Определение № 617 от 11.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 617 гр. Пазарджик, 10.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20235200500648 по описа за 2023 година Обжалвано е определение на Пазарджишки районен съд № 808 от 31.03.2023г. постановено по гр.д.№2884/2022г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, ЕИК 202201274, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул. “Георги Бенковски“ №13, ет.3, за освобождаване от внасяне на съдебна такта за подадена от него жалба против определение №181 от 19.01.2023г. по гр.д.

№2884/2022г. по описа на съда. Твърди се от АД, че съдът неправилно е оставил без уважение искането на дружеството да бъде освободено от заплащане на държавна такса по обжалването с мотив, че молителят е юридическо лице и за него е недопустимо освобождаването му от такси .

Твърди се, че съгласно практиката на ЕСПЧ /конкретно такава не се посочва/ и Хартата на основните права на ЕС /конкретна норма или правен принцип не се посочва според която националният съд може да освободи от внасяне на такса и от юридически лица / жалбоподателят не посочва императивна материално-правна норма от законодателството, която да го освобождава от внасянето на такса както и налично регламентиране в закона на условията при наличието на които съдът евентуално по своя преценка да може да освободи юридическото лице търговец от внасянето на таксата, съобразно предмета на 1 спора, сложността на приложимото право, възможност на страната да защити позицията си с очакване да спечели делото, както и да се коментират разноските и дали те представляват непреодолимо препятствие за страната както и финансовото й състояние и че такава оценка не е извършил първоинстанционния съд. Моли да се отмени обжалваното определение и се постанови освобождаването на дружеството от внасяне на държавна такса по обжалването.

Няма постъпил отговор на жалбата от насрещната по спора страна.

Частната жалбата е допустима , но е неоснователна.

За да отхвърли молбата на ответника „Алгае Фарм“ АД за освобождаване от внасяне на такса в размер на 15лева за подадена от него частна жалба срещу определение №181 от 19.01.2023г., с което определение същият съд е отхвърлил молбата на „Алге Фарм“ АД за освобождаване от разноски по гр.д.

№2884/2022г. по описа на РС-Пазарджик в размер на 250лв за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза поради лошо финансово състояние на дружеството, Пазарджишкият районен съд приел, че ответникът е поискал да бъде освободен от такса за подадената от него частна жалба тъй като дружеството е в лошо финансово състояние, /аргумент изтъкван двукратно и по двете определения на съда/, като правото на освобождаване от такса и разноски по чл.83 ал.2 от ГПК имат само физическите лица.

Определението е правилно и законосъобразно.

Производството пред РС-Пазарджик е образувано по искова молба на „Техноджи“ ООД срещу частния жалбоподател, по предявен частичен иск с цена на иска 5000лв. Очевидно е, че спорът между страните е търговски, като по него ответникът и настоящ частен жалбоподател е поискал да бъде освободен от разноски по делото-възнаграждение за експерт за изготвяне на експертиза, допусната по негово искане, при определено от съда възнаграждение за вещо лице от 250лв.

Ответникът по иска е упълномощил процесуален представител адв. Т.Т.

/л.65/ да го представлява по делото като липсват данни адвокатът да осъществява безплатна правна помощ по процесуалното представителство на търговеца в исковото производство поради лошото му финансово състояние, респективно липсва и искане от търговеца за предоставяне на правна помощ 2 по ЗПП. Липсват и данни какво възнаграждение е уговорено между търговец и пълномощника предвид твърдяното лошо финансово състояние на търговеца и дали е заплатено и в какъв размер за яснота има ли в случая двоен стандарт и евентуални данни за злоупотреба с фиска за възмездно процесуално представителство и искане за безплатност на производството по отношение на дължимите такси и разноски.

