Решение № 56 от 15.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Кюстендил, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500321 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „Напоителни системи“ ЕАД, клон Струма – Места, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Св. Иван Рилски“ №20, клон на „Напоителни системи“ ЕАД, представлявано от управителя И.М., чрез юрк. Д. П., срещу решение №259/25.05.2023 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.

№399/2023 г. по описа на същия съд. С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС Дупница е отменил Заповед № 1/16.01.2023г. на управителя на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД, клон „Струма-Места“, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ - съкращаване на щата, е прекратено считано от 16.01.2023г., трудовото правоотношение на Г. С. Б., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: с. Джерман, ***, като незаконосъобразна, Г.

С. Б. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Механик” в „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД, клон „Струма--Места", а НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД, клон „Струма-Места" е осъдено да заплати на Г. С. Б. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 16.01.2023г. до 16.07.2023г. в размер на 9507.60 лв.

/девет хиляди петстотин и седем лева и шестдесет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.03.2023г., до окончателното изплащане на сумата. В полза на Б. е присъдена и сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/, представляващи направени разноски в производството за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд – Дупница държавна такса в размер на 480.30 лв., както и 300.00 лв. разноски за съдебно - счетоводна експертиза. Ответното 1 дружество – работодател и въззивник в настоящото производство, обжалва решението в цялост, релевирайки доводи за неговата неправилност, произтичаща от постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Акцентира на неправилността на изводите на Районен съд - Дупница, че не е осъществена предвидената в браншовия колективен трудов договор закрила по чл.333, ал.4 от КТ. Твърди, че първоинстанциония съд не е събрал достатъчно данни, с които несъмнено да се установи дали е спазена закрилата по чл.333, ал.4 от КТ. Оспорва като неправилен извода, ;че даването на съгласието по чл.333, ал.4 от КТ се прави от колективния синдикален орган в предприятието, изтъквайки, че съгласно чл.14 т.7 от БКТД това съгласие трябва да бъде от ръководството на синдикалната организация, каквото е надлежно предоставено. В пояснение посочва, че в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на КТ е определено, че “синдикално ръководство” е председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Позовава се на разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ, нормираща, че когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работа след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.С оглед разпоредбата на чл.

333, ал. 4 от КТ и като правопораждащи право на закрила се сочи наличие на действащ колективен трудов договор, в който изрично да е предвидена тази закрила, и който да се прилага за работниците или служителите - членове на синдикалната организация - страна по договора.Този договор се сочи и като акт, определящ съответното образувание, в рамките на структура на посочената организация, оторизирано да изрази волята на синдикалния орган 2 във връзка с прекратяване на конкретно трудово правоотношение. В съответствие с изложеното заявява, че в конкретния случай всички тези изисквания са спазени..Разпоредбите в чл.14 т.7 от БКТД са изцяло съобразени с чл.333 ал.4 КТ във вр. с § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на КТ.В отсъствие на официално уведомяване от Ръководството на КТ „Подкрепа” кои са официалните структури в предприятието, какъв е състава им и съответното ръководство на ниво клон Струма-Места, с оглед факта, че председателя на ниво Струма-Места г-н Б. е изразил съгласие във връзка с взетото решение, за съкращавена в щата , безспорен в производството, изразеното от същия съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение според въззивника също би следвало да се счита за достатъчен, необходим по смисъла на чл.333, ал.4 КТ акт.Допълнително е посочено, че същото лице е подписвало всякакви документи, което това е необходимо като представител на синдикалната организация, както е съгласувал новото длъжностно и щатно разписание..

В подкрепа на изложеното се представя протокол с вх.№944/02.06.2023 г. 10.01.2023г.от синдикалното ръководство на ФСО „Подкрепа” в "Напоителни системи”ЕАД клон Струма Места към даденото съгласие с вх.

