Определение № 2423 от 24.08.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2423 гр. София, 24.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20268002900579 по описа за 2026 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Градски транспорт“ ЕАД и община Варна против решение № 256/29.10.2025 г. по в.гр.д. № 654/2022 на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 284/13.07.2021 г. по т. д. № 667/2021 г. на Окръжен съд Варна за осъждане на „Градски транспорт“ ЕАД да заплати на „Стимекс“ ЕООД сумата 383 982, 60 лв. с ДДС, представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за инженеринг от 06.10.15 г., за което е издадена фактура № 20/01.10.16 г.; сумата 117 008, 03 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.09.18 г. - 24.09.21 г., които вземания са цедирани с договор за прехвърляне на вземане от 22.08.19 г. от „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект- Супервайзер“, на „Стимекс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.09.21 г. до окончателното плащане.

В касационните жалби касаторът „Градски транспорт“ ЕАД и касаторът община Варна /последната конституирана като помагач на „Градски транспорт“ ЕАД/ сочат наличие на хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат теза, че съдът неправилно е приложил обхвата на силата на пресъдено нещо като е приел, че решението по уважения преди това частичен иск се ползва със стабилитет по отношение на всички факти на спорното субективно материално право в производството по предявен иск за разликата до пълния размер на паричното вземане и обуславя непререшаемост. Като резултат съдът неправилно е отхвърлил като преклудирани възраженията за количествено неизпълнение на договора за инженеринг. Неправилно е определил и началния момент на забавата - осчетоводяването на фактурите е приравнено на признание на дълга без да е отчетена волята на страните, обективирана писмено в процесния договор за инженеринг. Касаторът община Варна се 1 позовава на клаузата на чл. 6, ал. 4 и мотивира теза, че падежът за извършване на окончателно плащане настъпва 20 дни след приемане на пълния предмет на договора и след представяне на фактура, а не след издаването й. Като никое от изискуемите обстоятелства в случая не е било изпълнено. Поради тези причини „Градски транспорт“ ЕАД не е изпаднал в забава, а съдът неправилно е оставил без уважение противопоставените от дружеството възражения за прихващане, приемайки ги за преклудирани от силата не пресъдено нещо.

Според двамата касатори със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на решението, но не и мотивите към него. Отделно от това сочат, че в случая не е налице идентитет на страните, участвали в производството, по което е било постановено влязло в сила решение по частичен иск, и страните по настоящото производство – в предходното производство са участвали „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект – Супервайзер“, докато ищец по настоящото дело е „Стимекс“ ЕООД. Неправилно съдът е отхвърлил и възражение за прихващане, заявено от „Градски транспорт“ ЕАД, поради това, че не били ангажирани доказателства за размера, описанието на неизпълнените СМР и основателността на възражението в отговора. В този смисъл се твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства, представени по делото. Жалбоподателите считат, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

3 ГПК като поставят следните въпроси:

1. “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, както и представените във връзка с тях доказателства, като изложи собствени мотиви?”. Твърди се отклонение от приетото разрешение по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГТК, ВКС, както и от казуална практика - решение № 323/2025 г. по т. д .№ 453/2025 г., решение № 683/2025 г. по гр. д. № 4233/2024 г. и др.

2. “Считат ли се обвързани от силата на пресъдено нещо правоприемниците по чл. 298, ал. 2 ГПК, когато правоприемството е настъпило преди съдебното решение да е влязло в сила и да е обвързало техния праводател?“. Твърди се отклонение от решение № 50158/2022 г. по т. д.

№ 1133/2021 г., решение № 60081/2021 г. по т. д. № 95/2020 г., решение № 191/2018 г. по гр. д. № 5426/2016 г. на ВКС.

3. “Допустимо ли е да се дерогира волята на страните по договора, изразена изрично и писмено при сключването му по ясен, категоричен и недвусмислен начин, че определяне на забава за възложителя се определя по различен от уговорения начин?” Заявява се противоречие с решение № 550/2025 г. по гр. д .№ 880/2025 г., решение № 661/2025 г. по гр. д. № 2261/2024 г. и др.

Като отделно основание се сочи наличие на очевидна неправилност.

При изложените оплаквания и съображения касаторите молят за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявените от „Стимекс“ ЕООД искове бъдат изцяло отхвърлени с присъждане на разноски в полза на 2 жалбоподателите.

Ответникът по касация „Стимекс“ ЕООД моли да не бъде допускано касационно обжалване поради липса на основания за това. Алтернативно моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно постановено. Оспорва основателността на подадените касационни жалби. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

С молба вх. № 14089/01.07.2026 г. „Градски транспорт“ ЕАД е представил постановена по НОХД № 576/2025 г. присъда срещу законния представител на дружеството Злати Златев и е поискал съдът да извърши проверка за допустимостта на въззивното решение поради наличие на висящо наказателно дело, както и е заявил искане за спиране на производството по т. д. № 576/2025 г. на ВКС. С присъдата Златев е признат за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление направил опит чрез съставяне на документи с невярно съдържание – 6 бр. приемо-предавателни протоколи на СМР и 2 бр. заменителни таблици по договор за инженеринг BG61Р***-0002-03/2011/0002-S-17/06.1.0.2015 г. между „Градски транспорт“ ЕАД и ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ съзнателно да даде възможност на гражданското дружество да получи без правно основание чуждо имущество на стойност 239 571, 01 лв., като документната измама е в големи размери и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Двете касационни жалби са подадени от легитимирани да обжалват акта страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговарят на изискванията за редовност, поради което се явяват процесуално допустими.

