Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 19.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1065/2021
Вид
Решение № 216
Подписан
19.04.2022
Състав
Надя Узунова, Румяна Бакалова, Катя Сукалинска

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 225 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 227, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 227, ал. 1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 227, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.227 ал.4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Благоевград, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело № 20211200501065 по описа за 2021 година

Производството е образувано на основание чл.258 и сл.ГПК по въззивна жалба,подадена от адв.К.А.,процесуален пълномощник на Г. Д. М. и П. СТ.

М.,насочена против решение № 905579 от 01.10.2021г.,постановено по гр.д.№ 3489/2019 по описа на РС Благоевград.Правят оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт.От мотивите на жалбата може да се приеме,че основното оплакване на жалбоподателите е неправилна преценка на доказателствата по делото,при което първоинстанционният съд е стигнал до извода,че ищците нямат нужда от издръжка,при което е отхвърлил иска.

Молят да се отмени обжалваното решение и се постанови друго,с което се уважи претенцията.

От ответната страна Р. Г. М. е постъпил писмен отговор,с който се оспорва жалбата.Моли да бъде потвърдено съдебното решение.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от представител на страна с надлежна представителна власт и при наличие на правен интерес от обжалване.

1

Пред въззивната инстанция са събрани нови гласни и писмени доказателства.Назначена е и е изслушана нова комплексна експертиза на основание приетите нови писмени доказателства.

Въззивният съд,съгласно правомощията си по чл.269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо,а по правилността му съобрази следното:

Ищците са родители на ответника,като през 2017г. те са му дарили съгласно нот.акт №102 по нот.д.№96/2017 на Нотариус К. недвижим имот,представляващ ½ ид.ч. от УПИ по КРП на с.И. община Благоевград и втория жилищен етаж на жилищната сграда,построена в този имот и ½ ид.ч. от тавана.На същата дата те са дарили и на дъщеря си Ц.Т. половината от урегулирания имот,ведно с първия етаж от жилищната сграда./нот.акт №96/2017 на Нотариус К./

На 04.01.2019г. имотът в с.И.,получен от родителите му е дарен от Р.М. на малолетния му син П.Р. М.,действащ чрез законния му представител неговата майка.Родителите са дарили на Р.М. и друг имот,който той е продал на жената,с която живее на съпружески начала за сумата от 9900 лв.

Отношенията между ищците и сина им са влошени,видно от решението по гр.д.№2485/2019 на РС Благоевград ,постановено във връзка с молба на Г.М. за съдебна защита по ЗЗДН против Р.М..Според св.Г. М. –пълнолетна дъщеря на ответника,уговорката е била жилището,което Росен Томов е получил като дарение от родителите си да остане на нея,но баща й не е спазил уговорката.

Св.Ц.Т.,която също е получила по дарение имот свидетелства за тежко здравословно състояние на майка й,свързано с много грижи за физическото й съществуване.Тази свидетелка е разпитана и пред въззивната инстанция,като твърди,че е поискала в последните месеци , родителите й да плащат наем за жилището,което са прехвърлили на нея и те й заплащали.Това състояние е от месец юни на 2021г.Освен това им е давала в заем суми,за което са представени разписки,приети от въззивния съд.Те трябвало да погасяват задължението си по заема,като й заплащат по 50 лв.месечно.Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка,дадени пред ОС Благоевград,тъй като твърдяното от нея правоотношение с родителите си е създадено според съда с оглед исковия процес.От друга страна поведението й е морално укоримо,тъй като след като е получила имущество по дарствен акт,тя също 2 следва да поддържа родителите си с издръжка,още повече,че тя е убедена че се нуждаят от такава.Представените частни документи по заемно правоотношение съдът също не ги цени като релевантно доказателство,тъй като ответникът по същество е оспорил тяхната достоверна дата и такава не е установена.

От значение за изхода на спора по настоящето дело са данните на експертизата,състояща се от лекар и икономист,на която първоинстанционния съд не се е позовал,тъй като е намерил,че в нея са включени суми за разходи,които ищците не биха направили.Отделно от това е приел,че въпреки доходи на ищците под линията на бедността,това не означава трайна нужда от издръжка.

Вещите лица,изпълнили и експертизата назначена в РС Благоевград са докладвали пред въззивния съд с оглед така представените нови писмени доказателства и новата им задача,че ищцата П.М. има хронични заболявания като хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност,хронична бъбречна недостатъчност,неинсулино зависим захарен диабет,старческа катаракта,ХОББ,мозъчно-съдова болест,двустранна артроза на тазобедрените стави,а от сега представените медицински документи е установено,че има язва на стомаха и е прекарала мозъчен инсулт.Катарактата е била лекувана през октомври 2021г. и това е на обща стойност 790 лв.Вещото лице лекар е посочило,че язвата и прекарания инсулт изискват допълнително лечение,но лекарствата се определят по предписание на лекаря.Според експерта,тъй като се касае за хронични заболявания,те изискват непрекъснато поддържащо лечение,допълнителни прегледи и изследвания.Сочи,че по принцип на лица с ниски материални възможности се предписват не скъпо струващи лекарства,които са безплатни или частично заплатени от НЗОК.Изчислени са стойността на предписаните лекарства,които оскъпяват бюджета на семейството на ищците с още 55.60 лв.Същевременно те са посочили,че разхода на ищците средномесечно е 1060.21 лв.,като са включили и твърдени от св.Ц.Т. наем и връщане на заеми.Тъй като съдът не кредитира показанията на св.Тасева в тази част,както и представените писмени доказателства без достоверна дата, заключението на експертите следва да се коригира,като се приеме,че към настоящ момент средномесечната сума за издръжка на ищците е 825.21 лв./1060.21лв.-235 лв./Решаващият съд не намира,че по дадените в таблица разходи следва да се приспадне сумата от 20.84 лв. за свободно 3 време,културен отдих и образование,определена от вещото икономист,тъй като това са потребности,необходими за всеки човек. лице

