Присъда № 49 от 01.10.2026, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда рег. № 49/01.10.2026 г., постановена по НОХД № № 354/2026 г. по описа на Районен съд – Кърджали

В Районен съд – Кърджали е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Кърджали срещу Г. А. А. за извършено престъпление по чл.

354а, ал. 3, т. 1 от НК, за това, че на 26.03.2026 г. в гр. Кърджали, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно приложение № **** от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл. 3, т. 1 от Наредбата, а именно – метамфетамин с нетно тегло 0,46 грама, със съдържание на метамфетамин 76,1 % (тегловни проценти).

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Кърджали поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. В хода на съдебните прения прокурорът посочва, че държането на наркотичното вещество е безспорно установено от събраните гласни доказателства. От назначената експертиза се потвърждавало, че държаното вещество е наркотично, а именно – метамфетамин. Излага становище, че при определяне на наказанието следва да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, предвид малкото количество на наркотичното вещество и сравнително положителните му характеристични данни. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, както и наказание „глоба“ в размер на 1022,58 евро, с равностойност от 2000 лева. По отношение на вещественото доказателство изразява становище, че следва да бъде отнето в полза на държавата, а по отношение на направените разноски счита, че следва да се възложат на подсъдимия.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия посочва, че липсва каквато и да е категоричност, че подсъдимият е извършил деянието, за което е предаден на съд. Развива подробни съображения, че намереното наркотично вещество не е на подсъдимия, а той само го е оставил на мястото, на което е било намерено. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен. Алтернативно излага доводи за наличието на предпоставките за приложение на чл. 354а, ал.

5 от НК или чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието представлява изключително ниска степен на обществена опасност.

В съдебно заседание подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник. В последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан или на му бъде наложена глоба.

Въз основа на събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. А. А. е роден на ****** г. в гр. Кърджали, живее в гр.

1

Кърджали, ж.к. „*******“ № **, вх. **, ет.**, ап.**, български гражданин е, не е женен, със средно – специално образование, работи в магазин „*******“, осъждан, с ЕГН: **********.

На 26.03.2026 г. след обяд свидетелите Е. С. Г. и К. А. К. – полицейски служители в РУ – Кърджали, изпълнявали служебните си задължения в гр.

Кърджали и обслужвали района „Байкал – Боровец“. По същото време св. В.

Н. Д. и подсъдимия Г. А. А. се намирали в гр. Кърджали, кв. „Байкал“, на ул.

„Родопи“ до дом № ****. Свидетелите Е. Г. и К. К. поучили информация от свои колеги, че са забелязали две лица, едно от които В. Д., който е криминално проявен и които ги помолили при засичането им да им извършват проверка, тъй като те пътували по друга задача. Около 14.30 часа на посочената дата при извършването на обход на обслужвания район полицейските служители забелязали две лица, който се намирали на ул.

„Родопи“ пред дом № ****, като едното от тях било В. Д.. Спрели патрулния автомобил и се насочили към тях с цел извършване на проверката. Когато се приближили към тях и били възприети от св. В. Д. и подс. Г. А., последният извадил найлонова свивка (свито найлоново пликче) от джоба си, леко се изправил, оставил същата на бетонна ограда, намираща се на посочения адрес и отново седнал. Действията, извършени от подс. Г. А. по оставяне на найлоновата свивка на оградата не останали незабелязани свидетелите Е. Г. и К. К.. Последните предприели извършването на проверка на двете лица, като лицето, което забелязали да оставя найлоновата свивка установили като Г. А.

А., а лицето до него като В. Н. Д.. Подс. Г. А. бил задържан на място, и полицейските служители запазили местопроизшествието до идването на дежурната оперативна група. След пристигане на последната бил извършен оглед на местопроизшествието, от който се установило, че в найлоновата свивка, оставена от подсъдимия, има други две по – малки свивки с червен цвят. Бил извършен наркополеви тест на веществото, намиращо се в двете по – малки свивки, като веществото реагирало на метамфетамин. За задържането на подсъдимия за срок до 24 часа била изготвена Заповед за задържане на лице № ****947зз-104/26.03.2026 г.

От заключението на изготвената физико – химическа експертиза, обективирано в Протокол за извършена експертиза № Х-327/16.04.2026 г. се установява, че наркотичното вещество представлява метамфетамин с нетно тегло от 0,46 грама, със съдържание на метамфетамин от 76,1 % (теглови проценти).

След извършен анализ остатъка от наркотичното вещество е предаден за съхранение на ЦМУ – София, за което е съставен приемателно – предавателен протокол № ****18480/20.05.2026 г.

Подсъдимият Г. А. А. към датата на деянието нямал разрешение от Министерство на здравеопазването за извършване на дейности, свързани с наркотични вещества по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

2

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – от показанията на свидетелите Е. С. Г. и К. А. К., дадени в хода на съдебното следствие; частично от показанията на свидетеля В. Н. Д., дадени в хода на съдебното следствие; от писмените доказателства – Протокол за оглед на местопроизшествие от 26.03.2026 г., ведно с фотоалбум към него; Протокол за оглед на веществени доказателства от 30.03.2026 г., ведно със фотоалбум към него; Справка за съдимост за подсъдимия Г. А. А.;

Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка от Министерство на здравеопазването с № 66-00-110/06.04.2026 г.; Справка от Министерство на земеделието и храните с № ****108-65/03.04.2026 г.; копие на Заповед за задържане на лице рег. № ****947зз-104/26.03.2026 г.; Молба за правна помощ и Наказателна заповед, издадена от Окръжен съд – Пелхимов, Република Чехия, на чешки език с превод на български език; както и от физико - химическа експертиза, обективирана в Протокол за извършена експертиза № Х-327/16.04.2026 г.

