Решение № 171 от 10.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Христина Михова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора П. М. М. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200134 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на адвокати Д. М. и Е. Й. – упълномощени защитници на подсъдимия А. М. А., против решение № 349/29.10.2024 г. по в.н.о.х.д. № 852/2024 год. по описа на Апелативен съд – София.

В жалбата на адвокат Д. М. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като във въззивното решение е възпроизведена дословно фактическата обстановка, приета от окръжния съд, не са обсъдени всички защитни доводи и липсват мотиви по отношение на наказанието. Като порок в процесуалната дейност на решаващия орган (нарушение на чл. 13 НПК) се сочи отказа на съда да изиска информация за водените срещу част от разпитаните свидетели досъдебни производства, недопускането до разпит в качеството на свидетел на лицето Б. П., както и неназначаването на СППЕ на 1 непълнолетната Н. В.. В подкрепа на соченото нарушение на чл. 14 НПК се твърди, че осъждането на подсъдимия се основава единствено на СРС и на прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК свидетелски показания. Отделно се изтъква позоваването от съда на протокол за ВДС, който не е бил предявен на обвиняемия на досъдебното производство. Поддържа се, че с извънпроцесуален аргумент за родствената им връзка с подсъдимия, съдът е отказал да кредитира показания на свидетели, подкрепящи защитната теза, като едновременно с това се е позовал на разказаното от М. В., който е участвал в производството в друго процесуално качество и е бил недопустим свидетел. Твърди се, че подсъдимият е осъден от апелативния съд за държане с цел разпространение на наркотични вещества - обвинение, което не му е било предявено с постановлението за привличане по чл. 219 НК и с обвинителния акт. Според защитата неправилното приложение на материалния закон е резултат от порочната процесуална дейност на съда, коментирана по - горе.

Явната несправедливост на наказанието касаторът обосновава с високия размер на отмереното ефективно наказание, с невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца и с липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Отправени са алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото на предходната инстанция, респективно за намаляване на определеното наказание.

Идентични искания се съдържат и в касационната жалба на защитника адвокат Й., който с аргументи частично препокриващи се с тези на другия защитник на собствено основание релевира касационните поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. И в тази касационна жалба защитникът вижда процесуален порок поради липсата на мотиви, неназначаването на СППЕ на св. Н. В. и осъждането на подсъдимия в разрез с нормите на чл. 177, ал. 1 НПК и чл. 281, ал. 8 НПК. Извън тях съществен процесуален порок защитата открива в невзетото от окръжния съд становище на подсъдимия за прочитане на показания на свидетели от досъдебното производство. Касаторът претендира съществено процесуално нарушение и поради начина на провеждане на разпоредителното заседание, в което страните не са изразили становище по всички въпроси по чл. 248, ал. 1 НПК. Смята, че не е бил спазен чл. 310, ал. 1 НПК, тъй като окръжният съд е обявил присъдата си преди да е подписана в ЕИСС от всички членове на съдебния състав. Твърди, че въззивният съд също е действал в разрез с процесуалните правила, като въпреки частичното 2 оправдаване на подсъдимия се е произнесъл отложено с решение вместо незабавно след приключване на пренията с присъда. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК защитникът обосновава с неоснователния отказ на съда да приложи чл. 55 НК по отношение на подсъдимия.

В съдебното заседание пред ВКС двамата защитници поддържат жалбите по изложените в тях съображения.

Адвокат М. доразвива въведеното от него касационно основание по чл.

348, ал. 1, т. 2 НПК, твърдейки че в обвинителния акт са изложени противоречиви твърдения относно предмета на престъплението. С позоваване на изявление на защитника В. И. в съдебното заседание от 29.09.2023 г. поддържа, че е налице противоречие в линията на защитата, което се е отразило на справедливостта на процеса. Нарушение на чл. 6 КПЧОС защитникът съзира заради постановяване на присъдата от пристрастен съд, определен като такъв заради мотивите, с които си е послужил при определяне на мярка по чл. 68 НПК. Защитникът оспорва и процесуалната дейност на инстанциите по същество, които вместо да назначат оценителна експертиза на иззетите наркотични вещества, са се позовали на протоколи за тяхната оценка от досъдебното производство.

Третият защитник на подсъдимия – неподалият касационна жалба адвокат В. И., в допълнително писмено изложение, приподписано от другите двама защитници, поддържа искането за отмяна на въззивното решение по изложените вече съображения.

Подсъдимият А. А. се съгласява с казаното от защитниците. В последната си дума моли въззивното решение да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 8/28.02.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 239/2023 г., Окръжен съд – Монтана е признал подс. А. М. А. за виновен в това, че към 3

11.11.2021 г. в гр. Лом, област Монтана, при условията на опасен рецидив, придобил с цел разпространение високорискови наркотични вещества – подробно индивидуализирани по вид и стойност, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4, т. 4, вр. с ал. 1, пр. 3 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК го е осъдил на търпимо при строг режим наказание от пет години лишаване от свобода, както и на глоба в размер на 5 000 лева.

С присъдата е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, като разноските са възложени на подсъдимия.

Присъдата е проверена по инстанционен ред по жалба на подсъдимия и на защитата. С решение № 349/29.10.2024 г. по в.н.о.х.д. № 852/2024 г. на САС извършеното от А. А. е преквалифицирано в държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение да е придобил такива, включая 5F-EMB-PICA и ADB-BUTINACA, като вместо Приложение на ЗКНВП е приложен Списък 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

В останалата част присъдата била потвърдена.

