Решение № 243 от 10.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Карлово, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20265320100423 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 26, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата П. Ц. К. твърди, че е сключила с ответника договор за кредит № ********** от 16.12.2025 г., по силата на който ответникът й предоставил заемни средства в размер на 1100 лева при ГПР 49.80% и годишен лихвен процент 40.97%.

Съгласно споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 16.12.2025 г., сключено към договор за кредит № ********** от 16.12.2025 г., следвало да заплати и такса за разглеждане в размер на 72.55 лева.

Счита, че договор за кредит № ********** от 16.12.2025 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е сключен при неспазване на изискванията на чл. 22 от ЗПК. При условията на евентуалност твърди, че клаузата за допълнителната услуга „такса разглеждане“, уговорена в споразумението за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 16.12.2025 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.

3 от ЗЗД, както и поради противоречие с чл. 33от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в него не са посочени приложимият лихвен процент и условията за неговото прилагане. Липсва изрично указание дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Тази неяснота съществено ограничава правата на потребителя и представлява основание за недействителност на договора.

Посочва се още, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, 1 както и използваните допускания при изчисляването на ГПР. Твърди, че ГПР следва да включва всички разходи по отпускането и управлението на кредита, както и възнаградителната лихва, изчислени по предвидената в закона формула. Според изложеното, в процесния договор е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, без ясно разписана методика за неговото формиране и без конкретизация кои компоненти са включени в него.

Сочи, че съгласно ЗПК - ГПР следва да отразява всички преки и косвени разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и други възнаграждения, свързани с договора. В договора липсвала яснота дали допълнителните такси са включени в ГПР и по какъв начин е формиран той.

Според изложеното това създава предпоставки кредиторът да кумулира допълнителни разходи и по този начин да увеличава цената на кредита.

Твърди се, че не е ясно кои разходи са включени в общите разходи по кредита и по какъв математически алгоритъм е изчислено годишното оскъпяване. Според изложеното кредиторът е следвало по ясен и разбираем начин да посочи всички компоненти, формиращи цената на кредита. Поради това се поддържа, че договорът противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Посочва, че не е ясно как е включена и изчислена спрямо общия ГПР годишната лихва, което поставя потребителя в невъзможност да установи реалния размер на оскъпяването на кредита. За да бъде изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, включени при формирането на ГПР. Твърди, че поставянето на потребителя в положение сам да тълкува клаузите на договора и да преценява кои такси са включени в ГПР противоречи на изискването за яснота и прозрачност.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР следва да изразява всички настоящи и бъдещи разходи по кредита. Съгласно §1, т. 1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ включва всички разходи, включително такси и разходи за допълнителни услуги, когато те са пряко свързани с договора за кредит.

Твърди, че допълнителната такса за разглеждане представлява част от общия разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР. Налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като чрез начисляването на допълнителни разходи се надвишава допустимият размер на ГПР. Твърди, че посочването в договора на ГПР, който не съответства на реално прилагания между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Позовава се на практиката на СЕС по дела C- 453/10, C-377/14, C448/17, C-344/14, C-290/19 и C-535/2020, съгласно която непосочването на действителния размер на ГПР може да бъде основание за преценка относно неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което се поддържа, че Договор за кредит № 9693152019/25.10.2025 г. следва да бъде прогласен за недействителен.

По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата „такса разглеждане“, уговорена в споразумението към договора, твърди, че същата е нищожна на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочва се, че макар законът да допуска събиране на такси за допълнителни услуги, свързани с договора, чл.

2

10а, ал. 2 от ЗПК забранява начисляването на такси за действия по усвояване и управление на кредита. Според изложеното услугата „такса разглеждане“ представлява именно действие по усвояване на кредита, поради което противоречи на закона. Поддържа, че клаузата противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските отношения. В тази връзка се цитира практика на ВКС, включително решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., решение № 1270/2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г. и определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. Твърди, че уговорената такса води до значителна нееквивалентност между насрещните престации и до неоснователно облагодетелстване на кредитора за сметка на потребителя.

Посочва се, че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност, което води до нищожност на клаузата. Твърди, че размерът на допълнителната такса представлява значителна част от отпуснатия кредит и по този начин нарушава принципите на добросъвестност и справедливост. Клаузата е нищожна и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Твърди, че клаузите са неясни и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което противоречат и на чл.

