на Е.Д. правото на собственост на

½ ид.ч. от друг недвижим имот.

По делото са представени и писмени доказателства за платени данъци за процесния имот от ищцата М. С. за наследствената й част, придобита от нейната майка-Т. Т.а, както и са представени писмени доказателства за платени данъци от ответника В.Т. за наследствената му част,придобита от неговия баща- К. Т.. Представени са фактури за начислена електрическа енергия за процесния имот с вписан получател-К. П. Т..

Във връзка с възражението на въззивната страна /ответника/В.Т. за придобиване на имота по давност пред РС-В. са разпитани четирима свидетели.

Свидетелите Д.С. и С.С. - синове на ищцата,установяват обстоятелства във връзка с процесния имот, а именно че са ходили в имота. Свидетелят Д.С. установява, че е ходил в имота 2-3 пъти и след смъртта на К. Т.. Свидетелите посочват, че са израснали в този имот и са идвали, все едно са вкъщи, а не на гости. Установяват, че след смъртта на К. Т., майка им - ищцата по делото е разговаряла с ответниците-В.Т. и Е.Д. във връзка с продажбата на имота, тъй като всички наследници са искали да го продадат и да получат парична равностойност на дела си. Това е станало в период 2014-2015г., но до продажба на имота не се е стигнало. Свидетелите установяват също, че по едно време- ищцата разбрала от съседи, че в имота се правил ремонт. Разбрали също, че ремонта се извършва от сина на ответникаД., който заживял в жилището.Свидетелят Д.С. установява, че при едно от посещенията видял извършен частичен ремонт от Д. на хола и кухнята, който били съединени в едно помещение. Свидетелят - С.С. установява, че при разговор със сина Д. през 2020г., разбрал, че последният искал да изплати дела на ищцата за сумата от 15000,00 лева и да тегли кредит за това. Свидетелите установяват, че ищцата винаги е предявявала претенции за дела си от имота, а ответниците не са забранявали достъп на ищцата до имота.

4

Свидетелите М.М. и А.М. установяват извършените ремонтни дейности в жилището, както и че познава свидетеля Д.С. и е идвал в апартамента преди няколко години.

Свидетелката М. установява, че живее в процесното жилище заедно със сина на ответника В.Т. от 2012г. Същата посочва, че ответникът В.Т. бил извършил основен ремонт на жилището, който приключил 2018-2019г. Свидетелката посочва, че при тях живее и ответника В.Т.. Знае, че апартамента е на К. Т., а Володя е негов наследник, както и сестра му - ответницата Е.Д.. Свидетелката не познава ищцата М. С. и тя не е идвала в апартамента, но е чувала за нея от В.Т., че е негова доведена сестра. Пред нея не се е обсъждало да се изплаща дела на ищцата, нито е чувала да се продава апартамента.

Свидетелят М. - брат на свидетелката М., също установява, че в имота е правен ремонт, като посочва, че то й е правил ремонта. Посочва, че в имота живеят ответника В.Т., синът му Д. заедно със сестра му св. М.М. и детето им. Свидетелят посочва, че е чувал за ищцата във връзка с това, че е наследник, но останал с впечатление, че имотът е на В.Т., който живее в апартамента от 2010-2011г.

Въззивният съд кредитира свидетелските показания като ясни, последователни и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото.

С обжалваното решение РС-В. не е уважил наведеното възражение за придобивна давност от въззивната страна/ответника/ В.Т. по отношение притежаваните идеални части от процесния имот от ищцата М. С..

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Пред РС-В. е предявен за разглеждане иск за делба с правно основание чл.69, ал. 1 ЗН във фазата на допускането.

Спорно по делото е дали въззивната страна/ответника/ В.Т. е придобил на основание давностно владение процесният имот към предявяване на иска за делба от М. С..

Между страните пред настоящата инстанция не са наведени възражения и не e спорно установените от първоинстанционния съд наследствени дялове от процесния имот 1/4 ид.ч. за въззиваемата /ищцата/ М. Г. СЛ. и 3/4 ид.ч. за въззивника/ответника/ В. КР. Т..

Спорният по делото въпрос се свежда до това дали процесният недвижим имот е съсобствен между въззивната страна В.Т. и въззиваемата М. С., като в тази връзка ответника В.Т. е релевирал своевременно възражение за придобивна давност в продължение на повече от 10 години.

Правоизключващото възражение по делото от въззиваемия В.Т. за придобиване на собствеността върху процесния имот на основание давностно владение е заявено своевременно с депозиран по делото писмен отговор на 26.03.2021г. Производството по 5 делото се разглежда по реда на Част трета - Особени искови производства, Глава двадесет и девета –Съдебна делба от ГПК. Съгласно чл.342 от ГПК в първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. В настоящият случай крайният срок до който въззиваемият В.Т. е могъл да въведе правоизключващото възражение за придобивна давност на делбения имот е първото по делото заседание, състояло се на 14.06.2021г., т.е възражението е заявено в срок.