По отношение доходите на ищците е установено,че те са само от пенсии.Действително Г.М. е работил за кратко като пазач и е получавал доход от около 200 лв.,но този източник на доходи е прекъснат.Съгласно получаваните пенсии от двамата ищци и при сравнението,което е направено в експертизата с нормативно определената сума,под която лицето се счита,че е под линията на бедност е видно,че както през 2019г.,когато е предявен иска,така и към 2019г. и 2021 г. доходите на ищците са под тази линия,а така също и под определения размер по експертизата за тях, за покриване на основните житейски потребности.

Не е спорно,че ответникът е получил покана да заплаща издръжка на родителите си.

За ответника е установено,че е в недобро физическо състояние,тъй като поради родова травма е получил пареза и хипотрофия на дясната ръка,а през 1980г. след падане е получил и фрактура на лявата ръка.По делото е представен протокол на медицинска комисия ,доколкото се разчита от 2016г.

,като с този протокол ответникът е изпратен на ТЕЛК за определяне на група инвалидност,но не е представено решение на ТЕЛК за определяне на инвалидност.Към момента има задължение за издръжка на низходящмалолетния му син Петър.От 11.05.2020г. до 10.07.2020г. е получил обезщетение за безработица по 15.88 лв.По справка от НАП ответникът в момента работи като таксиметров шофьор.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Решението на РС Благоевград е постановено по допустим конститутивен иск с правно основание по чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, който е предявен в преклузивния едногодишен срок по чл. 227, ал. 3 от ЗЗД. Това е така, защото срокът за предявяване на иск тече откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяне, а в случая ищците се позовават на отказ на ответника като надарен да даде издръжка, от която се нуждаят от 2019г.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по фактите и приложението на правната норма,отразяващи вътрешното му убеждение,какви са причините ищците са предявят иска си.Възможно е 4 причината да е влошените отношения между тях или единствено желанието им да върнат жилището в техния патримониум,но тя може само да се предполага,тъй като има данни,че на 04.01.2019г. т.е преди предявяване на настоящия иск,имотът в с.И.,получен от родителите на ответника е дарен от Р.М. на малолетния си син П.Р. М.,действащ чрез законния му представител неговата майка,при което е възможна хипотезата на чл.227 ал.4 ЗЗД.

Формално искането е скрепено с правната норма на чл.227 ал.1 в.в“ ЗЗД.

С оглед на това и въззивният съд изследва предпоставките на чл.227 ал.1 б.“в“ ЗЗД , обуславящи уважаване на претенцията.

Съгласно чл. 225 от ЗЗД, договорът за дарение е двустранна безвъзмездна сделка, която създава права само за дарителя и облагодетелства надарения.

Поради това дарението се счита за неотменимо. В разпоредбата на чл. 227, ал.

1 от ЗЗД обаче законодателят е регламентирал основни три броя основания за отмяна на дарението от страна на дарителя, при настъпване на факти, сочещи на непризнателност от страна на надарения и съставляващи противоправно и неморално отношение към него. Най-често срещаното в практика основание за отмяна на дарение е по чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, на което е предявен и настоящия иск, а именно - отказ на надарения да даде на дарителя издръжка, от която се нуждае. При това основание моралното задължение на надарения се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства.Предпоставките за уважаването на иска и включени в предмета на доказване са 1. Дарителят да се нуждае от издръжка; 2. Да е поискал такава от дарения; 3. Дареният да е отказал,макар,че има възможност да предоставя такава. Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поискване или към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото. Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя . Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение 5 се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество.Освен това дарителят изрично следва да е отправил към дарения волеизявление, че се нуждае от издръжка, което да е достигнало до адресата.Размерът на поисканата издръжка трябва да е определен или поне определяем, за да може да се прецени дали дареният е в състояние да я дава.С ТР №182013 по т.д.№1/2013 ОСГК е прието,че „При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

Видно е от комплексната експертиза по настоящето производство,че доходите на ищците получени през 2019г.,2022г. и 2021г.от пенсиите им е под определения размер на линията за бедност и с още по-голяма разлика от изчисленото от експертизата,че за нормалната издръжка на ищците като двучленно семейство са необходими около 825 лв. за две лица.Доходите на двамата ищци са съответно 535.12 лв.,569.57лв.,622.99лв.,672.99лв. и 706.64лв. за посочените в експертизата периоди за 2019г.,2020г. и 2021г.