Акт от 11.12.2020, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№259 гр. В. Търново, 11.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНКА ДАБКОВА

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ при секретар

С.Ф. и с участието на прокурора

СВЕТЛАНА ИВАНОВА изслуша докладваното от съдия

ЧЕМШИРОВ по касационно наказателно-административен характер дело №10270 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ***В. Борисова, в качеството й на пълномощник на Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, срещу Решение №43-260007/24.07.2020г. по НАХД №21/2020г. по описа на Еленския районен съд, с което решение е отменено Наказателно постановление №2020-0046495/14.01.2020г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на ЕТ „Д.Ст.”, ЕИК ********* за нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, чл. 233, ал. 2 и чл. 222 от ЗЗП е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Според касатора обжалваното решение е неправилно, тъй като районният съд е приложил неправилно материалния закон и е нарушил процесуалните правила. Излагат се подробни доводи, че от търговеца е извършено нарушението, за което е санкциониран, като в случая не са налице основания за приложението на чл.

28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че същият надвишава минимално предвидените размери по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по жалбата – ЕТ „Д.Ст.”, чрез пълномощника си по делото *** Д., оспорва депозираната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на РС - Елена. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.

218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.

1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №43-260007/24.07.2020г. по НАХД №21/2020г. състав на Еленския районен съд е отменил Наказателно постановление №2020-0046495/14.01.2020г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на ЕТ „Д.Ст.” за нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, чл. 233, ал. 2 и чл. 222 от ЗЗП е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 31.10.2019г., по повод на постъпил сигнал, от служители на КЗП е извършена проверка в търговски обект – смесен магазин, находящ се в гр. Златарица, обл.

Велико Търново, ул. „Ст. Поп.” №125, стопанисван от ЕТ „Д.Ст.”, при която от продавач-консултанта не е представен регистър за предявените рекламации от потребители. Било е наредено на 07.11.2019г. жалбоподателят да се яви в КЗП, РД – Русе, звено Велико Търново и да представи документи, както и регистър на предявените рекламации. На 08.11.2019г. едноличния търговец се е явил в КЗП – Русе, звено Велико Търново и е представил поискания регистър на предявените рекламации, като след преглед на същия от служители на звеното не били установени нередности при воденето му. Въпреки това на жалбоподателката е издаден АУАН №К-0046495/08.11.2019 г., срещу който било подадено възражение.

След оставянето му без уважение, от директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП е издадено Наказателно постановление № 2019-0044799/23.01.2019 г., с което за извършено нарушение по чл. 127, ал.

2 от ЗЗП и на основание чл. 222 от ЗЗП, е наложена посочената по-горе имуществена санкция.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява извършване на нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП от жалбоподателя. Отделно от това е намерил, че при издаване на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което е довело до невъзможност за жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, което от своя страна е възпрепятствало възможността пълноценно да реализира правото си на защита. Извън това, съдът е посочил, че дори и да се приеме, че е налице допуснато нарушение (въпреки че такова не се установява по ЗЗП), то същото би представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изведен е окончателен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Настоящата инстанция намира, че проверяваното решение е правилно. Касационният състав изцяло споделя мотивите на Еленския районен съд, поради което не счита за необходимо да преповтаря същите. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд, анализирайки събраните в хода на производството доказателства, е постановил правилно и обосновано решение. Правилни са изводите на районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не е доказано извършването на претендираното от АНО нарушение. Във визираната от АНО като нарушена материалноправна разпоредба - чл. 127, ал. 2 от ЗЗП липсва изрично определяне на мястото, където следва да бъде държан поддържаният от съответния търговец регистър на рекламациите, а тълкуването на чл. 127, ал. 4 от ЗЗП внася определено двусмислие относно това дали нарочен регистър следва да бъде воден за всеки един от отделните обекти и отделно на адреса на управление на търговеца, или той следва да поддържа единен регистър за рекламациите. Това е така, защото втората от цитираните разпоредби предвижда изброените алтернативни възможности за предявяване и съответно за приемане на рекламацията на всяко едно от тези места. Действително, подробната уредба на обществените отношения, свързани с правото на рекламация и неговото осъществяване, регламентирани в чл., чл.122 – 129 от ЗЗП несъмнено сочи на една засилена защита правата на потребителите. От друга страна след като за неизпълнението на дадено задължение, вкл. и това по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, е предвидена санкция, това задължение би следвало да бъде достатъчно точно и ясно формулирано и да не предполага нуждата от специално тълкуване, а ако такова тълкуване се налага, то не може да бъде разширително и в ущърб на задължения субект. В случая няма спор, че проверката е извършена именно на адреса на управление на търговеца. Няма спор и за това, че регистър на предявените рекламации не е представен на контролните органи от продавач-консултанта. От данните по делото обаче се установява, че възражение в смисъл, че регистър на рекламациите на потребителите съществува е направено от продавач-консултанта при проверката на място. Същевременно, видно от протокол №К-0123184 от 08.11.2019г. е, че при проверката по документи, преди съставянето на АУАН, санкционираният търговец е представил регистъра за рекламациите, с дата на завеждане 06.04.2017г., т.е. преди датата на извършване на проверката. Следователно на ответника по касационната жалба е било наложено наказание за нарушение, извършването на което не е установено по съответния ред, при недоказано осъществяване от обективна страна на изпълнителния състав на деянието, обявено от закона като противоправно. Предвид това, обосновани са и изводите на съда за незаконосъобразност на наказателното постановление поради противоречието му с материалния закон.

С оглед на изложеното, съдът намира, че въззивното решение не страда от пороците, заявени с жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Сумата на адвокатското възнаграждение е в предвидения минимален размер от 300 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това възражението за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43-260007/24.07.2020г. по НАХД

№21/2020г. по описа на Еленския районен съд, с което решение е отменено Наказателно постановление №2020-0046495/14.01.2020г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите - гр. София да заплати на ЕТ „Д.Ст.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Златарица, обл.Велико Търново, ул. „Ст.

Поп.“ № 125, разноски по делото в размер на 300/триста/лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ : 1.

Поради фрактура на дясната ръка съдия Д. Дабкова не може да подпише решението.

2.