Решение № 1 от 06.01.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Търговско дело 25/2025
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 06.01.2026
- В сила
- 14.02.2026
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.4 и 5 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.4 и 5 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Ловеч, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело № 20254300900025 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ.
Постъпила е искова молба вх.№ 3738/27.05.2025 год. от „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *****, срещу Г. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „*****“ № 59, с цена на иска 76 653.49 лв. и посочено правно основание чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 25.06.2017 г., около 05:10 часа сутринта, в с. П на ул. „*****.“ № 97 е настъпило ПТП, което било реализирано при следния механизъм: водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280“ с peг. № OB **** ВС - Г. Ц. Х. при движение с несъобразена скорост на прав участък и по суха настилка настига и блъска в задната част движещия се пред него лек автомобил марка „Рено“, модел 19 с peг. № EH **** ВХ, управляван от Б. В П.. Посочва се, че във връзка с инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 27/25.06.2017 г. от служители на РУ – Л., в който се констатира, че водачът Х. е напуснал местопроизшествието, като произшествието е причинено от него. След справка в „Гаранционен фонд“ станало ясно, че л.а. с peг. № ОВ **** ВС е бил 1 застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД по застрахователна полица BG/30/117001210025.
Ищецът твърди, че в резултат на настъпилото произшествие отговорността на застрахователното дружество била ангажирана от страна на пострадалия вследствие на инцидента Б. В. П., като по повод на ПТП в дружеството били заведени щети под номер № 0801-004964/2017-01 и № 0801-004976/2017-02.
В хода на производството по образуваното гр.д. № 9453/2018 г. по описа на СГС, застрахователят привлякъл лицето Г. Ц. Х. в качеството му на трето лице – помагач, като Решение № 1077/09.02.2020 г. по гр. д. № 9453/2018 г. и последвалото Решение № 559/28.05.2021 г. по в.гр. № 3285/2020 г. по описа на САС били постановени с участието на Г. Х. в качеството му на трето лице помагач. Твърди, че застрахователното дружество било осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 258 лв., както и законна лихва върху главницата от 21.08.2017 г. Изтъква, че задължението било заплатено посредством две платежни нареждания: частично плащане на главница в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно с обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 258. 00 лв., както и законната лихва върху тази сума за периода от 21.08.2017 г. до 10.03.2020 г. или общо 16 694. 03 лв. и изтеглен запор № 615982 по описа на ЧСИ О.М. по изп. дело № 323/2021 в размер на 59 959. 46 лв.
Ищецът обосновава регресната си претенция чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ към водача Х. на цитирания Протокол за ПТП по описа на РУ на МВР - Л., в който изрично било посочено, че водачът на застрахования в ищцовото дружество автомобил е напуснал местопроизшествието преди идването на компетентния орган.
Изтъква, че задължението на ответника по ЗДвП за съставянето на двустранен констативен протокол за ПТП или да изчака идването на органите за контрол на движение по пътищата, е обвързано не само с административнонаказателната и наказателната му отговорност, но и с деликтната му отговорност по КЗ, във вр. със ЗЗД за причинени вреди на трети лица, както и 2 с отговорността му по чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ. Счита, че механизмът на ПТП, както и вината на Г. Ц. Х. са безспорно доказани, поради което за застрахователя възниква право на законова суброгация до размера на всичко платено на увредения. Позовава се на разпоредбите на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и заявява, че до подаването на исковата молба сумата не му е изплатена.
На следващо място посочва, че на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД длъжникът е изпаднал в забава, поради което дължи законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника Г. Ц. Х. да заплати на застрахователното дружество на основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата в размер на 76 653.49 лв. главница, представляваща изплатено от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД застрахователно обезщетение, законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото, в това число адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. Ц. Х., в който оспорва изцяло по основание и размер предявения регресен иск и моли да бъде отхвърлен.
Счита, че дружеството - ищец няма законово и фактическо основание да се суброгира в правата на пострадалото лице Б. П.. Изтъква, че суброгацията изисква наличието на умишлено поведение от страна на виновното лице, а в Решение № 68/23.11.2021 г. по анд № 51/2021г. на PC Л., съдът е приел наличието на несъзнавана непредпазливост при извършване на деянието от страна на дееца. Твърди, че непосредствено след сблъсъка ответникът е направил възможното и се е приближил до пострадалия, за да види дали същият е добре и провел кратък разговор с него, като PC Л. е приел тази ситуация като смекчаващо вината обстоятелство. С отговора ответникът заявява, че пряката наказателна отговорност е заменена с административнонаказателна по чл.78а от НК, като ответникът е освободен от наказателна отговорност и му е наложена административна санкция „глоба" в размер на 2000 лева.
Прави възражение, че текста на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, както и 3 текстовете на чл.500, ал.1, т.4 и 5 от КЗ са неприложими. Твърди, че е напуснал местопроизшествието поради наличието на наложителна или неотложна причина, което ще докаже със свидетели. Счита, че PC Л. е пропуснал в мотивите си към Решение № 68/23.11.2021 г. по анд № 51/2021 да изясни причините за напускането на произшествието от страна на ответника, поради което това обстоятелството подлежи на отделно изясняване и доказване в настоящето производство.
