Решение № 2099 от 30.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2099 гр. Бургас, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120101267 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на П. Г. М., с която са предявени установителни искове срещу различни ответници.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с който дружеството: не оспорва, че между ищцата и „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/11.04.2024 г.; не оспорва, че между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и ищцата е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който се дължи възнаграждение на дружество в размер на 2854,03 лева. Твърди, че възнаграждението му по договора за предоставяне на поръчителство не следва да се включва в ГПР по договора за кредит. Моли съда да отхвърли иска, предявен срещу това дружество.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с който ответникът не оспорва наличието на договор за кредит и клаузите по него. Този ответник твърди, че ищцата не е заплатила по договора за кредит никаква сума. Ответникът оспорва, че договорът за кредит е нищожен поради неправилно посочване на ГПР. Ответникът не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК. Единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР, е възнаградителната лихва.

С определение № 2874/19.05.2025 г. съдът прие за съвместно разглеждане предявения о т „КРЕДИСИМО“ ЕАД против П. Г. М. осъдителен иск за сумата от 3400 лева, представляваща чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № ***/11.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, който е предявен в условията на евентуалност, ако съдът приеме по предявения от ищцата иск, че договорът за кредит е недействителен.

В законоустановения срок по насрещния иск постъпва отговор на исковата молба, с който ищцата намира иска за неоснователен.

1

В съдебно заседание представители на страните не се явяват. Те депозират писмени становища за уважаване на исковете (ищцата) и за отхвърляне на исковете (ответниците), респективно за уважаване на насрещния иск (ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД). Всяка страна претендира присъждане на разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не са спорни между страните следните факти:

Сключен договор за потребителски кредит № ***/11.04.2024 г. (за краткост Договора) със страни „КРЕДИСИМО“ ЕАД /кредитодател/ и П. Г. М. /кредитополучател/, както и клаузите на Договора и по-специално: общ размер на предоставения кредит – 3400 лева; срок на кредита – 24 месеца; брой погасителни вноски – 24; годишен лихвен процент по кредита – 27,25 %; годишен процент на разходите (ГПР) по кредита – 30,92 %; общ размер на всички плащания – 4479,31 лева. Договорът е сключен при предоставено от ищцата обезпечение под формата на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице („поръчител“) – в случая с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

За обезпечаване на вземанията по Договора е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 11.04.2024 г. с поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и потребител ищцата, по който се дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 2854,03 лева, което е платимо на месечни вноски с падеж, който съвпада с броя и падежа на вноските по Договора.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че сумата по кредита е предоставена на ищцата на 11.04.2024 г., като част от нея е получена на каса на Изипей (963,92 лева), а останалата част (2436,08 лева) служи за погасяване на задължения по договор № 2837511/15.09.2023 г.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, както и на безспорните между страните факти.

По правото:

Предявен е установителен иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК за обявяване на нищожност на договор за кредит и евентуален установителен иск срещу същия ответник по чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл.3 от ЗЗД за обявяване на нищожност на клауза от договор за кредит, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение като противоречаща на добрите нрави, а в условията на евентуалност нищожност на основание чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 и чл.146 от ЗЗП.

Предявен е установителен иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за поръчителство, а в условията на евентуалност установителен иск срещу същия ответник за обявяване на нищожност на същия договор за поръчителство на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Насрещният осъдителен иск от „КРЕДИСИМО“ ЕАД против ищцата е с правно основание чл.23 от ЗПК.

По установителния иск срещу ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД за обявяване на нищожност на Договора съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Формално е изпълнено изискването и ГПР е посочен в Договора, но размерът му не е правилно определен, тъй като не включва част от разходите за кредита, а 2 именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което възнаграждение потребителят е длъжна да заплаща разсрочено на всяка падежна дата на кредита, независимо от това дали погасява редовно кредита си. След като М. е избрала да предостави обезпечение чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство, какъвто е настоящият случай, то възнаграждението по този договор несъмнено представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да бъде включено при изчисляване размера на ГПР.

Според решение на съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга (какъвто е процесният случай), попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.

Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено в ГПР по Договора, което очевидно не е сторено. Така Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент – в този смисъл е и т. 55 и т. 56 от Решение по дело С-714-22 на Съда на ЕС. Ето защо и на основание чл. 22, ал. 2 от ЗПК Договорът е недействителен, поради което потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита по силата на чл. 23 от ЗПК – аргумент от решение на съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23.

Тъй като е уважен главният иск, то съдът не следва да се произнася по евентуалните искове, предявени от ищцата срещу този ответник.

Тъй като Договорът е обявен за недействителен, съдът следва да се произнесе по насрещния иск на „КРЕДИСИМО“ ЕАД против ищцата с правно основание чл.23 от ЗПК, защото се е сбъднало процесуалното условие за това. По неговата основателност, съдът намира следното:

След като Договорът е обявен за недействителен, то ищцата трябва да върне на кредитора чистата стойност на кредита (чл.23 от ЗПК), която в случая е 3400 лева. Исковата молба по насрещния иск служи за покана за връщане на сумата. С доклада по делото съдът указа на госпожа М., че нейна е доказателствената тежест да установи, че не е получила сумата по кредита, респективно е извършила плащания по Договора, които могат да бъдат отнесени към погасяване на главницата. Установи се, че кредитополучателят е получила сумата по кредита, но не бяха ангажирани никакви доказателства, че са извършени плащания по Договора.

Ето защо насрещният иск следва да бъде уважен така, както е предявен.

По установителния иск срещу ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за обявяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство съдът намира следното:

Договорът за поръчителство е сключен в нарушение на изискването на чл.143 от ЗЗП, тъй като уговорката, свързана със сключването му, е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана от евентуално неизпълнение на длъжника или не, като размерът на възнаграждението от 2854,03 лева е над 80 % от размера на кредита. Клаузата за възнаграждение на поръчителя не е индивидуално уговорена, тъй като е определена от поръчителя предварително. Нещо повече, няма никакви разяснения в договора как се определя възнаграждението и защо трябва да бъде точно в този размер.

Срещу заплатеното възнаграждение госпожа М. получава уверението, че „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД ще сключи договор за поръчителство с кредитора, като същевременно 3 сключването на договора за гаранция (поръчителство) с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е въздигнато като условие, благоприятстващо отпускането на кредита. Всичко това води до извод за нарушаване на изискванията на добросъвестността и възлагане в тежест на потребителя на допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи, в противоречие със законовото ограничение (чл.19, ал.4 от ЗПК), размера на дължимите разходи по кредита.

Предвид това договорът за поръчителство също е недействителен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и главният иск срещу този ответник следва да бъде уважен, поради което съдът не следва да се произнася по евентуално предявения иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

По въпроса за разноските:

При този изход на делото право на разноски имат ищцата М. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД.

Това е така, защото насрещният иск на дружеството бе уважен изцяло.

При евентуалното съединяване на искове срещу един ответник, каквато е процесната хипотеза, съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по главния иск, и ако го уважи, той изобщо не се произнася по евентуалния иск, като в тези случаи право на разноски има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът му дължи разноските, направени както по повод уважения главен иск, така и по повод неразгледания евентуален иск; в тези случаи ответникът няма право на разноски, тъй като евентуалният иск нито е отхвърлен, нито производството по него се прекратява – той остава неразгледан, без да е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 250 ГПК, тъй като съгласно чл.

271, ал. 2 ГПК в тези случаи висящността по евентуалния иск се възстановява пред въззивната инстанция, ако тя отмени решението по главния иск – изцяло в този смисъл Определение № 5810 от 12.12.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2596/2024 г., както и Определение № 1632 от 17.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 494/2024 г., II т. о.

Ищцата претендира като разноски заплатената държавна такса. Дължимата държавна такса по исковете срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД е в размер на 179,17 лева, а по исковете срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – 114,16 лева. В тежест на всяко от дружествата следва да бъде възложена и таксата за преписи на документи, дължима на основание чл. 102з, ал.3 от ГПК и платена от ищцата, в размер на 18 лева (общо 36 лева).