Решение № 109 от 01.12.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Г., 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. С. при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. С. Гражданско дело №

20255550100303 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.49 СК.

Предявен е иск от Т. Д. П. против Х. Г. П. за прекратяване на граждански брак по вина на ответницата с правно основание чл.49 ал.1 от СК. На основание чл.322 ал.2 от ГПК с този иск са съединени иск за родителски права, лични отношения, издръжка, ползване на семейно жилище. Предявен е насрещен иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК от Х. Г. П. против Т. Д. П. за прекратяване на граждански брак по вина на ищеца по първоначалния иск и на основание чл.322 ал.2 от ГПК с този иск са съединени иск за родителски права, лични отношения, издръжка, ползване на семейно жилище и иск за фамилно име. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищеца Т. Д. П. твърди в искова си молба, че с ответницата са законни съпрузи, сключили граждански брак на 10.11.2016 г., от който имат родено едно дете – А. Т. П., ЕГН **********. Твърди също, че отначало бракът им вървял добре, но постепенно обичта и привързаността изчезнала. Твърди, че от 2020 г. работил като шофьор във Великобритания за да издържа семейството, като изпращал пари всяка седмица. Твърди, че по време на брака им, ответницата Х. П. му изневерявала многократно, през цялото време през което отсъствал, като използвала изпратените от него средства. Заявява, че прощавал изневерите.

Твърди, че и към настоящия момент ответницата имала интимна връзка с друг мъж. Сочи, че на 29.05.2025 г. ответницата заявила, че ще излиза с приятелки и ще се прибере по-късно.

Заявява, че двамата с малолетното дете А. си легнали, а на сутринта установил, че ответницата е избягала със настоящия си любовник Д.. Твърди, че на 30.09.2025 г. ответницата заминала заедно с Д. за Ч., като по-късно се свързала с него и му заявила, че не иска да взема детето А. със себе си. Твърди, че семейното жилище находящо се в гр. Г. и представляващо апартамент бил закупен от двамата по време на брака. Твърди, че всички 1 разходи за домакинството и за детето поемал само той, а ответницата полагала грижи за детето, докато отсъствал. Твърди, че с времето спрял да среща разбиране от страна на ответницата. Поради това счита, че бракът им е загубил смисъл, а любовта, привързаността и уважението между тях са изчезнали. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на ответницата; Да предостави упражняването на родителските права над малолетното дете, А.

Т. П. на него, като местоживеенето на детето да е там, където живее ищеца; Да определи режим на лични отношения на майката Х. П. с детето А.; Да осъди майката Х. П. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба;

Да предостави на ответница Х. Г. П. ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Г., кв. Строител 40, ет.1, ап.1 на него. Ответницата Х. П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че счита брака между страните за дълбоко и непоправимо. разстроен и желае прекратяването му, но по вина на ищеца Т. П.. Оспорва твърдението, че е изневерявала на ищеца. Заявява, че ищецът е този който й изневерявал и е отказвал да се прибере да живее при нея и детето А.. Оспорва твърденията, че е харчила изпратени от ищеца пари за разходи за живеене и за детето за любовници. Заявява, че действително е заминала в края на м.май 2025 г. за чужбина, но за да извърши лечение.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове от Т. П. като неоснователни и недоказани. В срока по чл.211 ГПК е предявена насрещна искова молба от Х. Г. П., в която съобразно изложените твърдения в писмения отговор иска от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по изключителна вина на Т. П.; да постанови да носи предбрачното си фамилно име след прекратяване на брака; да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете А., както и да определи местоживеенето на детето да бъде при неговата майка; да определи режим на лични отношения между детето А. и неговия баща, съобразен с работата и местоживеенето му; да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 1077 лв. Ответникът по насрещния иск Т. П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва изцяло изложените твърдения в насрещния иск, обективиран в отговора на исковата молба.

Дирекция „Социално подпомагане” Г., редовно призована не изпраща представител.

Представя по делото социален доклад.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеният по делото препис-извлечение от акт за сключен граждански брак, страните по делото са законни съпрузи сключили граждански брак на 10.11.2006 г. в гр.

С.. Не се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане, че от брака си страните имат едно дете – А. Т. П., роден на *********

С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна са допуснати и събрани 2 гласни доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява и страните не спорят, че от м.май 2025 г. са във фактическа раздяла. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са вътрешно непротиворечиви и отразяват преки впечатления от семейния живот на страните.