От свидетелските показания на Е. Г. и К. К. безспорно се установява, че приближавайки се към подсъдимия, последният оставил найлонова свивка на бетонната ограда, в която свивка впоследствие било намерено инкриминираното наркотично вещество. И двама свидетели са категорични, че подсъдимия е оставил свивката на посоченото вече място и че преди това същата е била в ръката му, като описват последователно предприетите от тях действия. Съдът кредитира техните показания, тъй като са логични, последователни и взаимно допълващи се. Относно държането на наркотичното вещество показанията на посочените свидетели се подкрепят и от показанията на св. В. Д., който заявява, че подсъдимият, след като е видял полицаите е извадил от джоба си найлоново пакетче и го държал в ръката си.

Съдът кредитира показанията на св. В. Д. в тази им част, тъй като се подкрепят от показанията на свидетелите Е. С. и К. К.. Съдът не дава вяра на показанията на св. В. Д., в частта, в която посочва, че подсъдимият е изхвърлил найлоновото пакетче, което е било взето от криминалистите от тревна площ до въпросната оградата, тъй като противоречат на останалите събрани гласни и писмени доказателства. Безспорно е установено, че подсъдимият е оставил наркотичното вещество на бетонната ограда, което е било забелязано от свидетелите Е. С. и К. К., и където е било намерено от пристигналата впоследствие дежурна група при извършения оглед на местопроизшествие. От изготвената експертиза се установява, че намереното вещество е наркотично такова, а именно – метамфетамин с нетно тегло 0,46 грама, със съдържание на метамфетамин от 76,1 % (теглови проценти), а от приобщената по делото справка от Министерство на здравеопазването е видно, че подсъдимият не е имал разрешение за извършване на дейности, свързани с наркотични вещества. Съдът намира за необходимо да посочи, че не взема предвид показанията на свидетелите Е. С. и К. К., в частите им, в които посочват, че при зададен въпрос подсъдимият е отговорил, че 3 веществото е кристал, както и че същото е негово, предвид разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подсъдимият Г. А. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на инкриминираните дата и място – 26.03.2026 г. в гр. Кърджали, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно приложение № **** от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл.3, т.1 от Наредбата, а именно – метамфетамин с нето тегло 0,46 грама, със съдържание на метамфетамин 76,1 % (теглови процента), като деянието представлява маловажен случай.

Държането, като форма на изпълнително деяние на посочения състав на престъпление представлява установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението от дееца, чрез действия, които обективират принадлежността на веща. Без значение за съставомерността на деянието е времетраенето на тази фактическа власт, както и не е необходимо предмета на престъплението да се намира в самия деец. Необходимо е единствено да е налице връзка между дееца и предмета на престъплението. В конкретния случай наркотичното вещество е било в подсъдимия Г. А., който го е оставил на бетонната ограда, след като е видял приближаващите служители на МВР, т.е. той е упражнявал в този момент фактическа власт върху наркотичното вещество. За държането на посоченото вещество подсъдимият не е имал надлежно разрешително издадено по реда и условията на ЗКНВП.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина „пряк умисъл“. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Деецът е съзнавал, че няма разрешение за извършване на дейности свързани с наркотични вещества и че държаното от него вещество е наркотично такова, а именно - метамфетамин. Умисълът на дееца се установява от неговите действия по изваждане на наркотичното вещество и оставянето му на бетонната ограда, в опит да скрие същото и да не бъде намерено в него от служителите на МВР, което води до извода, че той е знаел, че държи наркотично вещество.

Съдът намира, че извършеното от подсъдимия деяние не осъществява признаците на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, а представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, т.е. правилната правна квалификация се явява по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3 , т. 1 от НК, като безспорно в случая определящо за правната квалификация е количеството на предмета на престъплението и неговата стойност. Чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, 4 при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства.

Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва въз основа на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В настоящия случай количеството наркотично вещество е изключително малко, а именно - метамфетамин с нетно тегло 0,46 грама. В тази връзка съдът съобрази и че съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от 1998 г. за определяне на цени за наркотичните вещества за нуждите за съдопроизводството, изменено с Постановление № ****06 от 02.08.2023 г., влязло в сила на 08.08.2023 г., към датата на деянието – 26.03.2026 г. цената на метамфетамина е 70 лева за грам, следователно 0,46 грама метамфетамин е на стойност 32,20 лева, респ. 16,46 евро. От посоченото е видно, че държаното наркотично вещество от подсъдимия е на изключително ниска стойност. От значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието също така е и обстоятелството, че се касае до държане на високорисково наркотично вещество за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, също следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Подсъдимият действително има едно предходно осъждане за управление на МПС след употреба на алкохол, извършено в Република Чехия, но това не бива да е единствения и водещ критерий за оценка на обществената му опасност. В тази връзка следва да се посочи, че видно от приетата по делото Наказателна заповед от Република Чехия е, че подсъдимият е наказан за това, че съзнателно повлиян от предишна консумация на алкохолни напитки е управлявал лек автомобил, като при извършени няколко проверки е установено, че установения алкохол е над 1,2 промила, което деяние съответства на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК на Република България, поради което и на основание чл. 8, ал. 2 от НК съдът приема, че подсъдимият е осъждан. От приложената справка за съдимост е видно, че подсъдимият не е осъждан за деяния, свързани с наркотични вещества. В приобщената по делото характеристична справка е посочено, че след употреба на алкохол е склонен да извършва противообществени прояви, като след това отразено, че няма подавани сигнали срещу него за нарушаване на обществения ред, т.е. няма регистрирани случаи и действително установени 5 действия на подсъдимия, с които да е извършил противообществени прояви.