Определение № 1814 от 03.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1814 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501760 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Л. П. М., чрез пълномощник адв. Е.И., против определение № 6840/05.06.2024 г., постановено по гр. д. № 7535/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, V гр. състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на държавна такса за производството.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят Л. М. счита, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да го освободи от заплащане на държавна такса по производството. Г-н М. получавал доход в минимален размер, задължен е по кредит, не притежавал значителни имущества, бил с влошено здравословно състояние, както и имал две непълнолетни деца, които издържал – тези обстоятелства не били съобразени от районния съд при постановяване на обжалваното определение. По този начин се препятствал достъпът до правосъдие на жалбоподателя, който нямал възможност да заплати определенаа държавна такса. Атакуваният акт бил в противоречие с трайната практика на Върховния съд, която се цитира. Иска се от съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново такова, с което да постанови освобождаване на Л. М. от държавна такса в производството.

По същество жалбата е основателна. Това е така поради долуизложените съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК освобождаването от внасяне на такси по производствата е предпоставено от извод, че молителят няма достатъчно средства да ги заплати. Този извод е резултат от преценката на различни примерно изброени фактори: доходите на молителя и неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и 1 възрастта на молителя. Тези факти и обстоятелства следва да бъдат доказани в производството по освобождаване от държавна такса, за да се даде търсеното от молителя съдействие. След изследване на имущественото положение на молителя съдът следва да съпостави получаваните от него доходи с размера на дължимата в производството такса. В резултат на тази съпоставка съдът формира изводи относно наличието или липсата на възможност у молителя да понесе финансовата тежест, свързана с воденето на съдебното производство. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана напр. в определение № 18/09.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4491/2018 г. ВКС, IV г. о., и определение № 2637 от 19.09.2023 г. по гр. дело № 3720/2023 г. на ВКС, IV г.о.

В конкретния случай в представената от молителя пред първоинстанционния съд декларация за доходи и имотно състояние е посочено, че г-н М. не получава доходи от трудово правоотношение, от свободна професия или от наеми и хонорари; че има две непълнолетни дъщери, родени през 2010 г. и 2020 г.; че притежава лек автомобил марка „.....................“, както и единствен недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул. „....................., който е ипотекиран в полза на „Търговска Банка Д“ АД за задължение в размер на 120 000 лева; че не притежава акции, облигации, движими вещи със значителна стойност, влогове в банки, вземания от трети лица.

От представената в първоинстанционното производство епикриза се установява, че г-н М. страда от редица заболявания – исхемична болест на сърцето, остър коронарен синдром, триклонова коронарна болест; стар инфаркт на миокарда; хипертонична болест, захарен диабет тип I I , като във връзка с влошеното кардиологично здраве се е наложило извършване на инвазивна диагностична процедура, за което молителят е бил хоспитализиран през месец март тази година.

Районният съд е събрал допълнителни доказателства за имущественото положение на молителя: от Агенция по вписванията е постъпила информация, че в СВ – гр. Пловдив по партидата на Л. М. за периода от 08.07.1991 г. до 20.05.2024 г. се констатират вписвания, отбелязвания и заличавания – данните по приложената справка напълно кореспондират с посоченото в имуществената декларация, обсъдена по-горе, като в нея е посочено и че върху притежавания от жалбоподателя апартамент са вписани три възбрани – от кредитори „УниКредит Булбанк“ АД, ТД на НАП – гр.

Пловдив, „ЕЙ УАН ВИЖЪН“ ЕООД, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД; от „Пътна полиция“ е постъпила информация, че в АИС КАТ се съдържат данни, че на името на молителя са регистрирани два броя МПС – марка „.....................“ и марка „.....................“, като изрично е посочено, че данните в регистъра отразяват единствено вписани данни, а не принадлежност на правото на собственост върху автомобилите; от НАП са постъпили данни, че няма данни за регистрирани действащи трудови договори за г-н М. през периода от 01.05.2023 г. до 23.05.2024 г.; че в информационните масиви на Агенцията молителят фигурира като едноличен собственик на „АЙРА ТРАНС“ ЕООД, както и като съдружник на „ЛИВАЛ“ ООД; за отчетна 2023 г. е подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е отразено, че ищецът е декларирал доходи като съдружник в ЕООД в размер на 8800 лева за годината, както и доходи от друга стопанска дейност в размер на 531,88 лева за годината; че за периода от месец май 2023 г. до месец април 2024 г. гн М. се осигурява обществено при ставка минимален осигурителен доход с осигурител „АЙРА ТРАНС“ ЕООД.

Държавната такса за разглеждане на предявените обективно съединени искове, е определена от районния съд в размер на 276,56 лева. Следва да се обърне внимание на 2 влошеното здравословно състояние на молителя-жалбоподател, който страда от различни видове кардиологични и ендокринни заболявания (включително такива с хроничен характер), които в сравнително скорошен период са наложили неговата хоспитализация. За обезпечаване на физиологичното благополучие на г-н М., предвид изложеното, са необходими медикаменти и поддържащо лечение, респ. той понася разходи в тази връзка. Следва да се отчете и факта, че той е безусловно задължен да издържа своите две дъщери, които не са навършили пълнолетие към датата на настоящото закрито заседание.

За да постанови отказ по искането за освобождаване от държавна такса, районният съд се е аргументирал с абстрактната възможност молителят М. да реализира доходи от трудово правоотношение, защото е в трудоспособна възраст, както и с обстоятелствата, че същият притежавал два автомобила и за 2023 г. придобил доходи в общ размер 9331,88 лева, съгласно постъпилата от НАП информация. Така декларираният годишен доход, при поставянето му на месечна база, възлиза на 777,66 лева месечно. Този доход е съпоставим с минималната работна заплата на страната, която за 2023 г. възлиза на 780 лева. Според този съдебен състав абстрактната вероятност едно лице да реализира по-високи от посочените в имуществената декларация или пред властите по приходите доходи не съставлява основание за отхвърляне на молбата. Такава е и константната практика на ВКС, напр. определение № 496 от 10.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2492/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, в което е прието, че: „… реализирането на доходи, достатъчни за поемане на жизнено необходимите разходи … и дължимите по конкретното дело държавни такси и разноски не се предполага.“ Оплакванията на частния жалбоподател в тази насока са основателни.

Като се съобрази изложеното до тук, явно е, че молителят М. не реализира месечен доход в достатъчен размер, за да заплати държавната такса по производството, без това да засегне възможността му да посреща обичайните си жизнени потребности и да дава дължимата на низходящите си издръжка. Този извод не се разколебава от съдържащите се в информационната система на НАП данни за участието му в търговски дружества, доколкото дори те да осъществяват активно стопанска дейност, не може да се предполага нито че реализират печалба, нито че от нея молителят може да получи сигурен и достатъчен доход за поемане на своите разходи (с оглед повишените му потребности поради влошено здраве) и разходите за издръжка на децата си.

Постановеното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново такова, с което искането за освобождаване на Л. М. от държавна такса в производството да бъде уважено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6840/05.06.2024 г., постановено по гр.д. № 7535/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, V гр. състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК Л. П. М., ЕГН:

**********, адрес: гр. Пловдив, ул. „....................., от държавна такса в производството 3 по гр. дело № 7535/2024 г. по описа на РС – гр. Пловдив, V гр. състав, до приключването му във всички инстанции.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4