Решение № 3182 от 26.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3182 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110150503 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца Д. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, обективно съединени установителни искове при условията на евентуалност с правно основание чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, срещу ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от *** за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на п***, сключен на 20.09.2017 г., поради противоречието му със закона, и при условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на п***, сключен на 20.09.2017 г., предвиждаща задължително предоставяне на обезпечение с дружество, като неравноправна клауза.

Ищецът Д. Р. Г. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника са сключили Договор за предоставяне на п***/20.09.2017 г., сключен от разстояние, за сумата от 2000 лв., която сума следвало да бъде погасен в срок от 6 месеца, заедно с лихва от 49,66 %. Сочи, че в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank” в полза на дружеството ответник, във връзка с което изискване бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и “Ferratum Bank”. Твърди, че при сключването на договора никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество, като една след като усвоил сумата на кредита, установил, че му е начислена такса за поръчелство в размер на 1000 лв. Сочи, че процесният договор за кредит не е подписан, нито с квалифициран, нито с обикновен подпис. Поддържа, че предоставянето на обезпечение е задължително условие за сключването на договора, разходът за сключването му е предварително известен на кредитора, още повече, че кридитодателят и гарантът са свързани лица, същият е сигурен, поради което следва да намери отражение при изчисляване на ГПР по кредита, като задължителен разход по кредита. Същевременно при изчисляването на ГПР не е включена дължимата такса за гарант, което представлява задължителен разход по кредита, поради което счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10, а с включването на таксата гарант при 1 изчисление на ГПР, размерът му надвишава максимално предвидения в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна, поради това, че е неравноправна. При тези си твърдения предявява иск за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, а при условията на евентуалност на клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД оспорва иска с доводи, че договорът за кредит не нищожен на сочените от ищеца основания. Същият е със съдържанието, визирано в ЗПК, като е посочен лихвеният процент и ГПР, изчислен съгласно заложената в ЗПК формула, а дължимата такса за гаранция не се включва в ГПР, тъй като предоставянето на гаранция не е задължително условие за сключване на договора. Твърди, че при кандидатстване за кредит, кредитополучателят може да избере между опциите да представи поръчител, избран от него, или гарант, предложен от кредитора, а при избирането на гарант в лицето на Фератум Банк, същият е бил уведомен предварително за дължимия разход и е одобрил сключването на договора при посочените условия със СМС. Счита, че ГПР не надвишава максималния законов размер, тъй като разходите по договора за гаранция не следва да се включват при изчисляването му, доколкото тази услуга не е задължителен разход по кредита. Счита, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит не е неравноправна, тъй като ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. Същевременно сочи, че в СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към гаранта, които ищецът е приел доброволно.

Поради изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните е сключен Договор за предоставяне на п***/20.09.2017 г., обезпечен с договор за гаранция, сключен с “Ferratum Bank”.

Видно от съдържанието на договора за кредит същият е договорен в размер на 2000 лв., уговорен е срок на връщане 12 месечни вноски, при лихвен процент 0,00 % и ГПР 49,11 %.

В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителството предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

По делото е представена и преддоговорна информация, в която кредиторът изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по гаранционна сделка в размер на 1540 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за 2 свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.

9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. В случая между страните не се спори относно сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за сключването му, като по делото е представена е разменената преддоговорна информация.

По делото не е спорно, а и беше доказано, че в конкретния случай и доколкото ищецът не е могъл да предостави поръчител – физическо лице, такъв е осигурен от кредитодателя в лицето на “Ferratum bank”, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1540 лв., видно от преддоговорната информация. Въпреки че не е представен самият договор, съдът намира, че са налице достатъчно други документи, които сочат на сключен такъв договор, а видно от преддоговорната информация в докумнета е посочен и размерът на възнаграждението по този договор.

Същевременно съдът съобрази, че на основание чл. 190 ГПК ответникът е бил задължен в срок до датата на първото заседание да представи по делото договор за поръчителство, сключен между ответника и Ferratum Bank и договор за предоставяне 3 на поръчителство (гаранция), сключен между ищеца и Ferratum Bank, като същевременно е бил предупреден за последиците на чл. 161 ГПК от възпрепятстване събирането на допуснати доказателства. Поради това и прилагайки разпоредбата на чл. 161 ГПК, съдът намира, че по делото беше доказано сключен между ищеца и Ferratum Bank договор за гаранция за обезпечаване задълженията на ищеца по процесния договор за кредит, с уговорено и дължимо възнаграждение в размер на 1540 лв.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. Съобразно конкретиката на казуса може да се обоснове извод, че процесното възнаграждение по обезпечителната сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно сключването на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за получаване на кредита и същевременно да е бил известен на кредитора, като за последното липсва съмнение предвид обстоятелството, че същото е изрично посочено като задължение за кредитополучателя в чл. 5 от договора. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото възнаграждение за поръчителство следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). В случая това не е сторено, като видно от информацията, посочена в чл. 3 от договора общата сума, дължима от заемателя е в размер на 2460 лв. и се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване, следователно в нея не е включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид и при посочване размера на 4 годишния процент на разходите, видно от разпоредбата на чл.4 от договора, а при допълнително въвеждане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство при изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия срок, размерът на ГПР многократно надвишава размера, посочен в договора, за което не се изискват специални знания.