Решение № 75 от 12.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. В.Т., 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500813 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на М. И. Й., подадена чрез пълномощника им адв. Ем. Б. от ВТАК против решение № 60/19.05.2023г. по гр.д. № 251/2022г. на ЕРС, в частта му, с която е уважен предявения от А. П. И. /починал в хода на процеса и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон/ срещу жалбоподателката иск с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН, като е намалено с 1/2 ид. част завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 28.05.2021г. от наследодателя Б. Й. И., починала на 05.02.2022г. и е възстановена в същия размер запазената част на ищеца, действащ като законен наследник на брат си, починал на 05.04.2022г., който е преживял съпруг на завещателя, както и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Възразява се срещу материалната легитимация на ищеца да води иска по чл. 30 ал. 1 ЗН, доколкото е наследник от трета степен и няма запазена част от наследството, доколкото не е приел наследството по опис, както и предвид факта, че неговият наследодател /съпруга на завещателката/ не е приел оставеното от нея наследство, за да е част от неговото наследство имущественото право да иска намаляване на процесното 1 завещание. Възразява се срещу извода на районния съд, че завещателното разпореждане от 28.05.2021г. има универсален характер, доколкото завещателката се е разпоредила с цялото си имущество. В тази връзка се изтъква, че видно от съдържанието на завещанието липсва разпореждане с цялото й движимо и недвижимо имущество, а е налице завет на конкретно имуществено право по см. на чл. 16 ал. 2 ЗН.

Допълва се, че към момента на смъртта завещателката е притежавала в режим на СИО и други недвижими имоти, движими вещи, пари и ценности, въпреки извършените прехвърлителни сделки от съпруга й в полза на свид. Ц. С., включително обикновената покъщнина, която следва да се включи в наследствената й маса. По отношения на свидетеля се сочи, че приживе завещателката и наследодателя на ищеца са извършили в негова полза дарение на лек автомобил. Изтъкват се оплаквания, че е налице неяснота на исковата претенция, с оглед разминаването в площта на завещания имот по титул за собственост от 1988 г. и по издадената през 2022г. скица за него. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция по чл. 30 ал. 1 ЗН.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата. Излагат се съображения, че съгласно задължителната съдебна практика /т. 3б от ППВС № 7/28.11.1973г./ правото да се иска възстановяване на запазена част може да упражни не само от наследника със запазена част, но и от неговите наследници. Поддържат се доводите за универсалният характер на процесното завещание, доколкото със завещания обект се изчерпва имуществото на завещателката. В тази връзка се изтъква, че обитаваното от последната и съпруга й жилище е било негова лична собственост, тъй като го е придобил по дарение.

Възразява се, че материалната легитимация на ищеца е предпоставена от приемане на наследството по опис, както поради универсалния характер на завещанието, така и поради обстоятелството, че ответницата е наследник по закон призована към наследяване. Излагат се пространни и аргументирани съображения срещу недопустимост, поради настъпила преклузия на сочените от жалбоподателката писмени и гласни доказателства. С тези доводи се моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт с присъждане на разноски.

В останалата си част, решение № 60/19.05.2023г. по гр.д. № 251/2022г. на ЕРС, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от А. П. И. против М. И. Й. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване на установено, че е собственик на 1/4 ид. част от процесния имот в с. С., общ. Е., поради необжалването си е влязло в сила /арг. чл. 296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като 2 прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството и чл. 124 ал. 1 ГПК – положителен иск за собственост. Ищецът по тях, който е починал в хода на делото и е заместен от наследниците си по закон по реда на чл. 227 ГПК, е изложил твърдения, че е законен наследник на брат си И. П. И., починал на 05.04.2022г., който до смъртта си е бил в законен брак с Б. Й. И., починала преди него на 05.02.2022г.

Ищецът твърди, че по време на брака им последната заедно с ответницата по реда на обстоятелствената проверка, за което е съставен нотариален акт № 78, том I, н. д. № 162/27.06.1988 г. на Районен съд – Е., на основание давностно владени са признати за собственици на поземлен имот с пл. № 169, за който е отреден УПИ II-169 в кв. 17 по плана на с. С., общ. Е., с частично уредени регулационни отношения, цялото от 910 кв. м., заедно с построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда и стопански сгради, при граници на поземления имот: улица, УПИ IV164, поземлен имот пл. № 167 и поземлен имот пл. № 168. Ищецът счита, че след смъртта на съпругата му неговият наследодател и преживял съпруг И. П. И. е станал собственик на 1/2 идеална част от съвместно притежаваното в режим на СИО имущество, в което попада и процесния имот, тъй като придобивният способ – давностно владение е осъществен по време на брака им. Ищецът посочва, че въз основа на саморъчно завещание, обявено на 01.06.2022г., починалата Б. Й. И. е завещала на ответницата 1/2 ид. част от процесния имот, на основание на което последната е декларирала имота, като нейна изключителна собственост. Ищецът смята, че извършеното завещателно разпореждане накърнява запазената част на неговия наследодател, който е единствен наследник на завещателката, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на иск по 3 чл. 30 ал. 1 ЗН, тъй като правото на възстановяване на запазената част е наследимо.

