Определение № 1263 от 11.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1263 гр. Варна, 11.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900272 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от И. Д. Т., с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от “Адвокатско дружество И.ов & Й.“, с Булстат: 177360670, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №16А, ет.1, ап.7, представлявано от адв.Д. Й., против “Групама Застраховане“ АД, с ЕИК 131421443, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №47А, бл.В, ет.3, представлявано Селин Едит Боларот, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от травми, причинени при ПТП настъпило на 18.05.2018г. около 15.20ч. в гр.Варна на бул.“Васил Левски“, след спирка “Стадиона“ в посока “Златни пясъци“, по вина на водача на л.а.“Фиат Пунто“, с рег.№В2722РХ, който към момента на инцидента е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица BG/26/18001449627 и сумата от 50лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие-08.02.2021г. до окончателното им изплащане. Сочи се банкова сметка за доброволно плащане на претендираните обезщетения с IBAN: *** Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който 1 поддържа становище за неоснователност на иска.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.

С постъпил в срока по чл.373 от ГПК се поддържат вече изложените доводи за неоснователност на претенцията.

По допустимостта на предявените искове:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“. По доказателствените искания на страните:

Представените от ищецът, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Следва да се допусне поисканата от ищецът съдебно медицинска експертиза, тъй като отговорите на формулираните от страната въпроси ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна. Изложеното важи и по отношение на искането за изискване на НАХД.

Искането на ищеца за събирането на гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели за доказване на претърпените неимуществени вреди, следва да се уважи, с оглед факта, че показанията на свидетелите ще установяват относими за спора обстоятелства.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от И. Д. Т., против “Групама Застраховане“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца 2 сумата от 40000лв., представляваща допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от травми-две средни и една лека телесни повреди, причинени при ПТП настъпило на 18.05.2018г. около 15.20ч. в гр.Варна на бул.“Васил Левски“, след спирка “Стадиона“ в посока “Златни пясъци“, по вина на водача на л.а.“Фиат Пунто“, с рег.№В2722РХ, който към момента на инцидента е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ и сумата от 50лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие-08.02.2021г. до окончателното им изплащане В исковата молба се твърди, че на 18.05.2018г. около 15.20ч. в гр.Варна на бул.“Васил Левски“, след спирка “Стадиона“ в посока “Златни пясъци“, водача на л.а.“Фиат Пунто“, с рег.№В2722РХ блъска пресичащия пешеходец И. Д. Т., който получава фрактура на ляв долен крайник. Твърди се, че за настъпилото ПТП е образувано ДП №304/2018г. по описа на СПП при ОД на МВР-гр.Варна, след което и НАХД №1345/2020г. по описа на РС Варна. Сочи се, че наказателното производство е приключило с влязло в законна сила на 08.12.2020г. решение, с което водача на процесният автомобил е признат за виновен за извършено престъпление-причинени по непредпазливост 2 средни и една лека телесни повреди на ищеца. Поддържа се, че в следствие на ПТП ищеца е претърпял множество счупвания на лявото стъпало в областта на IV-та и V-та предходилни кости, обусловили трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 2,5-3 месеца, и ожулване на лакътя на лява ръка. Сочи се, че след инцидента пострадалия бил откаран в МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД-гр.Варна, където е престоял от 18.05.2018г до 21.05.2018г., като под обща анестезия е извършено открито наместване на фрактура, репозиция и фиксация тарзални и метататарзални кости, поставени са метални игли в оперирания крайник, който е и гипсиран. Сочи се, че на 02.07.2018г. ищецът е приет в “Еврохоспитал“ ООД, където оперативно са премахнати имплантираните “К“ игли, като престоят му в болничното заведение е продължил до 05.07.2018г. Поддържа се, че в момента на инцидента ищецът е изпитал силни като интензитет болки в областта на наранените крайници, особено в ходилото на крака. Сочи се, че поради травмите в продължение на около два месеца ищецът е бил с гипс, не е можел да се придвижва самостоятелно и не е бил самостоятелен в битовите си нужди. Поддържа се, че търпените от ищеца болки и страдания са били с голям интензитет към момента на увредата и в последствие при двете оперативни интервенции, като възстановяването му е продължило през значителен период от време. Твърди се, че ищецът е изживял силен стрес и се е уплашил за живота си, като посттравматичния стрес е продължил дълго време и се е наложило да посещава психолог за да превъзмогне психическата травма. Поддържа се, че след премахване на поставените импланти в травмираният крайник, ищецът е имал затруднения при придвижването като за период от около 6 месеца не е можел да се движи и да играе, така както преди с братята и с връстниците си, което го е натъжавало много. Твърди се, че ищеца е станал раздразнителен защото не може да играе през лятната ваканция с приятели, а трябва да ходи на медицински 3 процедури, непрестанно е изживявал инцидента, включително по време на сън като се е будил уплашен. Поддържа се, че деликтната отговорността на водача на л.а.“Фиат Пунто“, с рег.№В2722РХ към датата на процесното ПТП е била застрахована в ответното дружество със застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица BG/26/18001449627. Твърди се, че ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с писмо получено от застрахователят на 18.02.2021г., който е завел Претенция №66001800596 от 18.05.2018г. Сочи се, че застрахователят е определил обезщетение в размер на 10000лв., което е изплатено по представената му от ищеца банкова сметка. Поддържа се, че определеният от застрахователната компания размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е преценен от пострадалия като недостатъчен за възмездяване в пълен обем на преживените болки и страдания в следствие на настъпилото застрахователно събитие, което е и мотивирало предявяването на настоящия иск. На следващо място се поддържа, че ищеца е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане за извършено медицинско обслужване в “Еврохоспитал“ ООД на стойност 50лв., за което е издадена Фактура №0000009903 от 02.07.2018г. Сочи се, че в следствие от получени травми при ПТП реализирано на 17.06.2019г. И. Д. Т. изпада в невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което с решение по гр.д.№1442/2019г. на ОС Варна е поставен под пълно запрещение и за настойник е назначен неговия баща Д. Е. Т..

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се поддържа становище занеоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.“Фиат Пунто“, с рег.№В2722РХ, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“, както и че по искане на ищецът в ответното дружество е заведена преписка за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, по която вече е изплатена сумата от 10000лв. Поддържа се, че изплатеното обезщетение е съобразено с критериите за справедливост и отговаря на претърпените вреди, съответно на интензитета на претърпените болки и страдания. Сочи се относима съдебна практика. Прави се възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност, считано от настъпването на застрахователното събитие-18.05.2018г.

С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение и за погасяването му по давност. Поддържа се, че посочената от ответника съдебна практика нене задължителна и не следва да се съобразява в настоящия случай.

С подаденият от ответника отговор на допълнителната молба, се поддържат вече заявените възражения и оспорвания, като се сочи, че макар и незадължителна цитираната съдебна практика е относима към настоящия казус.

Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

4

С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства:

-към датата на процесното ПТП-18.05.2018г. л.а.“Фиат Пунто“, с рег.№В2722РХ е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица BG/26/18001449627, която е била действаща и валидна ;

-по повод претърпените от ищеца вреди от процесното ПТП при ответникът образувана Претенция №66001800596 от 18.05.2018г. за заплащане на обезщетение, като понастоящем застрахователят е изплатил такова в размер на 10000лв.

Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.

Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищецът следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените вреди, а ответника обстоятелствата изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.