Определение № 2525 от 22.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2525 гр. Варна, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500845 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5874/23.07.2026г. по регистратурата на РС - Варна подадена от *****., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 121/12.01.2026г. постановено по гр.д. № 8254/2024г. по описа на РСВарна, с което съдът, на основание чл.34 от ЗС е ДОПУСНАЛ извършване на съдебна делба между М. Р. В., родена на **********г. и *****., роден на **********г. на следния недвижим имот: жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор № ******** по КККР, одобР. със Заповед № РД-18-96/28.12.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, находяща се в с. Осеново, община Аксаково, област Варна, местност „Голяма река“, със застроена площ от 69 кв. м. и разгърната площ от 138 кв. м., брой надземни етажи: 2, стар идентификатор: няма, изградена в поземлен имот с идентификатор № *********, при граници на поземления имот: № № *******0, *******1, *******2, *******, ****, ********, *******, ПРИ КВОТИ между съделителите, както следва: 1/2 ид. част за М. Р. В., родена на **********г. и 1/2 ид. част за *****., роден на **********г.

Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено след неправилен и непълен анализ на събраните по делото доказателства, включително тези по присъединеното гр.д.№ 1644/2020г. по описа на ВРС.

Твърди се, че съдът не е изследвал в пълнота обстоятелствата и доказателствата във връзка с наведените от ответника възражения за погасяване по давност на иска свързан с подялбата на брачното имущество и относно липсата на принос на съпругата при придобиване на делбения имот. Излага, че коректният превод на съдържанието на чл.200 от гражданския кодекс на руската федерация предвижда, че давностният срок започва да тече от деня, когато лицето е узнало или е следвало да узнае за нарушаването на неговото право и кой е надлежния ответник по иск за защита на това право, т.е срещу кого може да насочи иска си, без да се изисква от него да има процесуално качество на ответник. Счита, че предприетото 1 от М. В. оспорване, че делбеният имот е придобит от съпруга й по същество представлява отричане, че имотът е придобит в режим на СИО, т.е че ½ ид.част от имота не е нейна.

Посочва, че ищцата, участвала в качеството си на свидетел по гр.д.№ 1644/2020г. по описа на ВРС, още при даване на показанията си по делото е била наясно, че правата и се отричат, тъй като Ян Де Делде е заявил изключителни такива. Фактът, че същата е подала молба за отмяна на съдебното решение, въззивникът счита за доказателство за знанието й, че правата й се оспорват, което означава, че е могла да встъпи главно в процеса и да претендира права по отношение на имота за себе си, което тя не е направила. Счита, че М. В. променя процесуалната си позиция в зависимост от качеството, в което участва в съдебните процеси, което е проява на злоупотреба с право. Отделно от това посочва, че още с подписване на споразумението за развод, съпругата е била наясно, че съпругът е едноличен собственик на имота, тъй като съдебното решение с уважения иск за персонална симулация не внася правна промяна в собствеността, и не е заявила претенции. Поддържа, че М. В. няма принос в придобиването на имота, тъй като същият е придобит изцяло с лични средства на ********, следователно не е придобит в режим на имуществена общност. Това е било причината през цялото време на брака им, той да е считал къщата за своя, като именно по тази причина е продължил и след развода да плаща по 300 евро месечно за поддръжката й.

Счита, че в случая е приложима уредената в чл.39 от СК на РФ отстъпка от принципа за общност, предвид на това, че без наличие на основателна причина, М. В. не е полагала труд.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск за делба.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – М. Р. В., чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС.

Поддържа заявеното становище за наличие на съсобственост по отношение на делбения имот, възникнала на основание придобиването му по време на брака между страните. Излага, че съсобственият имот не е бил поделен при развода на страните и не е бил предмет на споразумението от 2017г., поради което делбата му е допустима. Оспорва твърденията на въззивника, че с предявяването на иска за делба, ищцата злоупотребява с права, като излага, че същият е обусловен от уважаването на предявения от ******** иск за персонална симулация по гр.д.№ 1644/2020г. по описа на ВРС. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.38, ал.7 от СК на РФ, приемайки че на основание чл.200 от гражданския кодекс на РФ, тригодишният давностен срок за предявяване на иск за разделяне на общото имущество започва да тече от деня, в който лицето е научило или е трябвало да научи за нарушаването на правото си и кой е надлежния ответник по иска за защита на това право. Счита, че същият започва да тече от деня на постановяване на определението на ВКС, с което подадената от М. В. молба за отмяна е оставена без разглеждане, а в условията на евенуалност – от момента на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване решението на ОС Варна по исковете на ********. По отношение на заявеното възражение за липса на 2 съвместен принос на съпругата при придобиването на процесния имот излага, че хипотезата на чл.39 от СК на РФ не е приложима, тъй като страните са били семейство, имали са общо дете, общи приходи и обща сметка, което изключва липсата на съвместен принос. Счита също, че правилно е приложена и нормата на чл.34 от СК на РФ, като е прието, че процесния имот представлява СИО, прекратена с разтрогване на брака, поради което правилно съсобственият имот е допуснат до делба. Моли обжалването решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени стоР.те по делото съдебно-деловодни разноски.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглежданетп й е внесена. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 5874/23.07.2026г. по регистратурата на РС - Варна подадена от *****., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 121/12.01.2026г. постановено по гр.д. № 8254/2024г. по описа на РС-Варна.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 845/2026г. по описа на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2026г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3