Производството е образувано по кумулативно съединени претенции на „Стимекс“ ЕООД срещу „Градски транспорт“ ЕАД за заплащане на сума в размер 383 982, 60 лв. с ДДС, представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за инженеринг от 06.10.15 г., за което е издадена фактура № 20/01.10.16 г., и сума в размер на 117 008, 03 лв., представляваща обезщетение за забава на главницата за периода 24.09.18 г. - 24.09.21 г., които вземания са били цедирани с договор за прехвърляне на вземане от 22.08.19 г. от „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект - Супервайзер“, на „Стимекс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.09.21 г. до окончателното изплащане на задължението. По делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „Енерджи ефект“ ЕАД, а като помагач на ответника е конституирана община Варна.

Апелативен съд Варна, сезиран с въззивна жалба на ответника „Градски транспорт“ ЕАД, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за безспорно установено по делото наличието на възникнало между „Градски транспорт“ ЕАД и ДЗЗД „Енерджи ефект - Супервайзер“ валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях договор за 3 инженеринг BG161PF001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г. по проект на община Варна „Интегриран градски транспорт на Варна“ с предмет „Инженеринг-проектиране, строителство и авторски надзор за подобряване на производствено-техническата база на „Градски транспорт“ ЕАД, гр. Варна, към който е сключен и анекс № 1, като конкретните дейности са подробно описани в чл. 1, ал. 2 от договора. На 26.08.2016 г. е бил съставен констативен акт образец 15 за установяване годността и приемане на строежа, подписан от представители на възложителя, строителя, проектантите и строителния надзор, с който участниците в строителството са приели, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ, условията на договора за строителство и, че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. При тези данни на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ от Главния архитект на община Варна е било издадено удостоверение № 183/31.08.2016 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: Компонент 9:

Подобряване на производствено-техническата база на „Градски транспорт“ ЕАД, находяща се в УПИ IV и УПИ V в кв.1 по плана на 26 микрорайон на гр.

Варна като част от проект на община Варна „Интегриран градски транспорт“.

Като безспорен съдът е отделил и факта, че изпълнителят ДЗЗД „Енерджи ефект-Супервайзер“ е издал фактура № 20/01.10.16г. на стойност 1 277 473, 57 лв. с ДДС, съставляваща възнаграждение за извършени СМР, която е осчетоводена при ответника на 01.12.2016 г., отразена е в дневниците за покупка по ЗДДС през данъчен период 2016 г. и дружеството е упражнило правото си на данъчен кредит по фактурата.

Въззивният съд е констатирал, че за окончателно разплащане на извършените и приети СМР по процесния договор за инженеринг са били водени други предходни искови производства по частично заявени претенции от страна на изпълнителя цедент ДЗЗД „Енерджи ефект - Супервайзер“ срещу „Градски транспорт“ ЕАД - т.д. № 324/17 г. на Окръжен съд Варна, в.т.д. № 197/19 г. на Апелативен съд Варна и т.д. 2563/19 г. на ВКС, първо т.о.; т.д. № 1548/19 г. на Окръжен съд Варна, в.т.д. № 364/23 г. на Апелативен съд Варна и т.д. № 1472/24 г. на ВКС, второ т.о. Съдът е констатирал, че с влязъл в сила акт ответникът „Градски транспорт“ ЕАД е бил осъден да заплати на „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект- Супервайзер“, сумата от 413 302 лв. - частична претенция от общ размер 1 277 473, 57 лв. по фактура № 20/01.10.16 г., като за разликата над този размер до претендирания от 500 000 лв. искът е бил отхвърлен като погасен чрез прихващане с дължима неустойка за неспазване на срока по чл.

10, ал. 1, т.9 от договора. В предходно развилото се производство по т. д. № 324/17 г. на Окръжен съд Варна е било прието, че от стойността на СМР по фактура № 20/01.10.2016 г., следва да бъдат приспаднати неизпълнени СМР в размер на 25 102, 74 лева с ДДС. С влязло в сила решение по т.д. 1548/19 г. на Окръжен съд Варна „Градски транспорт“ ЕАД е било осъдено да заплати на „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект-Супервайзер“, сумата 368 388, 23 лв. с ДДС, като релевираното в това производство възражение за прихващане със сумата от 4

748 802, 18 лв., формирана след извършено плащане на главници и мораторни лихви по фактури № 16/22.07.16 г. и № 20/01.10.16 г., е било уважено изцяло.

Съставът на Апелативен съд Варна е приложил разрешенията, дадени с т.2 от ТР № 3/22.04.19 г. по тълк. д. № 3/16 г. на ВКС, според което решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. След уважаване на частичен иск с влязло в сила решение се считат за установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем. Позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право, или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. С оглед тези съображения съдът е приел за установена дължимостта на сумата 1 252 370, 83 лв. с ДДС по издадената от ищеца фактура № 20/01.10.2016 г. след приспадане на сумата от 25 102, 74 лв. с ДДС - неизпълнени СМР, поради което е счел всички възражения на възложителя за неточно изпълнение на договора в количествено отношение по тази фактура за преклудирани.