Това въззивно решение в потвърдителната му осъдителна част е предмет на касационна проверка – първа по своя ред.

Касационните жалби на двамата защитници са допустими като подадени в срок, от активно легитимирани лица (защитници) и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК.

Разгледани по същество тези жалби са неоснователни.

1. По твърденията на касаторите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

1.1. Несъстоятелно е твърдението на адв. М., че първоинстанционната присъда е постановена от пристрастен съд.

Аргументи за този довод защитата черпи от мотивите към протоколно 4 определение от 29.09.2023 г., с което окръжният съд е уважил искането на прокурора и е взел по отношение на подсъдимия А. мярка за процесуална принуда по чл. 68 НПК.

В националната и наднационална практика понятието

„безпристрастност“ е разглеждано в контекста на гарантираното от чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС комплексно право на справедлив съдебен процес и в частност на правото на ефективен достъп до независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. За да бъде изпълнено това изискване, съдът трябва да отговаря на субективния и обективен критерий за безпристрастност, въведен в практиката на ЕСПЧ по делата Киприану срещу Кипър, Пиерсак срещу Белгия, Хаушилд срещу Дания, Пулар срещу Обединеното кралство, Подовани срещу Италия и др. Първият критерий е свързан с реда и начина на правораздаване, който трябва да изключва положение, при което съдията да е изпълнявал различни решаващи функции в рамките на един и същ наказателен процес в друго процесуално качество или като редови участник в процеса, както и да е еднакво отдалечен от страните с оглед каквито и да било обвързаности от родство, приятелски отношения или семейно положение с някоя от страните. Вторият критерий е свързан с личното поведение на съдебния състав, което не трябва да повдига съмнение за действително пристрастие, а да бъде напълно непредубедено.

Очевидно е, с оглед конкретно въведеното възражение, че защитникът оспорва субективната /лична/ пристрастност на първоинстанционния съд.

Това оспорване обаче не е успешно, тъй като не намира подкрепа в мотивите към определението, на което защитата се позовава, нито пък в цялостната дейност на съда в хода на проведеното пред него съдебно следствие.

Съдържанието на съдебния акт, с който е наложена забрана на подсъдимия да напуска пределите на страната, не създава легитимни съмнения в безпристрастността на решаващия орган. Решението на съда да определи мярката за процесуална принуда се е основавало на реалния риск от укриване на подсъдимия извън страната и на изявленията му, че си е намерил работа извън пределите на България (потвърдено от съдържанието на лично подадената от него частна жалба по ч.н.д. №1221/23 г. на САС), а не, както твърди защитата, на отказа на подсъдимия делото да приключи със споразумение. Последното обстоятелство действително е споменато в съдебния акт, сочен от защитата, но не като самостоятелна обосновка за 5 налагане на поисканото от прокурора процесуално ограничение, а с оглед етапа, в който делото се намира, и предстоящото му разглеждане.

Протоколното определение от 29.09.2023 г. не отразява предварителното становище на първоинстанционния съд за вината и доказателствата по делото, не обективира предварителна нагласа за изхода на делото и не компрометира извършените впоследствие от съда действия.

1.2. Неоснователно адв. Й. твърди, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като, въпреки частичното оправдаване на подсъдимия и извършената преквалификация на деянието, се е произнесъл с въззивно решение вместо с нова въззивна присъда.

Хипотезите, при които въззивният съд се произнася с обратна присъда, респ. с решение, са изброени в чл. 336, респ. в чл. 337 НПК. Нова присъда въззивната инстанция издава, когато оправдава неправилно осъден от първоинстанционния съд подсъдим, осъжда неправилно оправдан подсъдим или прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление след неправилно извършена правна квалификация от долустоящата инстанция. В конкретния случай въззивният съд не се е намирал в нито една от посочените в чл. 336 НПК хипотези, тъй като не се е произнесъл по различен начин по въпросите за вината и отговорността на подсъдимия, а го е оправдал за част от предмета на престъплението и е преквалифицирал извършеното от него в „държал“ вместо „придобил“ високорискови наркотични вещества. При произнасянето си въззивният съд е приложил закон за същото наказуемо престъпление, като по аргумент за противното от чл. 336 НПК и на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 НПК правилно се е произнесъл с решение.

1.3. Неоснователно е твърдението на защитниците, че въззивният акт представлява буквален и механичен препис на мотивите към първоинстанционната присъда, че в него липса отговор на решителни защитни възражения, като отсъстват и мотиви по отношение на наказанието.

Този довод не намира подкрепа в съдържанието на оспорения акт.

Елементарният прочит на въззивното решение показва, че по обем то надхвърля значително обема на мотивите към присъдата на окръжния съд.

Разбира се, не обемът на съдебния акт, а съдържателната му част, го определя като такъв издаден в съответствие с изискванията на чл. 339 НПК. Във 6 въззивното решение са възпроизведени основното съдържание на първоинстанционната присъда, доводите на страните, изложено е становището на съда по фактите, доказателствата и правото, отделно, подробно и аргументирано е отговорено на всеки довод на страните, релевиран във въззивните жалби и в хода на пренията пред апелативния съд.

Разпечатката съдържа 44 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e55d1604-5722-4d34-86ab-d5676717b8a6