Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3086 от 18.10.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1601/2023
Вид
Определение № 3086
Подписан
18.10.2023
В сила
18.10.2023
Състав
Борис Илиев, Яна Вълдобрева, Ерик Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3086 гр. София, 18.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002101601 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба № 657/06.02.2023г. на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуален представител, против решение № 179/08.12.2022г., постановено по въззивно гр.дело №295/2022г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното решение след частична отмяна на решение № 17/09.04.2010г., постановено по гр.д. № 92/2009г. на Габровския окръжен съд е отхвърлено искането на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от П. М. Б. на три недвижими имота, находящи се в [населено място]-Г., [община], на лек автомобил „Пежо 206“, на мотоциклет „Сузуки“ и на сумата 500 лева от продажбата на л.а. Ф. Голф.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си чл.284, ал.3, т.1 ГПК Комисията поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1.

Следва ли да се изключи възможността за установяване на престъпната дейност на ответника и придобитото през релевантния период имущество, в случай, че наказателното производство е приключило със споразумение, при което имуществените вреди от престъплението са възстановени; 2. При преценката за наличие или липса на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество следва ли да се съобразява обстоятелството, че имуществената вреда от престъпната дейност, е възстановена след деноминацията на лева, което в пъти се различава от себестойността на имуществото, предмет на осъществената в периода от 1994г.-1995г. престъпна дейност, респективно от размера на настъпилите от нея имуществени вреди; 3. Следва ли при решаване на поставения въпрос съдът да съобрази обстоятелството, че голяма част от отнетото с престъпната дейност (грабежи, кражби) имущество е във валута, която запазва своята покупателна стойност, въпреки инфлационните процеси е деноминацията на лева, а възстановяването на имуществените вреди се извършва в лева; 4. Може ли да се изключи възможността за установяване на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, поради обстоятелството, че от момента на извършване на престъпленията, попадащи в обхвата на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД(отм.) до момента на придобиване на имуществото, предмет на иска за отнемане, е изтекъл период от около 10 години; 5. Следва ли при решаване на поставения въпрос съдът да съобразява всички обстоятелства по делото, като вземе предвид и факта, че за един продължителен период от време ответникът е бил задържан под стража, тоест бел е в обективна невъзможност да придобива имущество, а същинското придобиване на активи е започнало след влизане в сила на акта, с който е реализирана наказателната му отговорност;

6. В тази връзка следва ли съдът да съобрази обстоятелството, че за част от престъпленията, за които ответникът е бил привлечен, като обвиняем, е предвидено наказанието 1

„конфискация“.

Ответникът по жалбата - П. М. Б., чрез пълномощника адв. Й. Й., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима-подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съставът на Четвърто ГО на Върховния касационен съд, намира следното:

С решение № 116 от 22.07.2022г., постановено по гр. дело № 734/2022г. на III ГО на ВКС, по молба на П. М. Б. е отменено, на основание чл. 303, ал.1 т.7 ГПК предходното, влязло в сила, въззивно решение № 210/08.11.2010г., допълнено с решение № 410/06.01.2011г., постановени по възз. гр. д. № 410/2010г. на Великотърновския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 17/09.04.2010г. по гр.д. № 92/2009г. на Габровския окръжен съд е отнето имущество на П. М. Б., на основание чл.4, ал.1 ЗОПДИППД(отм.) и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав на апелативния съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на основание чл. 28 ЗОПДИППД(отм.) Комисията претендира отнемане от ответника Б. в полза на държавата на имущество на обща стойност 161300 лева. Установил е, че с влязло в сила на 06.10.2006г. споразумение по нохд № 107/2000г. на Ловешкия окръжен съд, Б. е признат за виновен и осъден за: 1. престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и т.3 вр. ал. 1, т. 2 и т.3, вр. чл. 198, ал. 1, пр.