№79 от 13.01.2023 г. Твърди се, че от последния е видно, че е спазено изцяло изискването за разрешение на колективния ръководен орган, каквото е необходимо съгласно чл.14 т.7 от БТКД и чл.ЗЗЗ, ал.4 от КТ и във връзка с § 1, т. б от Допълнителните разпоредби на КТ. На отделно основание изтъква, че първоинстанционният съд не е обследвал детайлите, свързани с твърденията за неспазване на чл.14 т.7 от Браншовия колективен трудов договор. От изложеното личало противоречие, тъй като от една страна предварителното писмено съгласие трябва да е дадено не по-късно от три работни дни преди връчване на акта на уволнение, което означавало, според въззивното дружество, че работодателят има право да връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на съкращавания работник или служител най[1]много три работни дни, а не най-малко три работни дни от даденото съгласието от синдикалната организация, какъвто извод е направил първоинстанционния съд. В случая работодателят бил спазил този срок от три 2 работни дни за връчване на уволнителната заповед, като я е връчил в първия работен ден на 16.01.2023 г. след полученото съгласие от синдиката „Подкрепа”..По същество се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност се прави възражение за прихващане срещу присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ с насрещно вземане, като от плащането по чл.225, ал.1 КТ да бъдат прихванати направените вече плащания по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1584.60 лв., чл.222, ал.1 от КТ в размер на 1584.60 лв за оставане без работа и 12 676.80 лева, съгласно чл.25, ал.1 от БКТД,поради отпадане на основанието за плащане.

Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна – ищецът Г. С. Б., който чрез пълномощника адв. Ю. С., депозира отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.В съответствие с защитата си в първоинстанционното производство и приетото в обжалваното решение, се поддържа становището, че доказателства за надлежно предоставено съгласие за прекратяване трудовото му правосотношение не са представени.Досежно представеното за целта "съгласие", подписано от Председателя на ФСО при "Подкрлепа" се изтъква липса на яснота относно имената на подписалото документа лице, липса подпис на секретар.Възразява по приемането на представения с въззивната жалба Протокол, предвид датата на съставянето му 10.01.2023г., сочеща, че същото доказателство жалбоподателят е могъл да представи и в първоинстанционното производство.Изразява становище за неоснователност на възражение за прихващатне.Претендира разноски.Нови доказателства в отговора не са посочени.Останалите доводи в жалбата са определени за голословни.

Жалбата е допустима, подадена е в срок, от надлежна страна в процеса и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о).

За да уважи предявеният иск за отмяна на заповед, с която е постановено прекратяване на трудовото правоотношение с лицето Г. С. Б., първоинстанционният съд е приел, че работодателят пристъпил към прекратяване на трудовото правоотношение е доказал по делото съкращаване на щат в предприятието, но не и, че при наличен колективен трудов договор предвиждаш изискване, при настъпване на такива обстоятелства, да бъде взето предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.

Видно от изложението в жалбата изводът, че колективен трудов договор, предвижда изискване за предоставяне на предварително съгласие от съответния синдикален орган в предприятието, при съкращаване на работници и служители не се оспорва.

По делото е представен Браншов колективен трудов договор, за 3 работещите в „Напоителни системи“ ЕАД, с дата 01.04.2022г., между „Напоителни системи „ ЕАД представлявано от изпълнителен директор и Браншови синдикален съвет на „Напоителни системи „ ЕАД към ФИСВ при КНСБ , представляван от Г. И. и Браншовият синдикален съвет при КТ“Подкрепа“, представляван от Т.Т. – Председател.В чл.4 от договора е определен неговият предмет – засягащ въпроси на трудовите отношения, осигурителните отношения , доходите, социалното обслужване, социалното партньорство, условията на труд и свързаните с тях отношения на работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ .Съгласно чл.5 договорът се отнася до следните въпроси: трудова заетост, обучение и професионална квалификация, работно време, почивки и отпуски, трудови възнаграждения и обезщетения, безопасни и здравословни условия на труд, осигурителни отношения и социално – битово и културно обслужване, условия на синдикална дейност, взаимоотношения между страните.От чл.6 е видно, че договорът се отнася се прилага за всички работници и служители от системата на „Напоителни системи“ ЕАД – членове на синдикалните организации, страна по КТД, както и на присъединилите се, съгласно чл.57, ал.2 КТ работници и служители.Постигнатите договорености са задължителни за ЦУ и клоновете към дружеството.В чл.7 от договора е разписан начина за присъединяване към Синдикална организация, при „Напоителни системи“ ЕАД, - с писмено заявление до ръководството на Синдикалната организация .

На основание чл.14 т.7 от Договора – работодателят може да уволни работник или служител, член на синдикална организация, страна по договора, поради закриване на предприятието или на част от него, съкращения в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, след предварително писмено съгласие на СЪОТВЕТНОТО СИНДИКЛАНО РЪКОВОДСТВО на Централно управление или в съответния клон на Дружеството, дадено не по – късно от три работни дни преди връчване на акта на уволнение.

В договора е предвидено, че преди съкращаване в щата или намаляване обема на работа, работодателят съгласува предварително , новото длъжностно разписание и структура с председателя на съответния браншови съвет или с представителя на синдикалните организации на Централно управление, или в съответния клон на Дружеството, където ще се извършват съкращенията.