Ищецът допълва, че наследството на завещателката се е изчерпвало с процесното дворно място, ведно с построената в него къща и стопански постройки, поради което счита, че не следва да се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването да се извърши чрез дробна част. Твърди, че съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на неговия наследодател като съпруг на завещетелката от наследството й е 1/2 ид. част и доколкото тя е накърнена с извършеното саморъчно завещание, същата следва да бъде възстановена, чрез намаляване на последното съобразно правилото на чл. 29 ЗН. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да намали завещателното разпореждане от 28.05.2021г. до размера на запазената му част и същата да му бъде възстановена, в качеството му на наследник на неупражнилия правото си по чл. 30 ал.

1 ЗН преживял съпруг на наследодателя Б. Й. И.. Наред с конститутивният иск, ищецът е предявил и положителен установителен иск за собствест за приемане на установено, че на основание наследство от брат си И. П. И. и прекратена СИО със смъртта на завещателката е собственик на 1/4 идеална част от процесния недвижим имот.

С отговора на исковата молба ответникът заема становище за недопустимост респ. неоснователност на предявените искове. Възразява, че с оглед на придобивното основание – давностно владение, наследодателят на ищеца няма принос в придобИ.ето на завещаната 1/2 ид. часат от процесния имот, макар и това да се е случило по време на брака му със завещателката. В тази връзка се сочи, че спорната част от имота не е притежавана от съпрузите в режим на СИО. Оспорва се, че извършеното завещателно разпореждане на 1/2 ид. част от имота, касае конкретно имущество, поради което е налице завет, а не универсално завещание, който не може да бъде намаляван по реда на чл. 30 ал. 1 ЗН. Възразява се, че преживелият съпруг на завещателката не е приел наследството й след нейната смърт, поради което ищецът не е активно легитимиран да води настоящият иск. Ответницата възразява и че не е спазено изискването на чл. 30, ал. 2 от ЗН за приемане наследството по опис, което е абсолютна материалноправна предпоставка за възникване на правото на иск по чл. 30 ал. 1 ЗН спрямо заветник, който не е призован към наследяване и необходимо условие за уважаване на заявената претенция. Оспорва твърдението в исковата молба, че съпрузите завещателката и наследодателят на ищеца не са притежавали други имоти, придобити по време на брака. С тези довиди се моли съда да отхвърли предявените искове с присъждане на разноски.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и правни изводи, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

4

В тази връзка по делото е безспорно, че наследодателя на ищеца и завещателката са сключили граждански брак на 31.10.1971 г. По време на брака им последната и ответницата на основание давностно владение са признати за собственици на дворно място от 1141 кв. м. с построените в него двуетажна еднофамилна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 63 кв. м. и стопански сгради в с. С., общ. Е., при граници: улица, М.Й.П. и наследници на Н.Й.П., представляваща дворище пл. № 169, за което е отреден парцел II-169 в кв. 17 по плана на с. С., общ. Е., при неуредени регулационни отношения за предаващите се към и отнемащи се от парцела части от съседни имоти. Съгласно данъчните партиди в община Е. тези лица са собственици на поземлен имот в с. С., общ. Е., а именно: Жилищна сграда, стопански (второстепенни сгради) и дворно място, цялото от 910 кв. м., съставляващо поземлен имот пл. № 169 по плана на с. С., общ. Е., с административен адрес с. С. № 72, общ. Е.. Според представеното удостоверение с изх. № УТ.02.02.516/08.06.2022г. на Община Е. се касае за един и същ недвижим имот.

Завещателката Б. Й. И. е починала на 05.02.2022 г., като е оставила за свои законни наследници съпруга си и племенницата М. Й. И. – ответник по делото, която е дъщеря на починалия й преди нея брат И. Й.М.. Съпругът на завещателката е починал на 05.04.2022г. и е оставил за единствен свой наследник по закон – брат си А. П. И. – ищец по делото. Приживе със саморъчно завещание от 28.05.2021г., което е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 01.06.2022г. на нотариус Ст. К., Б. И. е завещала на племенницата си М. И. Й., 1/2 идеална част от процесния имот, като в завещанието последният е описан съгласно НА № 78, том I, дело № 162/1988 г. на Районен съд – Е.. На основание извършеното в нейна полза завещание ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт, с който е призната за собственик на завещаната част от имота.