Протоколно определение № 446 от 18.06.2025, Районен съд - Враца

ПРОТОКОЛ

№ 446 гр. Враца, 18.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева

Съдебни

КАЛИНА П. ДОЙЧИНОВА заседатели: Росица Ив. Г.ева при участието на секретаря Пламена М. Димитрова и прокурора И. Хр. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Стела П. Колчева Наказателно дело от общ характер № 20251420200334 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ К. Х. Х., редовно призован, се явява лично и с адв. Г. С., назначен от ВАК за служебен защитник на подсъдимия по реда на Закона за правната помощ от фаза ДП.

ПОСТРАДАЛАТА Д. М. Й., нередовно призована, не се явява. Призовката й е върната в цялост, невръчена, с отметка, че не е открита на посочения от нея адрес за призоваване.

ЗА ОЩ.ЮР.ЛИЦЕ „А 1 България“ ЕАД, редовно призовано, се явява ЮК З., с пълномощно по делото.

За останалите ощетени юридически лица по списъка за призоваване, всички редовно призовани, не се явяват представители.

За ВРП се явява прокурор Х..

АДВ.С.: Запознат съм с делото и имам готовност да представлявам подсъдимия.

ПОДСЪДИМ: Не възразявам да ме представлява адв.С. и за съдебната фаза на производството.

При така направените изявления, на основание чл.94, ал.1, т.9 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв.Г. Е. С. за служебен защитник на подсъдимия К. Х. Х. и за 1 съдебната фаза на производството.

ЮК З.: Представям писмена молба за конституирането на дружеството като граждански ищец и с предявен граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 2090 лв., представляваща обезщетение за причинените от съответното престъпно деяние имуществени вреди.Заявявам, че няма да имаме доказателствени искания. Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Искането на ощетеното юридическо лице следва да бъде уважено.

АДВ.С.: Моля да се даде ход на делото и не възразяваме да се приеме предявения граждански иск.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, като в тази насока отчита, че горепосочените причини за нередовното призоваване на пострадалата попадат в хипотезата на чл.247г, ал.3 НПК.

Предявеният от „А-1” гр. иск е своевременно предявен, от лигитимирано лице и следва да бъде приет за съвместно разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

На осн. чл.84 НПК КОНСТИТУИРА „А-1”ЕАД-София като гр. ищец и приема за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от същите гр. иск за сумата от 2090 лв., представляващи обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: К. Х. Х., роден на ********** в гр.********** с постоянен адрес ****************** българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, пенсионер по болест, с ЕГН **********.

Съдът разясни на страните правото на отвод и всички останали права по закон.

Отводи не се заявиха.

ПРИСТЪПВА се към обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 НПК:

Съдът запита участниците в разпоредителното заседание за становището им по подсъдността на делото, съобразно чл.248, ал.1, т.1 НПК:

2

ПРОКУРОР: Делото е подсъдно на ВРС.

ЮК З.: Делото е подсъдно на ВРС.

АДВ.С.: Делото е подсъдно на РС – Враца.

Съдът запита участниците в разпоредителното заседание за становището им по наличието на основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, съобразно чл.248, ал.1, т.2 НПК:

ПРОКУРОР: Не смятам, че има такива основания за прекратяване или спиране на производството.

ЮК З.: Няма такива основания.

АДВ.С.: Няма такива основания. по

Съдът запита участниците в разпоредителното заседание за становището им наличието на допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия, съобразно чл.248, ал.1, т.3 НПК:

ПРОКУРОР: Считам, че не са допуснати процесуални нарушения.

ЮК З.: Няма допуснати нарушения.

АДВ.С.: Не са налице такива нарушения.

След изслушване на страните по въпросите по чл.248, ал.1, т.1-т.2 НПК, съдът намира, че делото е подсъдно на РС-Враца и не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Констатират се обаче, допуснати на досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, представляващи основание за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора. По-конкретно:

Настоящето съдебно производство е второ по ред и е образувано по внесен от ВРП нов обвинителен акт с повдигнато обвинение спрямо подс.К. Х. за две отделни престъпления, съответно по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК и по чл.212а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, след като преди това и въз основа на друг обвинителен акт е било образувано предходно НОХД №1080/24 г. на ВРС. В рамките на проведеното по това дело предходно ОРЗ на 03.02.25 г., с определение на съда, влязло в сила на 11.02.25 г. като необжалвано и/или протестирано от страните, съдебното производство е било прекратено и делото върнато на досъдебната фаза за остраняване на съответни съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемия, подробно посочени в определението.

3

След получаването на делото от прокурора, същият го е върнал за доразследване. Последвали са съответни процесуално-следствени действия по събиране на нови доказателства, след което с постановление на разследващия орган, на настоящият подсъдим са били повдигнати наново съответни обвинения по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК и по чл.212а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК. След последващи разпит на обвиняемия, предявяване на материалите от разследването и приключването му със съответно заключително мнение, от страна на ВРП е последвало изготвянето и внасянето на нов обвинителен акт-предмет на настоящето ново НОХД№334/25 г.

Внимателния прочит и съпоставка на релевантните процесуални документи /новото постановление за привличане на обвиняем, съответно стария и новия обвинителен акт/, сочат, че указанията на съда, дадени в предходното му определение от 03.02.25 г. по НОХД№1080/24 г. са изпълнени само частично, а именно – само в частта за първите две деяния, включени в продължаваното първо престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.