143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза, която има за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Според изложеното клаузата за допълнителната такса е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвижда необосновано високо възнаграждение. Излага, че чрез уговорената такса кредиторът фактически си осигурява допълнително възнаграждение, което води до значително увеличаване на общата дължима сума по кредита. Посочва, че основната цел на клаузата е неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. В подкрепа на изложеното се сочат решение № 511/17.04.2018 г. на ОС – Пловдив по в.гр.д. № 324/2018 г. и решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 818/2009 г., II т.о. Твърди, че уговорената допълнителна такса е нищожна и поради това, че води до заобикаляне на нормативно установения максимален размер на ГПР, в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.

26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че договор за кредит № ********** от 16.12.2025 г., сключен между П. Ц. К. с ЕГН ********** от гр. К., ул. *** и „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***, представлявано от З. С. Р. и А.М., е нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да постанови решение, с което приеме, че „такса разглеждане“ по споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 16.12.2025г., към договор за кредит №**********/16.12.2025г. e нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Претендира деловодни разноски.

Ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД оспорва иска като неоснователен.

Признава факта, че страните са сключили договор за кредит № 3

********** от 16.12.2025 г.,по силата на който ответникът отпуснал на ищцата сума в размер на 1100 лева (562.42 евро), срокът на договора бил 8 дни – до 24.12.2025 г. По договора била начислена договорна лихва в размер на 9.79 лева (5.01 евро), като общият размер на задължението към падежа е възлизал на 1109.79 лева (567.43 евро).

Твърди, че още преди сключването на договора и след избиране на конкретните параметри на кредита, на кредитоискателя е предоставен стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ информация относно размера на кредита, дължимата договорна лихва, размера на таксата за допълнителната незадължителна услуга „Бързо разглеждане“, ГПР, общия размер на задължението, падежната дата и други релевантни условия. Твърди се, че формулярът е бил достъпен в процеса на кандидатстване през интернет страницата www.vivus.bg, както и изпратен на електронната поща, посочена от ищцата –*******

Твърди, че кредитополучателят е имал възможност да избере дали да ползва допълнителната незадължителна услуга бързо разглеждане“, при която заявлението за кредит се обработва в срок до 15 минути вместо в стандартния 7-дневен срок. Посочва се, че услугата се предоставя единствено при изрично искане на клиента и срещу заплащане на такса, определяна съобразно размера на кредита и срока на договора по тарифа на кредитора.

Твърди, че ищцата доброволно е заявила ползването на услугата бързо разглеждане, поради което между страните е сключено Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 25.10.2025 г. Поддържа, че това споразумение представлява самостоятелно правоотношение, а не анекс към договора за кредит.

С подписването на споразумението „ВИВУС.БГ“ ЕООД се е задължило да разгледа заявката за кредит в рамките на 15 минути от подаването й, а ищцата се е задължила да заплати такса в размер на 141.90 лева (72.55 евро), платима до 24.12.2025 г.

Сочи, че услугата за бързо разглеждане не е била задължително условие за получаване на кредита и не е увеличавала вероятността за неговото одобрение. Поддържа, че таксата е дължима единствено във връзка със съкратения срок за извършване на кредитна оценка и проверка на кредитоспособността на клиента.

Посочва, че отпуснатата сума по договора е била преведена на 16.12.2025 г. по банкова сметка, посочена от кредитополучателя в специалните условия на договора.

Твърди, че задължението по договор за кредит №

9693152019/25.10.2025 г. е погасено изцяло на 20.12.2025 г., като ищцата е заплатила общо 1251.69 лева (639.98 евро), разпределени както следва - 1100 лева главница; 9.79 лева договорна лихва; 141.90 лева такса по споразумението за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане.

Излага правни доводи за валидност на договора и клаузите в него.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за направените съдебни и деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

По възражението за недопустимост на иска поради наличие а интерес от предявяване на осъдителен иск:

Същото е неоснователно. Трайна и постоянна е практиката на съдилищата, включително тази на СЕС, че потребителите имат интерес от 4 установяване със сила на пресъдено нещо нищожност на договор независимо от наличието на възможността да предявят осъдителен иск.