При така описаната фактическа обстановка съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Основната причина за това дълбоко разстройство в брачните отношения се явяват разногласията между страните относно семейния живот, семейните задължения и отговорности. Разногласията между съпрузите са довели до охладняване на отношенията помежду им и трайно установяване на отношения на недоверие и неразбирателство. Установи се, че съпрузите са във фактическа раздяла, която е трайна и не може да бъде преодоляна, но същата се явява последица от вече разстроените брачни отношения. С оглед на горното, съдът намира, че между съпрузите са изчезнали отношенията на обич, взаимно уважение, доверие, привързаност, а трайно са установени отношения на неразбирателство и недоверие, които лишават брака от негово присъщо вътрешно съдържание, изискуемо от закона и нравите на обществото, като този брак не е в интерес на съпрузите и детето. С оглед на установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между страните е и непоправимо разстроен. Страните са във фактическа раздяла, която не може да бъде преодоляна.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че бракът между страните не може да бъде запазен и заздравен, настъпило е дълбоко и непоправимо разстройство в същия, поради което следва да бъде прекратен.

ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА

Съдът счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, тъй като са позволили да настъпи влошаване на отношенията и разкъсване на брачната връзка. От събраните гласни доказателствени средства и от социалния доклад се установява, а и самата ответница Х. П. не отрича, че е оставила съпруга си и детето А. и е заминала на 29.05.2025 г. за Нидерландия /без значение да се лекува, работи или по други лични причини/. В тази насока и двамата съпрузи носят вина за това, че не са положили достатъчно усилия за постигане на съгласие относно отношения в семейството, семейните задължения и отговорности, и изглаждане на противоречията във връзка с брачния живот. С това си поведение и двамата съпрузи са нарушили брачните си задължения, за което носят взаимна вина.

ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Предвид ниската възраст на детето А., обстоятелството, че майката с оглед възрастта на детето е по-пригодна да се грижи за неговото отглеждане и възпитание, както и установеното, че бащата работи и живее през по-голяма част от годината в А., съдът счита, че в интерес на детето е същото да бъде отглеждано от майката. Такова е и желанието на страните по делото /ищецът Т. П. в съдебно заседание изрази съгласие в тази насока/. При майката следва да бъде определено и местоживеенето на детето.

3

Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий е най-добрият интерес на детето. С оглед потребността на детето да общува и с двамата си родители и с оглед предоставянето на родителските права за упражняване на майката, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен разширен режим на лични контакти с детето. С оглед местоживеенето на бащата и безспорното по тази причина затруднение при осъществяването на режима на лични контакти, както и изричното желание за това, на същия следва да бъде предоставена възможност да разговаря с детето си по телефон или чрез интернет телефония /вайбър, месинджър или други приложения/, което следва да бъде осигурено от майката, при поискване, минимум три пъти седмично.

Във връзка с изложеното подходящият режим е: 20 /двадесет дни през лятото с преспиване в месеците юни, юли или август от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден, по време на ваканцията на детето, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; 5 /пет/ последователни дни с преспиване през Коледните празници всяка нечетна година за времето от 10 ч. на първия до 19 ч. на последния ден, съвпадащи с ваканцията на детето; 5 /пет/ последователни дни с преспиване през Новогодишните празници, всяка четна година за времето от 10 ч. на първия до 19 ч. на последния ден, съвпадащи с ваканцията на детето; 5 /пет/ последователни дни с преспиване през Великденските празници всяка нечетна година за времето от 10 ч. на първия до 19 ч. на последния ден, съвпадащи с ваканцията на детето, съвпадащи с ваканцията на детето, както и всяка четна година – за рождения ден на детето А. 25 март.

Съдът счита, че възможността на детето да споделя заедно с баща си празнични дни е в интерес на детето и ще съдейства за изграждане на стабилна връзка на доверие, разбирателство, подкрепа помежду им.

За осъществяване на режима на лични контакти между бащата и детето, бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в дома на майката.

Посочения в решението режим на лични контакти на бащата с детето цели да гарантира само минимално необходимите условия за осъществяване на техните отношения, като не ограничава родителите по общо съгласие и предварителна уговорка да прилагат друг, включително по-разширен режим. Следва да се отбележи също, че така определените мерки на лични отношения могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, както и при изменение на обстоятелства по искане на някоя от страните.

ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗДРЪЖКАТА

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата – за 2025 г. е 269,25 лв. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид 4 възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние, квалификация. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилно развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите му така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето.