Определение № 46238 от 31.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46238 гр. София, 31.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110154393 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

274479/04.10.2023 г. , от И. Г. Ц., С ЕГН: **********, С АДРЕС: ГРАД СОФИЯ. Ж.К. „....", ЕТ. 3, АП. 21, чрез адв. В. П. Н. ,със съдебен адрес : град София, ул. ,......., партер, тел. 02/85...... 0888......... срещу „Т С“ ЕАД, ЕИК ............., представлявано от А А - Изпълнителен директор и И. И Е председател на УС, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, с който се иска да бъде установено, че ищецът - И. Г. Ц., не дължи по отношение на ответника „Т С“ ЕАД следното вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 13.07.2012год., а именно: сумата в размер на 1598,34 лева -главница за доставена топлинна енергия за периода м.11.2007г. м.04.2011г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 388,65 лева лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и 89,74 лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност и респективно на възможността за неговото принудително изпълнение.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че било образувано изпълнително дело (ИД) по молба на взискателя „Т С ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.07.2012г., по ч. гр. дело №9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, по силата на който Н К Ц.а и Г Ц. Ц. /наследодател на ищеца/ са осъдени да заплатят разделно на „Т С ЕАД следните суми, а именно: 3196,67 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода м.11.2007г. - м.04.2011п, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането, 1 сумата от 777,30 лева - лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и 179,48 лева - сторени съдебни разноски.

Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство Н Ц.а заплаща изцяло своето задължение и делото бива приключено спрямо нея.

Впоследствие Г Ц. почива, а като длъжник, на негово място, бива конституиран единственият му наследник по закон - И. Ц., който е ищец.

Посочва се, че срещу ищеца, в качеството му на наследник на Г Ц. Ц., е образувано и се води изпълнително дело №20128440402698 на ЧСИ С Я Считам, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Излага подробни правни съображения, че погасителното давност на вземането е три годишни, тъй като е въз основа на издаден изпълнителен лист (ИЛ), а последното изпълнително действие, което прекъсва давността е осъществено на 14.11.2014 г. Сочи, че чак на 26.06.2018 г. не са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че в периода от 14.11.2014 г. до 26.06.2018 г. не е прекъсвана или спирана давността.

Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Като писмени доказателства и доказателствени средства представя следните документи: 1.

Изпълнителен лист от 13.07.2012г. по ч. гр. д.

№9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в; 2.

Покана за доброволно изпълнение; 3.

Удостоверение за наследници

В срока по чл.131 ГПК, оспорва иска. Моли съда да открие производство по чл.51 ЗН, с което съдът да даде подходящ срок на ищеца да заяви дали приема наследството или не. Оспорва да е настъпила погасителна давност. Счита, че същата е петгодишна, поради наличието на влязла в сила заповед за изпълнение. Излага твърдения, че действия, които прекъсват давност са извършени през 2012 г., 2014, г., 03.02.2016 г., 10.02.2017 г., 2018 г., 03.12.2019 г., 09.04.2019 г. до 24.07.2019 г било спряно, 28.10.2021 г., 17.07.2023 г., 18.08.2023 г. Твърди, че петгодишна давност започва да тече от 26.06.2015 г. с оглед постановено тълкувателно решение т.10 от ТР 2/26.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС за частична отмяна на ППВС 3/18.11.1980 г.

Моли съда да изиска изпълнително дело

20178410408268 по описа на ЧСИ Н М с рег. № 841 на КЧСИ. Моли съда да отхвърли исковата молба. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Поави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в ИМ, нейното уточнение и ОИМ, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. В. Н. за всички инстанции, съгласно представено пълномощно (л.9 от делото).

2

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Цената на двата иска е 2 076.73 лева, поради което на основание чл.1 ТДТССГПК, държавната такса е в размер на 83.07 лева, която сума е внесена (л.17 от делото).

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК, изключение на чл.128, т.2 ГПК. Ето защо следва да се съобщи проект за доклад по делото

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът приема, че искането на ответника да изискване на изпълнителното дело е допустимо, относимо и необходимо. Ето защо следва същото да се изиска.

По производството по чл.51 ЗН

Разпоредбата на чл.48 ЗН въвежда оборима презумпция, че наследникът е приел наследството (Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК ). Ето защо в тежест на ищеца е да докаже, че се отказал от наследството или не го и приел.

В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е приел наследството с конклуденти действия – получаване на пенсия, апартамент, теглене на пари от банки, разпродажба на имущество и др., тъй като при направено приемане на наследство, отказът е нищожен.

Въпреки изложеното, съдът приема, че наследството все още може да не е прието или ищецът да не се отказал от него, поради което следва да се открие производство по чл.51 ЗН като се определи едномесечен срок на ищеца, считано от получаване на съобщението, в който изрично писмено да заяви по делото дали приема или се отказва от наследството на Г Ц. Ц. и Н К Ц.а. Следва да му се укаже, че ако в определения срок не подаде отговор, дали приема, или се отказва от оставеното наследство, губи правото да приема наследството и отказът му бъде вписан в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН при СРС.

Предварителни въпроси

Въпреки, че е предявен установителен иск, поради което, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно 3 решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.

При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен срок, като първата свободна дата е 18.03.2024 година от 10.15 часа , за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 274479/04.10.2023 г., от И. Г.

Ц., С ЕГН: **********, С АДРЕС: ГРАД СОФИЯ. Ж.К. „....", ЕТ. 3, АП. 21, чрез адв. В. П.

Н. ,със съдебен адрес : град София, ул. ,......., партер, тел. 02/85...... 0888......... срещу „Т С“ 4

ЕАД, ЕИК ............., представлявано от А А - Изпълнителен директор и И. И Е председател на УС, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, с който се иска да бъде установено, че ищецът - И. Г. Ц., не дължи по отношение на ответника „Т С“ ЕАД следното вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 13.07.2012год., а именно: сумата в размер на 1598,34 лева -главница за доставена топлинна енергия за периода м.11.2007г. - м.04.2011г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 388,65 лева - лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и 89,74 лева сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност и респективно на възможността за неговото принудително изпълнение.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че било образувано изпълнително дело (ИД) по молба на взискателя „Т С ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.07.2012г., по ч. гр. дело №9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, по силата на който Н К Ц.а и Г Ц. Ц. /наследодател на ищеца/ са осъдени да заплатят разделно на „Т С ЕАД следните суми, а именно: 3196,67 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода м.11.2007г. - м.04.2011п, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 777,30 лева - лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и 179,48 лева - сторени съдебни разноски.

Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство Н Ц.а заплаща изцяло своето задължение и делото бива приключено спрямо нея. Впоследствие Г Ц. почива, а като длъжник, на негово място, бива конституиран единственият му наследник по закон - И. Ц., който е ищец.

Посочва се, че срещу ищеца, в качеството му на наследник на Г Ц. Ц., е образувано и се води изпълнително дело №20128440402698 на ЧСИ С Я

Считам, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Излага подробни правни съображения, че погасителното давност на вземането е три годишни, тъй като е въз основа на издаден изпълнителен лист (ИЛ), а последното изпълнително действие, което прекъсва давността е осъществено на 14.11.2014 г. Сочи, че чак на 26.06.2018 г. не са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че в периода от 14.11.2014 г. до 26.06.2018 г. не е прекъсвана или спирана давността.