Прави възражение по отношение на размера на исковата претенция, като твърди, че с поведението си ищецът е допринесъл за увеличаване на размера на полученото обезщетение от страна на пострадалия П., като е признал 12 000.00 лв. от исковата му претенция, като част от общо присъденото обезщетение от 50 000 лв. Счита, че не следва да бъде уважавана претенцията за сумата от 12 000 лв. и натрупаната лихва върху нея за посочения в ИМ времеви период. Твърди, че не дължи и разликата над 12 000 лв. до пълния размер на исковата претенция, тъй като не е изпълнен състава на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, както и текстовете на чл.500, ал.1, т.4 и 5 от КЗ, както и поради наличието на несъзнавана непредпазливост при извършване на деянието от страна на дееца.
На следващо място счита, че не дължи част от сумата, която се е увеличила поради поведението на ищеца, който не е платил навреме и доброволно пълния размер на дължимото обезщетение и спомогнал ЧСИ да начисли допълнителни разноски за лихви, такси и други, които реално е могло да бъдат избегнати, тъй като решението му е било известно.
Моли съдът да прекрати производството по делото, тъй като не е причинил катастрофата умишлено, както и поради липса на претенция по основание, размер и посочена буква на закона.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба вх.
№ 5355/28.07.2025 г. от ЗАД „ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“, в която във връзка с направените от ответника възражения твърди, че последният е причинил виновно имуществени и неимуществени вреди на Б. В. П., след което е напуснал местопроизшествието без да изчака пристигането на компетентните органи. Оспорва твърдението на ответника, че суброгацията изисква наличието на умишлено поведение. Изтъква, че ответникът е подписал без възражения АУАН № 870563 от 29.06.2017 г., в който 4 изрично било посочено, че водачът напуска мястото на произшествието без да изчака пристигането на контролните органи на МВР, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. По отношение на извършеното плащане в размер на 12 000.00 лв. изтъква, че е било дължимо по смисъла на чл. 432 от КЗ, а вината на водача Х. била доказана с влязла в сила присъда на наказателен състав при Районен съд- Л.. Цитират чл. 300 от ГПК по отношение противоправността на деянието и вината на дееца.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответника, в който заявява, че поддържа изложеното в отговора по чл.131 ГПК.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт Н.К., който поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 76 653.49 лв., която е платена от него и му присъди направените по делото разноски съгласно представения списък.
Ответникът се представлява от упълномощения процесуален представител адв.М. К. от САК, който моли съда да отхвърли исковата претенция като недоказана.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Б. В. П., И. В. Т. и М. А.
И., намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото КП за ПТП с пострадали лица № 27/25.06.2017 г. на ОД на МВР – Ловеч се установява, че на 25.06.2017 г. около 5:10 ч. в с.П на ул.“*****.“ № 97 е настъпило ПТП между л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е 280“ с peг. № OB **** ВС, управляван от Г. Ц. Х. и л.а. марка „Рено“, модел 19 с peг. № EH **** ВХ, управляван от Б. В. П.. Като причина за ПТП е отбелязано, че управляваният от Г. Ц. Х. лек автомобил при движение с несъобразена скорост на прав участък и суха настилка, настига движещия се пред него в същата посока лек автомобил „Рено“ с водач Б. В. П. и го блъска отзад. Посочено е, че са съставени АУАН № 870562/29.06.2017 г. и АУАН № 870563/29.06.2017 г.
С решение № 68/23.11.2021 г., постановено по АНД № 51/2021 г. по описа на РС – Л., потвърдено с решение № 32/01.04.2022 г. по ВАНД № 44/2022 г. по описа на ОС – Ловеч, ответникът Г. Ц. Х. е признат за виновен в това, че на 25.06.2017 г. около 5.10 ч. в с.П, Ловешка област, на ул.“*****.“ в 5 посока на движение гр.София, при управление на МПС – л.а. марка „Мерцедес“, модел Е 280 ЦДИ, с рег. № ОВ 13 88 ВС, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.21, ал.1 от ЗДвП, като блъснал отзад движещия се пред него в лентата му за движение л.а. марка „Рено“, модел 19, с рег. № ЕН **** ВХ, с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Б. В. П. от гр.Плевен, изразяваща се в травматично счупване на 11ти гръден и 1-ви поясни прешлени, довело до трайно затрудняване движението на снагата за около 7-8 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б“б“, предл.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв.
От изисканото и прието като доказателство гр.д. № 9453/2018 г. по описа на СГС се установява, че с решение № 1077/09.02.2020 г., „ЗАД ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“АД е осъдено да заплати на Б. В. П. по исковете с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лв., като е отхвърлен иска за разликата над 20 000.00 лв. до 100 000.00 лв., обезщетение в размер на 1258.00 лв. за причинените му имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези суми от 21.08.2017 г. до окончателното им изплащане, като отхвърлил претенцията за лихва за периода от 25.06.2017 г. до 21.08.2017 г. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответното застрахователно дружество Г. Ц. Х..
Цитираното решение е обжалвано от Б. В. П. и „ЗАД ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“АД пред АС – София. С решение № 559/28.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3285/2020 г. на САС е отменено решение № 1077/09.02.2020 г. по гр.д. № 9453/2018 г. по описа на СГС в частта, с която е отхвърлен искът на Б. В. П. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000.00 лв. до 50 000.00 лв. и постановено друго, с което „ЗАД ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“ АД е осъдено да му заплати още 30 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.08.2017 г. до окончателното й изплащане и потвърдил решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. В. П. иск за сумата над 50 000.00 лв. до 100 000.00 лв.
Разпечатката съдържа 32 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e55644ed-68b7-4983-988e-5e772a542b06