Решение № 51 от 22.06.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20262001000045 по описа за 2026 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 39 от 1.12.2025 г. на Окръжен съд Ямбол, постановено по т.д. № 61/ 2023 г., е осъден ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“, ЕИК 102004685, със седалище и адрес на управление: с. Стефан Караджово 8725, община Болярово, обл. Ямбол, Стопански двор, да заплати на ЕТ „АгрономДимитър Д.“, ЕИК 200042250, със седалище и адрес на управление: с.

Ружица 8722, община Болярово, обл. Ямбол, Бивше поделение, на основание чл. 232, ал.2, вр. чл. 228 ЗЗД, сумата от 7232,18 лв. представляваща незаплатена наемна цена по сключен между страните Договор от 24.09.2020 г. за наем към споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ, за стопанската 2020/2021 г. за землище с.

Горска поляна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.09.2023 г., до окончателното изплащане.

Със същото решение е осъден ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“, ЕИК 102004685, със седалище и адрес на управление: с. Стефан Караджово 8725, община Болярово, обл. Ямбол, Стопански двор, да заплати на ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, ЕИК 200042250, със седалище и адрес на управление: с. Ружица 8722, община Болярово, обл. Ямбол, Бивше поделение, 1 на основание чл. 232, ал.2, във вр. чл. 228 ЗЗД сумата от 11 609 лв., представляваща незаплатена наемна цена по сключен между страните Договор от 27.09.2020 г. за наем към споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за землище с. Стефан Караджово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.09.2023 г,. до окончателното изплащане, като искът за разликата над сумата от 11 609 лв. до предявения размер от 32 500 лв. е отхвърлен.

Със същото решение е осъден ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“, ЕИК 102004685, със седалище и адрес на управление: с. Стефан Караджово 8725, община Болярово, обл. Ямбол, Стопански двор, да заплати на ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, ЕИК 200042250, със седалище и адрес на управление: с. Ружица 8722, община Болярово, обл. Ямбол, Бивше поделение, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1 436,50 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.10.2022 г. до 31.08.2023 г. върху незаплатена наемна цена по сключен между страните Договор от 24.09.2020 г. за наем към споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за землище с.

Горска поляна.

Със същото решение е осъден ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“, ЕИК 102004685, със седалище и адрес на управление: с. Стефан Караджово 8725, община Болярово, обл. Ямбол, Стопански двор, да заплати на ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, ЕИК 200042250, със седалище и адрес на управление: с. Ружица 8722, община Болярово, обл. Ямбол, Бивше поделение, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 2305,82 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.10.2022 г. до 31.08.2023 г. върху незаплатена наемна цена по сключен между страните Договор от 27.09.2020 г. за наем към споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за землище с.

Стефан Караджово, като искът за разликата над сумата от 2 305,82 лв. до предявения размер от 6 455,36 лв. е отхвърлен.

С решението са признати за недоказани, на основание чл.194, ал.3, вр. чл.193 от ГПК, оспорването на истинността на Договор от 24.09.2020 г. за наем към споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на 2 основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за землище с.

Горска поляна, сключен между ЕТ „Агроном- Димитър Д.“ ЕИК 200042250 като „Наемодател“ и ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“ ЕИК 102004685 като „Наемател“, в частта за подписа, положен от Н. Д.Д., с ЕГН ********** като пълномощник на наемателя ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“ ЕИК 102004685, и оспорването на истинността на Договор от 27.09.2020 г. за наем към споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за землище с. Стефан Караджово, сключен между ЕТ „Агроном- Димитър Д.“ ЕИК 200042250 като „Наемодател“ и ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“ ЕИК 102004685 като „Наемател“, в частта за подписа, положен от Н. Д.Д., с ЕГН ********** като пълномощник на наемателя ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“ ЕИК 102004685.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.

„Васил Левски“ № 16, ет.1, офис № 114 – адв. Н. И., в която същото се обжалва, в частта, с която исковите претенции са уважени, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалните и процесуалните законови разпоредби. Претендира се неговата отмяна.

Излагат се съображения, че договорите, на които основава правата си въззивникът – ищец, са недействителни, същите не са били регистрирани в службата по земеделие и всички имоти, включени в процесните договори за наем, са били предложени за включване в процедурата по сключване на доброволни споразумения по чл.37в ЗСПЗЗ за стопанската 2020 - 2021 година за землищата на село Горска поляна и село Стефан Караджово именно от въззивника - ищец.

При позоваване на заключението на вещото лице, депозирано пред първата инстанция, се сочи, че въззивникът - ответник не се легитимира като носител на права върху имотите, включени в процесните договори за наем, той не е заявявал земите, обективирани в договорите, за включване в споразумения по чл.37в ЗСПЗЗ и не се е ползвал по никакъв начин от процесните земеделски земи, като въззивникът- ищец е предложил имотите за включването им в споразумения по цитирания текст, което, на практика, 3 изключва възможността същият да предаде тяхното владение на въззивника ответник.

