Решение № 991 от 07.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300501393 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 888 от 28.02.2023 г., постановено по гр. д. № 9412 /2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVII гр. с-в, частично е уважен предявения от Х. Д. Д., с ЕГН ********** против З. И. , с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на нанесени телесни увреждания , изразяващи се в травматичен оток на лява подбедрица и травматичен оток на първи пръст на дясна ръка, причинени му н а 21.01.2019 год. в . гр. Пловдив, по време на изпълнение на служебните му задължения като орган на полицията, за което е призната за виновена с влязла в сила присъда , ведно със законната лихва върху тази сума от 21.01.2019 година до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 5000 лв. Съобразно отвърлената и уважената част от иска Х. Д. Д., с ЕГН ********** е осъден да заплати на З. И., с ЕГН **********, сумата от 180 лв. - разноски по делото, а последната е осъдена да заплати по сметка на РС Пловдив сумата от 80 лева – държавна такса.

Решението е обжалвано от ответника в частта, с която осъдителният иск е уважен частично за сумата от 2 000 лева, ведно със законна лихва от 21.01.2019 г. до окончателното изплащане, със съображения за нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост.

1

Първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е отхвърлен предявения от Х. Д. Д., с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал.

1 ЗЗД за сумата над уважения размер от 2000 лева до пълния предявен размер от 5000 лв., като необжалван, е влязъл в законна сила.

Във въззивната си жалба жалбоподателката поддържа,че по делото не е установен механизмът на причинените телесни увреждания, тъй като по делото няма назначена и изслушана СМЕ, както и тежестта на изпитаните болки и страдания от страна на ищеца, а за тях е разпитана само съпругата му , която е пряко заинтересувана от изхода на правния спор. Поддържа се , че съдът не обсъдил най-важното по делото доказателство- видеоматериал представен от ответницата, която е заснела цялата ситуация.От този видеоматериал се установявало по делото, че се касае до самонараняване от страна на ищеца, както и че уврежданията не са му били причинени от жалбоподателката , която е снимала ищеца, защото същият е употребил сила спрямо нея в нарушение на чл.81 от ЗМВР.Поддържа се в жалбата, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е съобразил тези доказателства и не е отчел наличието на значителен процент съвина. Моли решението на ПРС да бъде отменено в обжалваната му част и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемата страна- Х. Д. Д., с ЕГН **********, не ангажира становище в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, приема същото за валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Х. Д. Д., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД, с който претендира ответницата З. И., с ЕГН **********, да бъде осъдена да му заплати сумата от 2 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на нанесени телесни увреждания , изразяващи се в травматичен оток на лява подбедрица и травматичен оток на първи пръст на дясна ръка, причинени му н а 21.01.2019 год. в. гр. Пловдив, по време на изпълнение на служебните му задължения като орган на полицията, за което е призната за виновена с влязла в сила присъда , ведно със законната лихва върху тази сума от 21.01.2019 година до окончателното й изплащане.

Ответницата З. И. оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му като неоснователен.Твърди, че не е ритала и не е наранявала ищеца в пръста, той сам се бил наранил при блъскането на телефона й. Оспорва се механизма на възникване на увреждането и претендираните вреди.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа и правна страна средното:

С влязла в сила на 18.03.2021г. Присъда № 19/23.01.2020г по НОХД № 538/2019г. по описа на РС – Пловдив, потвърдена с Решение № 2

260118/20.11.2020г. по ВНОХД № 928/2020г. по описа на Окръжен съдПловдив и изменена с Решение № 260050/18.03.2021г. по ВНОХД № 49/2021г. по опис на Апелативен съд-Пловдив, ответницата по делото З. И. е била призната за виновна в това, че на 21.01.2019г. в гр. Пловдив е извършила непристойни действия, които грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл. 325, ал.2 вр. с ал.1 НК, както и е призната за виновна в това , че е причинила на ищеца Х. Д. Д., с ЕГН ********** при изпълнение на службата му лека телесна повреда, която се изразява в травматичен оток на лява подбедрица и травматичен оток на първи пръст на дясна ръка, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал.2, т.4 вр. с чл. 130, ал.2 НК.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и на чл.383,ал.1 от НПК с влязлата в сила присъда/споразумение/ на наказателния съд, по задължителен за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, са доказани: извършването на деянието – причинената от ответника телесна повреда на ищеца, противоправността на деянието, осъществяващо състав на престъпление и вината на ответника. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не следва да бъдат изследвани повторно от гражданския съд, защото са задължителни за него. Затова възраженията на ответницата, че ищецът сам е предизвикал инцидента и неправомерните му действия са довели до неговото увреждане , респективно самонараняване, са неоснователни и не могат да бъдат споделени.

