Решение № 4453 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4453 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330103852 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД срещу З. П. Л.. Претендират се парични суми за топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация и за услуга за разпределение, доставена в обект на потребление ***, собственост на ответника, както следва: 4446,17 лв. - главница за периода 01.11.2020г. – 30.04.2023 г., обезщетение за забава в размер на 856,31 лв. за периода 05.01.2021г. – 10.12.2023 г. Ищецът моли съда да установи дължимостта им.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок. Възразява за изтекла погасителна давност. Твърди, че няма сключен договор за предоставяне на услуги с ищеца и не е ползвал такива за процесния период, счита, че потребителските му права изискват да не бъде задължаван да бъде част от правоотношение без негово искане. Възразява по доказателствената стойност на представените писмени доказателства по същество. Счита, че липсва счетоводен документ, тъй като същият е подписан от юрисконсулт, а не от законен представител на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.

Като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 153 и чл.150 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Фактическият състав за възникване и изискуемост на вземането за главница е изпълнен при осъществяването на следните юридически факти:

1 наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, определена от качеството на ответника на клиент на топлинна енергия като собственик на процесния имот, както и от факта дали имотът се топлоснабдява от ищцовото дружество; изпълнение задълженията на ищеца за процесния период, а именно – че е била доставена и разпределена топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация в твърдяното количество; настъпване на падежа за плащане на цената на доставената топлинна енергия. За вземането за обезщетение за забава е от значение настъпването на забавата на ответника.

Установява се от представената справка от НАП, че ответникът е съсобственик на процесния имот, съгласно декларирани данни, като това качество не се оспорва от него в отговора на исковата молба. Установява се още, че отоплителните тела в имота били присъединени към топлопреносната мрежа, съгласно заключението на СТЕ. Противно възраженията на ответника съществува и договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и етажните собственици от процесния адрес. Този договор е представен от ищеца и не се оспорва от ответника.

Въз основа на изложеното между страните по делото е възникнала облигационна връзка.

Установява се от заключението на СТЕ, че в процесния период в имота е доставено 36,041320 MWh количество толинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация. Тази стойност съответства на представената към исковата молба справка. Същата, макар подписана от юрисконсулта и имаща повече характер на твърдение, отколкото на доказателство, се подкрепя от СТЕ. Това заключение на СТЕ също не е оспорено от ответника и следва въз основа на него да се приеме за установено, че в имота да доставени посочените количества топлинна енергия и с това ищецът е изпълнил задълженията си по облигационното отношение.

Претенциите се установяват и по размер съгласно заключението на ССЕ, на която съдът дава вяра. Съгласно заключението при проверка на счетоводните записвания в счетоводството на ищеца, размерите на главницата и обезщетението за забава съответстват на претенцията.

Настъпил е и падежът за плащане на цената на потребената енергия.

Установява се от приложените по делото общи условия, които са и общо известни, че съгласно чл.34 месечната цена на потребената топлинна енергия се заплаща в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Като се имат предвид периодите на потребление, отразени в заключението на ССЕ, настъпил е падежът за плащане на дължимата цена за всеки от периодите, а лихвата за забава се претендира след падежа.

Неоснователно е възражението за погасяване на задълженията по давност. Най-старото задължение е за периода 1.11.2020г. до 30.11.2020г.

Съгласно чл.34 от Общите условия, падежът настъпва в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася цената. В този случай падежът настъпва на 30.12.2020г., от който ден започва да тече и тригодишната давност, но преди изтичането й на 30.12.2023г., ищецът е подал заявление по 2 чл.410 ГПК – на 11.12.2023г.

Вземанията се установяват по основание и размер и следва исковете да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 11.12.2023г., до окончателното плащане.

При този изход на спора правно на разноски има ищецът, който е направил такива за 227,85 лв. държавна такса в двете производства, 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт за заповедното производство и 150 лв. – за исковото, което съдът намира за подходящо с оглед обема на ангажираните доказателства, 500 лв. за експертизи.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 153 и чл.150 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл.422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, ч е З. П. Л. с ЕГН: ********** и адрес:

***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,

ЕИК:115016602, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 8882/17.12.2023г. по ч.гр.д. № 18274/2023г. на ПРС, а именно: сумата в размер на 4446,17 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2023 г. в обект на потребление, находящ се в ***; сумата в размер на 856,31 лева - обезщетение за забава за периода 05.01.2021 г. – 10.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.12.2023 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА З. П. Л. с ЕГН: ********** да плати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:115016602 разноските по делото общо за заповедното и за исковото производство, както следва: 227,85 лв. за държавна такса, 200 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, 500 лв. за експертизи.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3