1 и 2 НК, извършено в периода от 17.06.1994г. до 10.01.1995г. в съучастие като извършител с подробно посочени лица, сговорили се предварително да вършат грабежи, като действали със сила и заплашване, извършвайки отнемане на леки автомобили, вещи и парични средства в особено големи размери - на обща стойност 10 328 072 лева, след деноминацията 10 328,072 лева, като деецът бил въоръжен, действал е със сила и заплашване; 2. престъпление по чл. 200 вр. чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 и 3 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, за това, че на 26.08.1994г., край [населено място], в съучастие с подробно посочени лица, сговорили се предварително да вършат грабежи, като действали със сила и заплашване, извършил приготовление за грабеж на имущество на украинските граждани, подробно посочени, на стойност 18500 щатски долара-1 221 000 лева, след деноминацията 1 221 лева, с намерение противозаконно да присвои, но не довършил деянието по независещи от него причини; 3. престъпление по чл. 95, ал. 1, т. 3, т.4 и т.5 вр. чл. 194, ал. 1 НК, за това, че в периода от 18.09.1994г. до 21.09.1994г. в [населено място] и [населено място] чрез разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот, използване на подправен ключ и след предварителен сговор с подробно посочени лица противозаконно отнели с намерение да присвоят: лек автомобил на стойност 1201405 лева, след деноминацията 1201,40 лева; лекотоварен автомобил на стойност 501840 лева, след деноминацията - 501,8 лв.; 4. престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 НК-за това че в периода от 1994г. до 10.01.1995г. в [населено място] и други населени места държал огнестрелно оръжие: три пистолета М., ловна пушка тип Помпа, един пистолет Г-57, югославско производство, без да има за това надлежно разрешение и оръжието е в големи количества. От наложеното наказание на Б. е приспаднато времето, през което спрямо него е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 19.01.1995г. до 02.07.2001г. Посочените престъпления попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 5, т.6 и т.23 ЗОПДИППД (отм.).

Установено е, че Б. не е семеен. Има дъщеря, което е [дата на раждане] Комисията е започнала проверка на имуществото на ответника, която обхваща периода от 10.05.1987г. до 2009г.

В проверявания период Б. е придобил следните недвижими имоти: на 21.02.2007г. е купил хамбар на един етаж, с площ 520 кв. м, стопански постройки с площ 45 кв.м, построени в УПИ *** в кв. 34 по плана на [населено място]-с.Г., общ. Г. и стопанска постройка на един етаж с площ 80 кв.м, построена в УПИ ** в кв. 34 по плана на същото село за сумата 3 200 2 лева. Пазарната стойност на този имот към датата на придобиването- 21.02.2007г. е в общ размер 55 100 лева (хамбар с площ 520 кв.м - 46 900 лева; стопанска постройка 45 кв.м- 3 700 лева и стопанска постройка 80 кв.метра - 4 500 лева). На 21.04.2008г. Б. е купил ПИ № *** с площ 745 кв.м. в [населено място]-Г. за сумата 1 000 лева. Пазарната оценка на имота към датата на придобиване е 5 960 лева. На 21.04.2008г. ответникът е купил ПИ № *** с площ 2 590 кв. метра в [населено място]-Г., общ. Г. за сумата 3 110 лева. Пазарната му стойност към датата на сключване на сделката е 20 720 лева. Общата пазарна стойност на придобитите през периода недвижими имоти е 81 780 лева или 427,38 МРЗ.

Установено е, че на 17.12.2007г. чрез договор за дарение и чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ответникът е придобил 5/6 ид.части от поземлен имот с площ 535 кв.м, съставляващ УПИ *** в кв. 31 по плана на [населено място], ведно със същата идеална част от построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда със сутерен, със застроена площ 100 кв.м, пристройка на един етаж с площ 20,25 кв.м с предназначение „Магазин за хранителни стоки“.

По време на проверявания период ответникът е придобил, съответно се е разпоредил със следните МПС: на 01.12.2005г. е купил л.а. „Фолксваген Голф” с ДК [рег.номер на МПС] за сумата 1 000 лева, с пазарна стойност към датата на закупуването - 4 267 лева. На 06.11.2006г. този автомобил е продаден с договор за покупко-продажба на МПС за сумата 500 лева, а пазарна стойност към момента на отчуждаването е 3 696 лева. На 19.12.2006г. Б. е купил л.а. „Пежо 206” за сумата 400 лева, при пазарната стойност към датата на закупуването - 8 268 лева. На 10.07.2006г. е купил мотоциклет „Сузуки GSXR” за сумата 3 384 лева, при пазарна стойност според САТЕ- 17 851 лева към датата на сделката. На 13.01.2009г. ответникът е сключил предварителен договор за продажба на МПС, по силата на който се е задължил да прехвърли правото на собственост върху мотоциклета за сумата 8000 лева, от която 6000 лева платени при подписване на предварителния договор, а остатъкът - 2000 лева е платим при сключване на окончателния договор. На 19.03.2009г. с договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите ответникът, действащ чрез пълномощник е продал мотоциклета за 8 000 лева. Изчислено е, че общата пазарна стойност на придобитите през периода МПС е 30 386 лева или 191,70 МРЗ.

В проверявания период-на 22.12.2006г. Б. е купил телевизионен приемник LG за сумата 3 249 лева, от които в брой е платил 250 лева, а остатъкът в размер 2 999 лева е платил, чрез кредит от Jetkredit; на 27.06.2007г. отново с кредит от Jetkredit е купил дигитална видеокамера Soni, за сумата 1 079 лева. Според заключението на съдебно-икономическата експертиза платените от ответника суми по кредита към Jetkredit за приемника са в размер 3 670,78 лева, а за камерата -1 367,05 лева. Сборът от сумите, представляващи кредит и платените в брой 250 лева за първата вещ, възлиза на 5 287,83 лева. Погашенията за телевизионния приемник са, както следва: платено в брой при покупката - 250 лева (1,56 МРЗ), 2007г. - 2447,16 лева -13,60 МРЗ, 2008г.-1223,62 лева- 5,56 МРЗ; погашенията за дигиталната камера са: 2007 г. - 455,64 лева-2,53 МРЗ, 2008г. - 911,41 лева -4,14 МРЗ.

През м.май 2007г. ответникът е купил 14 454 броя поименни компенсационни бонове и е заплатил за тях сумата 6 252.80 лева -34,74 МРЗ.

В периода от 1987 г. до 2008г. ответникът има доходи от трудови правоотношения, както следва: за 1989г. - 350 лева- 2,5 МРЗ; за 2001г. - 300 лева-3,44 МРЗ; за 2002г.-1200 лева -12 МРЗ; за 2003г.- 1500 лева -13,63 МРЗ; за 2004г.- 1519,91 лева -12,67 МРЗ; за 2005г. - 4371,48 лева -29,14 МРЗ; за 2006г. - 6470 лева-40,44 МРЗ; за 2007г. - 8900,08 лева-49,44 МРЗ; за 2008г.- 8961,81 лева- 40,74 МРЗ. Получил е суми от банкови кредити, както следва: по договор за потребителски кредит от 28.08.2006г. от „Изи Интернешънъл А. Банк“ АД му е отпуснат кредит в размер 10 000 лева- 62,50 МРЗ; по договор за потребителски кредит от 19.12.2007г. от „Сибанк“ АД му е предоставен кредит в размер 13 000 лева-72,22 МРЗ; през 2007г. е ползван кредит от Jetkredit за закупуване на телевизионния приемник и видеокамерата. На 19.10.2006г. е възстановена гаранцията, внесена по наказателното 3 производство в размер 8111,30 лева-50,70 МРЗ.

Въззивният съд не е възприел като доход на Б. сумата 50 000 евро, посочена в представен по делото договор за заем от 20.07.2006г., съгласно който тази сума му е предоставена от З. И.