За вида, характера и продължителността на търпените болки и страдания от страна на ищеца, по делото е разпитана като свидетел съпругата му Д. Д.а. От показанията на свидетеля се установява, че ищецът е изпитвал срам от събитията, болял го крака, изпитвал трудност при преобличане, като не очаквал, че дама може да изрази неуважение към полицейски служител, който е униформен при изпълнение на служебните му задължения.

Съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността на така дадените свидетелски показания, защото изнесеното пред съда се подкрепя и напълно кореспондира със събраните по делото доказателства, като същите са в съответствие и с житейската логика за начина на протичане на оздравителния процес при подобно увреждане.

При тази фактическа обстановка безспорно е осъществен общият състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД , поради което са и налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата З. И., с ЕГН **********. Забраната по смисъла на чл.45 от ЗЗД за виновното причиняване на вреди предвижда и задължение за причинителя да обезщети увреденото лице.Деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия по силата, на което деликвентът следва да поправи причинените от деликта вреди, последица от едно правонарушение.

Гражданската отговорност /договорна и деликтна/ има за цел да поправя вредите /т.нар. репарационна цел/, които са виновно и противоправно 3 причинени, като вината по действащия ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане се предполага. В конкретния казус е безспорно установено противоправното /доказано престъпление, което винаги е противоправно/ поведение на ответника, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия негативен резултат - вреда, изразяваща се в нанесените телесни увреждания и свързаните с тях негативни изживявания.

Вината също е доказана от наказателния съд, макар и същата да се презумира по настоящото производство.

Обстоятелството,че по делото не е приета и назначена СМЕ за причинените на ищеца телесни увреждания и интензитета на претърпените от него болки и страдания , не лишава иска от основателност както необосновано се твърди във въззивната жалба. В процесния случай извършеното престъпно деяние от страна на З. И. е резултатно – резултатът се изразява в причиняване на телесна повреда на ищеца, поради което причинно-следствената връзка между увреждането и вредоносния резултат е елемент от фактическия състав на престъплението.Същевременно съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си,а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Ето защо при определяне на размера на еквивалентното обезщетение съдът съобрази характера на причинените на ищеца телесни увреждания- травматичен оток на лява подбредица и травматичен оток на първи пръст на дясна ръка, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.Съдът отчете възрастта на ищеца към датата на деликта-47 години , както и липсата на данни да е спирал работа след инцидента,респ. да е ползвал болнични, няма данни за каквито и да е медицински интервенции,както и за прилагане на медикаментозно лечение.

При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът прецени и начина на извършване на деянието от ответника - на ищеца са нанесени телесни увреждания на публично място, че същият е полицай и освен физическита болки са му причинине и морални страдания , отразили се негативно на самочувствието и достойнството му и на нормалния му начин на живот за непродължителен период от време .

Именно тези обстоятелства аргументират решаващият състав на съда да приеме, че общият справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 2 000 лева, която ще бъде съответна на характера и тежестта на увреждане на здравето на пострадалия и съобразена с обществено приетите критерии за справедливост към датата на настъпване на увреждането.Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва за забава, считано от датата на извършване на деликта-21.01.2019г., съгласно разпоредбата на чл.84,ал.3 от ЗЗД, според която при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на РС-Пловдив – потвърдено в 4 обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 888, постановено на 28.02.2023г. по гр.д.

№ 9412/2021 г., по описа на Районен съд-Пловдив, в обжалваната част, с която З. И. , с ЕГН **********, е осъдена да заплати на Х. Д. Д., с ЕГН ********** , сумата от 2 000 лева , ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на увреждането – 21.01.2019г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди претърпени болки и страдания заради това, че на 21.01.2019г. в гр. Пловдив, бул. *** ответницата е причинила на ищеца при изпълнение на службата му лека телесна повреда, която се изразява в травматичен оток на лява подбедрица и травматичен оток на първи пръст на дясна ръка, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал.2, т.4 вр. с чл. 130, ал.2 НК.

Решението в останалата част,като необжалвано, е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Разпечатката съдържа 40 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e55b0d4f-6c52-43c3-88bc-7cce73ac79cd