Решение № 236 от 29.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Пазарджик, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200518 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Й. Д. Ч. от гр. Пазарджик против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ..., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш, издаването му при съществени нарушения на процесуалните правила и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание не се явява жалбоподателят или упълномощен процесуален представител. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител се поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от процесуален представител се иска потвърждаване на издадения ел. фиш. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 1 писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е наказан за това, че на ... г. в ... часа в гр. Пазарджик, на бул. „С. С.“ до кръговото кръстовище с ул.

„И.“ е управлявал лек автомобил „М. С550“ с рег. № ..., като при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч., е заснет с мобилна радарна система АТСС (АRH CAM S1) и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост при извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с № 1250b3d – установена стойност на скоростта 76 км/ч., с което е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К № ... от ОД на МВР Пазарджик, с който му е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само 2 териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) мобилна (преносима) радарна система за контрол на скорост на МПС с вградено разпознаване на номер и комуникации, тип ARH CAM S1, за чието използване на посоченото място и време, е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към протокола е и приложена снимка от разположението на техническото средство, а в приложените фотоси са точно посочени и GPS координатите на разположение на същото, които не оставят никакво съмнение за точното място на разположение на техническото средство. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението - ... г., а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане – снимани са били приближаващи се автомобили. Отразени са и броя на установените нарушения - 126. Протоколът е регистриран с № 1006р-12702/06.10.2025 г. В протокола са посочени и датата на свалянето на записите на нарушенията – ... г. и датата на проверката му от служител на ОД на МВР Пазарджик – ... г., които дати са удостоверени и с подписи от съответните полицейски служители върху протокола. Видно е, че в своята съвкупност всички тези обстоятелства 3 сочат, че редът на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е спазен.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на 5 броя фотоси, които техническото средство изготвя в хода на работата си при установяване на нарушение. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно на ... г. в ... часа в гр.

Пазарджик, на бул. „С. С.“ до кръговото кръстовище с ул. „И.“, като техническото средство е било насочено към кръговото кръстовище.

Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя, тъй като от фотосите е видно, че скоростта на движение е била 79 км/ч, а в ел. фиш е посочена скорост от 76 км/ч. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП - чл.21, ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена превишената скорост. В атакувания ел. фиш е посочен вида и серийния номер на техническото средство. Те са посочени и в протокола за проверка № 241СГ-ИСИС/19.06.2025 г. и в изготвените фотоси, т.е. средството за измерване е в достатъчна степен индивидуализирано.

Като се има предвид приложените фотоснимки, придружаващи ЕФ и имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че са заснети от техническото средство, което е напълно валидно и са изготвени в съответствие с техническите изисквания. По делото е приложена и инструкцията за използването на АТСС и е видно, че всички изисквания в нея също са спазени при разполагането му на процесната дата. Визираните реквизити на фотосите напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засечен е бил отдалечаващ се автомобил. Отчетената 4 скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла приближаващ се автомобил с оглед пресечната точка на векторите на същата (означени като триъгълници на снимките), а и видно от фотосите точно в пресечната им точка се движи процесният автомобил.

В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишава установени стойности на скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/ч, а водачът се е движил със скорост 79 км/ч. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 79 км/ч, съответства на описаната в ЕФ скорост от 76 км/ч. В случая се касае за общата забрана да не се превишава скорост от 50 км. в населено място, тъй като нарушението е извършено в рамките на град Пазарджик

Доводите на жалбоподателя са неоснователни. По делото се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил, заснет с мобилната радарна система, е управляван от жалбоподателя на процесната дата. След получаване на издадения ЕФ, жалбоподателят е подал молба в ОД на МВР Пазарджик. В нея се сочи, че нарушението е извършено от друго лице, като с молбата не е представено копие от СУМПС на последното.

Следва да се отбележи по отношение на авторството на деянието, че в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок не e подадена декларация от страна на жалбоподателя, а само посочената молба.

При това положение същият правилно е бил санкциониран за констатираното нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. Съгласно разпоредбите на чл.188, ал.1 и ал.2 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно 5 превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, а когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. По този начин законодателят ясно е указал реда, по който следва да се ангажира административнонаказателното отговорност на лицата в рамките на административнонаказателното производство.

Извън дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш, няма друг ред, по който лицето, на което е издаден ЕФ за нарушение, което той не е извършил, да бъде анулиран. След като жалбоподателят не е изпълнила законовите изисквания, свързани с подаването на декларацията ведно със СУМПС на лицето, за което се твърди, че е управлявало, то авторството на деянието е безспорно установено и не може да се оборва например със свидетелски показания (макар и да няма забрана за събиране на такива). Подобно решение е логично, защото в противен случай всеки ЕФ ще подлежи на отмяна от съда, ако в хода на съдебното следствие друго лице, различно от наказаното, заяви, че то е управлявало автомобила, а това би внесло значителна несигурност в правния мир. В тази насока е и съдебната практика, която е трайна и безпротиворечива. Така например в Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2013 г., III о. е посочено следното: „Електронният фиш обективира едновременно волята на контролния орган да образува производството и тази да санкционира нарушителя“. По-нататък в същото решение върховните съдии сочат, че в хода на административното производство „в случай, че актът е необоснован и авторството на нарушението е неправилно определено страната ще може да представи доказателства, които да позволят на АНО да формира категорични изводи по фактите и приложимия закон като проведе разследване на спорните обстоятелства. В противен случай, ако собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да 6 представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5, предл. второ ЗДвП, ще бъде санкциониран, въпреки че не е извършвал нарушение“.