Не така стоят нещата за третото деяние, включено в това продължавано престъпление. Съгласно изложеното в предходното определение на съда, от изложението на фактите в предходния обвинителен акт е оставало неясно кое е лицето, въведено в заблуждение и за какво точно е заблудено, кое е основанието за извършеното имуществено разпореждане от мобилния оператор- подаденото заявление или изготвения договор, кога и как е сключен този договор и сключен ли е изобщо.

Освен това, беглото посочване на факта, че подаденото от подсъдимия заявление е било подадено през електронен магазин е поставяло под въпрос и квалификацията на това деяние като обикновена измама или друг неин вид-напр. по чл.212а, ал.1 НК.

Съгласно диспозитива на новия, процесен обвинителен акт, третото деяние, включено в продължаваната престъпна деятелност по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК се е изразило в това, че на „ 16.05.22 г. в гр.Враца, с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият е възбудил заблуждение у М.П.-служител в мобилен оператор „А-1“, че договаря с Д. М. Й., като е сключил договор №********** от името на последната за предоставяне на мобилна услуга и закупуване на мобилен телефон „Айофон

13256 GB”, използвайки данните от личната й карта, с което на 17.05.с.г./когато вещта е получена/ е причинил на „А-1“ЕАД имотна вреда в размер на 2090.00 лв., представляваща стойността на телефона“.

Същевременно в обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.2, абзацпоследен и стр.3, абзац 1-ви/, изложението на релевантните фактически обстоятелства, свързани с това деяние се свеждат до това, че след като на 16.05.22 г. получил копие от личната карта на св.Д.Й., подсъдимият подал заявление през електронен магазин до „А-1”, с което поискал сключване на договор за мобилна услуга и предоставяне на мобилен телефон„Айофон 13256 GB” и в което попълнил личните данни на св.Д.Й.. В 4 заявката мобилния оператор изисква клиента да попълни само данните си от личната си карта- номер, три имена и ЕГН, дата и място на издаване. В този случай не се изисква представяне и прилагане на копие от същата.В изпълнение на това изискване, обвиняемият попълнил данните от личната карта на св.Й.. Така на 16.05.22 г., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у служителката на „А-1“М.П., която изготвила договора въз основа на заявката, че договаря с Д. Й., като подал заявление от нейно име, а ден по-късно-на 17.05.22 г./когато е получил телефона/ е сключил договор №********** от името на Й.... Пратката е оформена за изпращане от „А-1” на посочен от подсъдимия адрес в гр.Враца, на 17.05.22 г..... мобилния телефон и втория екземпляр от договора били взети от подсъдимия”.

Очевидно е, че с това си съдържание в релевантната му част, новият обвинителен акт почти не се различава от предходния и в крайна сметка от цитираното описание на третото деяние, включено в първото обвинение по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК отново остава неясно, кое е основанието за извършеното имуществено разпореждане от мобилния оператор- подаденото заявление или изготвения договор, съответно кога е извършено „въвеждането в заблуждение“- на 16.05.22 г., когато е подадено заявлението за сключване на процесния договор и длъжностното лице е изготвило договора, или на 17.05.22 г., когато договорът е бил реално сключен чрез подписване от обвиняемия, с едновременно получаване и приемане на неговия предмет-мобилен телефон. Извън горното, остават неизпълнени и останалите указания на съда, дадени в предходното му определение за налична неяснота относно квалификацията на това деяние като обикновена измама или друг неин вид- по чл.212а, ал.1 НК.

Относно следващото престъпление, за което е повдигнато обвинение- по чл.212а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК:

След първоначалното връщане на делото, от страна на разследващия орган и след това от представителя на ВРП, е предприето съществено изменение на обстоятелствената част на това обвинение. Изоставено е първоначалното становище, че вследствие на измамните действия на обвиняемия е било въведено в заблуждение физическото лице-Д.Й. и именно това физическо лице е претърпяло и съответните имуществени вреди от тези действия. Според новото обвинение, формулирано в последното постановление за привличане на обвиняем на разследващия орган и пренесено дословно в диспозитива на новия обвинителен акт, вследствие на съответните извършени от обвиняемия „измамливи“действия са били въведени в заблуждение „служители на банкови и финансови институции“, а потърпевшите лица са именно последните, в качеството им на ощетени юридически лица със съответно конкретно посочен размер на вредите, по сключени договори за кредит. Известно е, че при престъплението „измама“, независимо дали е квалифицирана като обикновена /по 5 чл.209 НК/ или е квалифицирана, с оглед начина на извършване /напр.-документна по чл.212 НК или компютърна по чл.212а НК/, деецът винаги осъществява определени неправомерни действия спрямо определено физическо лице, като в пряк причинноследствен резултат от същите, това лице извършва акт на имуществено разпореждане, било със свое или чуждо имущество и се причинява имотна вреда в съответен размер, било пряко на физическото лице, спрямо което са осъществени измамните действия, било на трето лице, с чието имущество „измаменото“физическо лице, разполага с правомощия да се разпорежда. Това означава, че физическото лице, върху което са осъществени съответните измамни действия, следва да е ясно индивидуализирано и персонифицирано откъм лични данни и евентуално длъжностно качество в структурата на съответното ощетено юридическо лице, тъй като всички тези данни са част от необходимите елементи за обективна съставомерност на престъпленията по чл.209-212а НК, а след това и включени в необходимия предмет на доказване по смисъла на чл.102 НПК.