Решение № 425 от 13.11.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Русе, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520200877 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. П. М., депозирана против наказателно постановление № 38-0010845/12.05.2025г., издадено от началник областен отдел „Автомобилна администрация“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т. 5.2.3, б. „г“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в разрез с основни разпоредби в ЗАНН, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява .

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

1

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 05559/24.04.2025г. против жалбоподателя, за това, че на 24.04.2025г., около 11 часа и 47 минути, в град Русе, района на ПП І-2 КПП „Русофили“ - Русе, в посока на движение град Разград, управлява МПС ***** от кат. N 3, с прикачено към него полуремарке БЕНАЛУ СТ 768457, с рег. № РР 1177 ЕА, от категория О 4, като извършва обществен превоз на товари на територията на Република България, по маршрут град Русе – град Разград, съгласно пътен лист 0040865 от 24.04.2025г., товарителница 1057160 от 24.04.2025г. и експедиционна бележка 17256 от 24.04.2024г. като водачът извършва превоза с опасна техническа неизправност на ППС, категория О 4, с рег. № РР 11 77 ЕА, а именно един брой гума на първа ос от дясна страна с разкъсване по протекторната й част до степен, че кордата се вижда.

Неизправността е оценена като опасна, след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 5.2.3, причина за неизправността буква „г“, изречение 2 оценка графа 6 от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.

Така приетите за осъществили се факти се субсумирани от актосъставителя като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т. 5.2.3, б. „г“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС

АУАН е бил подписан от нарушителя, без същият да отрази в него, че има възражения.

Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения му АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието идентични на съдържащите се в АУАН, като за така констатираното нарушение на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т. 5.2.3, б. „г“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени чрез гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели актосъставител М. М. Н., свидетелят по акта Д. Н. Д. и свидетеля Й. О. К., както и писмени доказателства и писмените доказателствени средства – Заповед № РД-08-107/29.02.2024г., АУАН № 05559/24.04.2025г., експедиционна бележка, товарителница, пътен лист, снимка, изготвена при съставянето на АУАН, удостоверение за техническа изправност на ППС, справка за нарушител и регистрационен талон.

2

С оглед съдържащите се противоречия в гласните доказателства и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:

Преки доказателства досежно главния факт, включен в предмета на доказване, се съдържат в показанията на свидетелите М. М. Н. и Д. Н. Д.. На тези доказателства противостоят показанията на свидетеля Й. О.

К.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. М. Н. и Д. Н. Д., тъй като същите са депозирани от лица, по отношение на които не са налице данни, за възможна заинтересованост в техните показания. Всеки един от двамата свидетели добросъвестно изнася фактите от обективната действителност, които непосредствено е възприел. Не са налице, каквито и да е противоречия в показанията на тези двама свидетели, както вътрешни така и между изнесеното от всеки един от свидетелите. Отделно от това показанията на тези свидетели напълно се подкрепят, както от приложената по делото снимка, изготвена при съставянето на АУАН, така и от факта, че в АУАН нарушителят не оспорил установените факти от обективната действителност.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Й. О. К., тъй като освен възможната им заинтересованост, с оглед на това, че именно този свидетел отговаря за техническата изправност на превозните средства в дружеството превозвач, показанията на този свидетел напълно се контестират от показанията на свидетелите М. М. Н. и Д. Н. Д..

С оглед извършената оценка на гласните доказателства, следва и извода, че не е опровергана и придадената от законодателя доказателствена сила на акта, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и същата не е оборена от останалите събрани в хода на производството доказателства, а напротив, намира се в синхронно единство с преките гласни доказателства, приобщени посредством показанията на свидетелите Н. и Д. и приложената към АУАН снимка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Нарушението, предмет на въззивно обжалване, е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която 3 същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По гореизложените мотиви, неоснователни са релевираните от страна на жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.

От събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства доказателства и извършената им оценка съдът намира за безспорно установени и доказани изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти. Видно, както от показанията на свидетелите М. М. Н. и Д.

Н. Д. и от приложената по делото снимка, направени по време на проверката от страна на актосъставителя (лист 11 от делото) безспорно се установява и доказва констатираното разкъсване на протекторната част на един брой гума на първа ос от дясна страна, на ППС, категория О 4, с рег. № РР 11 77 ЕА, до степен, че кордата се вижда.

По изложените мотиви, съдът намира за безспорно доказано, че е осъществен състав на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т. 5.2.3, б. „г“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Неизправностите и тяхната квалификация се определя, на основание чл. 101, ал. 4 ЗДвП, от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, приета на основание чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

В § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на „опасни неизправности“, съгласно която „Опасни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

Същата легална дефиниция се съдържа и в ал. 4 на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Управлението на ППС, което е с гума с разкъсване по протекторната й част до степен, че кордата се вижда, безспорно представлява пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата, тъй като предпоставя възможност във всеки един момент от движението гумата да 4 експлодира и това да доведе до нарушаване устойчивостта на пътното превозно средство.

В Приложение 5, Част І, т. 5.2.3, б. „г“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС изрично е посочено, че срязване на гума, при което се вижда кордата, представлява „опасна неизправност“, именно за каквото нарушение е ангажирана и отговорността на жалбоподателя.

При правилно субсумиране на приетите за осъществили се факти от обективната действителност, правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 6, т.

3 ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в предвидения в закона абсолютен размер, а именно 500 лева.

Не се каса за явно маловажен случай, по смисъла на § 1, т. 5 ЗАНН, тъй като деянието не разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.

Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, предвид това, че извършеното нарушение не разкрива липсата или незначителността на вредните последици, както и и не са налице смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Отделно от това в хода на извършената проверка на жалбоподателя е констатирано и друго нарушение.