Трайна и последователна е съдебната практика на всички съдилища в Р България, че юридическите лица , независимо какъв характер и естество имат и предмет на дейност, още повече регистрирани и извършващи търговска дейност, както и такива които не са в ликвидация или не са обявени в несъстоятелност, или спрямо които е открито производство по обявяването им в несъстоятелност и други, не могат да се ползват от нормата на чл.83 ал.2 от ГПК. Посочената норма има чисто социален характер и е с точно определено предназначение.Същата се отнася само и единствено до правни субекти само физически лица, и като такава се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие, а не обратното-да ограничава този достъп ./Изключенията от този принцип са точно и ясно регламентирани-това са нормите по чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, ,на чл.84 от ГПК или на особената разпоредба в друг закон /чл.620 ал.1 и ал.5 , чл.649 ал.6, чл.694 ал.2 от ТЗ, като всяко търговско образувание /ЕТ или юридическо лице/ дължи заплащане на дължимата държавна такса по общите правила. Няма императивно предвидена разпоредба в правото на Европейския съюз, като подобни гаранции са предвидени само при нарушаване на правото на Европейския съюз, какъвто не е настоящия случай. Нещо повече, съдебната практика приема, че за ЮЛ извън тези спорове, освобождаването е възможно по изключение когато, внасянето на такава такса ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съда и изискването й е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепена в чл.47 от ХОПЕС. В тази връзка следва да се отбележи и определение на ВКС /нова практика/ №562 от 25.10.2022г. по ч.т.д.№ 2220/2022г., II т.о., която е съобразена и с практиката на Съда на ЕС /решение от 22.12.2010г. по дело С-69/14 и С571/16г./, като според практиката на СЕС има и случаи , в които е възможно освобождаването от държавна такса на ЮЛ в националното законодателство на държавата членка признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от ДТ за производствата пред съда. В който случай 3 съдът за да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали това задължение представлява за всеки конкретен случай ограничение на правото на достъп до съд, които да накърнява самата личност на това право, дали е насочено към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел и че в рамките на тази преценка съдът може да съобрази предмета на спора, вероятност да бъде постановено положително за страната решение, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право, възможност на лицето ефективно да защити позицията си и размера на таксите и разноските. В случая се касае за юридическо лице имащо качеството на търговец по смисъла на ТЗ, което преследва определена стопанска цел, при което преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците /акционерите/ да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалба.

В конкретния случай предвид характера на производството дължимата държавна таса от която жалбоподателят иска да бъде освободен от заплащане е в размер на 15/петнадесет/ лева по обжалването. В никакъв случая не може да се приеме, че този размер на таксата може да представлява прекомерна финансова тежест която несъмнено да лишава дружеството от достъп до съд.

Предвид и на факта, че се каса за търговец с правно-организационна форма на осъществяване на търговската дейност като Акционерно дружество, което като такова е създадено за участие в стопанския живот и за реализиране на приходи от извършвана търговска дейност съгласно регистрирания предмет на дейност. Безпредметно е даване на указания и извършване преценка на финансовите възможности и платежоспособност на самото дружество и акционерите в него. Таксата е незначителна по размер и една от възможно най-ниските регламентирани съгласно ТДТССГПК /т.19/ и в никакъв случай не би могла да създаде затруднения и да препятства достъп до правосъдие в рамките на частното производство на който и да е търговец./ В този смисъл и практиката на ВКС-определение №66 от 04.04.2017г. по т.д.

№1274/ 2016г. I I т.о.; №651 от 12.11.2015г. по ч.т.д.№3157/2015г. I I т.о. ;

№581 от 13.09.2013г. по ч.т.д.№2906/13 на I т.о. и други.

Предвид изложеното Пазарджишкият окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Пазарджишки районен съд № 808 от 31.03.2023г. постановено по гр.д.№2884/2022г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на „АЛГАЕ ФАРМ“ АД, ЕИК 202201274, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул. “Георги Бенковски“ №13, ет.3, за освобождаване от внасяне на съдебна такса за подадената от него частна жалба против определение №181 от 19.01.2023г. по гр.д.

№2884/2022г. по описа на съда.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5