Възразява се, че попадането на имоти от процесните договори в обработваемите от ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“ масиви не е вследствие на процесните договори, а е въз основа на издадена заповед по реда на чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ от директора на Областна дирекция „Земеделие“ за разпределение на масивите в процесните землища за процесните години, издадена въз основа на постигнатите доброволни договорки, изцяло по волята на земеделските производители, участвали при договарянето и подписването на доброволните споразумения. Влязлата в сила заповед по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, с която е одобрено споразумението, е административен акт, който не поражда вещни права за участниците в споразумението върху масивите, респективно върху включените в тях имоти, поради което те нямат правната възможност да заменят тези имоти или да ги отдават под наем, чрез сключване на съответни договори за замяна или наем.

Лансира се тезата, че участието на въззивника - ищец в споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ изключва възможността той да сключва договори или да уговаря начин на ползване на неговите земи, различен от договореното в споразумението и издадената въз основа на него заповед, поради което и ответникът не му дължи на договорно основание и никакво възнаграждение за ползване на земите.

Поддържа се тезата, че процесните договори не са били достояние на въззивника - ответник преди получаване на исковата молба и, с узнаването на тяхното съществуване, той се противопоставил на действителността им и обвързващата им сила, с изложени аргументи.

Оспорва се изводът на съда от първа инстанция за неоснователност на възражението за нарушение по реда на чл.40, вр. чл.26 ЗЗД, като се сочи, че е доказано, че единствената цел за сключване на договорите е нанасяне на вреда на въззивника - ответник и облагодетелстване на ищеца – наемодател, осъществена с намерение за увреждане на последния и пълномощника, действащ от името на ответника, поради тяхната свързаност.

По отношение оплакването за накърняване на добрите нрави, неоснователно невъзприето от първоинстанционния съд според въззивника – ответник, се сочи, че в процесния случай пълномощникът е сключил 4 договори, които са в явна вреда на представлявания, договаряйки със свой роднина. В допълнение се заявява, че договорите са с невъзможен предмет, тъй като с предлагане включването на земите в доброволните споразумения, посочени по-горе, въззивникът - ищец се е лишил от възможността свободно да се разпорежда с имотите.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че процесните договори не са антедатирани.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, в който се изразява позиция за нейната неоснователност и се моли за потвърждаване на решението, в атакуваната част, като правилно и законосъобразно.

Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния и процесуалния закон, като е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи.

Застъпва се позиция, че голословно и недоказано е твърдението, че процесните договори са съставени единствено за целите на настоящото производство и не са имали за цел реално ползване, както и не са станали достояние на въззивника - ответник преди образуване на настоящото дело.

Подчертава се, че договорите са подписани между страните, като ответникът е бил надлежно представляван, съгласно прието по делото пълномощно, и съдържат всички съществени елементи и изисквания съгласно закона, без да има данни за тяхната симулативност или нищожност на друго основание, като реалното им изпълнение е потвърдено от вещите лица по назначените в първоинстанционното производство експертизи, показанията на свидетелите, както и събраните писмени доказателства.

Настоява се, че реалното ползване на имотите от наемателя е правно ирелевантно, когато имотите са били поставени на негово разположение.

Сочи се, че в процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ издадената заповед от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“ не създава, не изменя и не погасява облигационни отношения между частноправни субекти, като дори ползването да е осъществено въз основа на заповедта, това не изключва съществуването на договорно правоотношение, нито освобождава наемателя от задължението за заплащане на наем, ако вещта е поставена на 5 негово разположение.

Оспорват се доводите за сключване на договора в нарушение на чл.40 ЗЗД и в сочените хипотези на нищожност. Изтъква се, че споразумението допуска един ползвател да заяви участието си в него, а след това да прехвърли с договор ползването на заявените имоти, каквато е и практиката.

Претендират се разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, с адрес за връчване: гр. Ямбол, ул. „Страхил войвода“ № 4, вх.Б, ет.1 – адв. Ирина С., против частите от решението, с които претенциите са отхвърлени: по иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД по договора от 27.09.2020 г. - над размера на 11 609 лв. до пълния предявен размер от 32 500 лв., и по иска с правно основание чл.86 ЗЗД - над размера на 2305,82 лв. до пълния предявен размер от 6455,36 лв., като се изтъква, че решението в обжалваната част е материално незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства, както е и вътрешно логически противоречиво.

Оспорва се изводът на съда за недоказаност дължимостта на уговорената наемна цена, като се сочи, че той е несъвместим с приетите за установени факти по делото, а именно, че договорът е валиден, породил е действие и е неизпълнен от наемателя, поради което липсва правно основание за редукция на договореното възнаграждение. Акцентира се, че договорът за наем е консенсуален и за неговата валидност не оказва влияние реалното предаване на вещта, като е достатъчно поставянето на вещта на разположение на наемателя, без липсата на фактическо ползване да го освобождава от задължението за плащане и, доколкото първоинстанционният съд е приел, че вещта е поставена на разположение, задължението за плащане е възникнало в пълния уговорен размер, като административната процедура по чл.37в ЗСПЗЗ няма за последица изменение на частноправното договорено възнаграждение.