Решение № 5812 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5812 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Л. Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100505320 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 17629 от 29.10.2023 г. по гр.д. № 60808/2021 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Н. Л. К. и К. Л. Н. искове правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че:

- Н. Л. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1804,10 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 237998, ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 273,48 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума за периода от 15.09.2018 г. до 13.04.2021 г.; и сумата 27,91 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху горната сума от 22.04.2021 г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23159/2021 г. по описа на СРС, като е отхвърлен иска за главницата за незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1804,10 лв. до пълния предявен размер от 2799,26 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 273,48 лв. до пълния предявен размер 1 от 425,79 лв., както и иска за цена за извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 27,91 лв. до пълния предявен размер от 39,87 лв., както и иска за сумата 7,46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 13.04.2021 г.;

- К. Л. Никоова дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1288,64 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 237998, ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 195,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума за периода от 15.09.2018 г. до 13.04.2021 г.; и сумата 19,93 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху горната сума от 22.04.2021 г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23159/2021 г. по описа на СРС, като е отхвърлен иска за главницата за незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1288,64 лв. до пълния предявен размер от 1679,55 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 195,34 лв. до пълния предявен размер от 255,48 лв., както и иска за цена за извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 19,93 лв. до пълния предявен размер от 23,92 лв., както и иска за сумата 4,47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 13.04.2021 г.

Всеки от ответниците е осъден да заплати на ищеца разноските в заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част от предявените срещу всеки от тях искове.

Решението е обжалвано от ответника Н. Л. К. като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, с искане същото да се отменени относно дяловете на страните, респективно дължимите от тях суми, како нищожно, и производството по делото да се спре до постановяването на решение по преюдициалното делбено производство.

Жалбоподателят изтъква, че не е съгласен с определените от съда дялове между съсобствениците на процесния имот, на базата на които е определил дължимите суми от двамата ответници. Сочи, че постановеното решение не е нито точно /в смисъл на определяне на делбените квоти/, нито е справедливо. Навежда оплакване, че незаконосъобразно първоинстанционият съд е игнорирал направеното искане за спиране на настоящото производство до приключване на висящото делбено дело между същите страни по отношение на процесния имот, а именно гр.д. № 57266/2020 г. на СРС. Жалбоподателят счита, че делото за делба е преюдициално по отношение на настоящото производство и първоинстанционният съд изземвал задълженията на състава, разглеждащ делбеното 2 производство, определяйки наследствените квоти без ответникът да има възможност да се защити в съответствие са изискванията на закона и въз основа на дадените му от закона права. Излага твърдение, че имало индикации /проведени разговори с някои от наследниците/, че част от новоконституираните наследници са проявили желание да направят отказ от наследство. Това рязко противоречало с констатацията на съда, че „по делото не се установява някой от тях да се е отказал от наследството на В. К.”. Също така било видно, че конкретно наследникът П.В.Д. не е открит и не е призован редовно, при което възниквал въпросът: как при това положение съдът е констатирал, че не е установено да е направил отказ от наследство, след като същият не е бил надлежно уведомен за воденото производство за делба и, че същият има качеството на сънаследник към този момент. Въззивникът счита, че това обстоятелство би променило наследствените дялове на всички останали наследници/съсобственици. Изтъква, че съдът, вместо да спре производството като признае преюдициалността на делбеното производство, го игнорирал, като решавал въпроси, които не са поискани от него и не могат да бъдат установено от него по такова производство.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице – помагач „Топлоконтрол” ЕАД не е изразило становище по жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Н. Л. К. и К. Л. Н. искове за установяване съществуването на негови вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 23159/2021 г. на СРС, както следва:

- срещу Н. Л. К. - за сумата 2799,26 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г.; сумата 425,79 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 13.04.2021 г.; сумата 39,87 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата 7,46 лв., представляваща лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 13.04.2021 г., които суми представляват 5/8 части от общо дължимите за имота суми, ведно със законната лихва върху сумите за топлинна енергия и дялово разпределение от 22.04.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на сумите;

- срещу К. Л. Н. - за сумата 1679,55 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г.; сумата 255,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 13.04.2021 г.; сумата 23,92 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата 4,47 лв., представляваща лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 13.04.2021 г., които суми представляват 3/8 части от общо дължимите за имота суми, ведно със законната лихва върху сумите за топлинна енергия и дялово 3 разпределение от 22.04.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответниците, в качеството им на съсобственици на горепосочения топлоснабден имот, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, и че същите са използвали доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от м.05.2017 г. до м. 04.2020 г., но не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия и дължимите такси за услугата дялово разпределение. За претендираните суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23159/2021 г. на СРС и същото било изцяло уважено, а срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците подали възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е подал ответникът Н. Л. К., с който е оспорил предявения срещу него иск по основание и по размер. Твърди, че квотите в съсобствеността върху процесния апартамент са предмет на спор между него и сестра му К.

Л. Н. по заведеното дело за делба – гр.д. № 57266/2020 г. на Софийски районен съд.

Поддържа, че разглежданите по посоченото дело за делба въпроси са от изключително голямо значение и определящи размера на задълженията на съсобствениците на отопляемия имот. Счита, че това дело се явява преюдициално по отношение на настоящото дело, заведено от „Топлофикация София” ЕАД срещу него. Отправил е искане да се спре производството по настоящото дело до решаването на преюдициалния спор по гр.д. № 57266/2020 г. на СРС.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Топлоконтрол” ООД, което заявява становище за основателност на исковете.

С това определение съдът е отхвърлил искането на ответника Н. Л. К. за спиране на производството по делото с мотив, че не е налице поддържаната от ответника преюдициалност на гр.д. № 57266/2021 г. на СРС с предмет делба на процесния топлоснабден имот по отношение на настоящото производство, тъй като решението по извършване на делбата има действие занапред и с него се ликвидира съществуващата съсобственост, същото няма обратно действие и приключването на спора за делба не би се отразило върху изхода на настоящия спор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с предмета на обжалване и с въведените оплаквания, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

4

Облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия възниква между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното дружество. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици или титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Даденото с посоченото ТР разрешение е приложимо и в хипотезата на съсобствен имот, респ. при съвместно притежание на вещното право на ползване върху имот, при която само един съсобственик, респ. вещен ползвател /или някои от тях/ е сключил договор с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този топлоснабден имот. В такава хипотеза задължено лице за заплащане на доставената в имота топлинна енергия е само този съсобственик, респ. съпритежател на вещното право на ползване върху имота, който е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия за този имот. Съсобственикът не се нуждае от договор с останалите съсобственици, за да ползва изцяло съсобствения имот. Ако само той е сключил с топлопреносното предприятие договор да доставка на топлинна енергия в съсобствения имот, същият дължи заплащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия, без оглед конкретния му дял в съсобствеността върху имота.