Решение № 4565 от 17.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4565 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря*** като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело № 20231110200409 по описа за 2023 година при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 409 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на О. Ш. чрез пълномощника му адв. В.

Ж. от ***, редовно упълномощена, срещу Наказателно постановление № ***от ***. издадено от *** с което на жалбоподателя О. Ш. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗдвП/ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец, за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП.

В жалбата от ***., депозирана чрез адв. В. Ж. от ***се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното 1 наказателно постановление. В тази насока се сочи, че същото е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и че в НП се твърди, че жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП, а всъщност самия той е откаран с линейка на бърза помощ в безсъзнание и с травма на главата. Навеждат се твърдения, че издадените две постановления, едното от които е процесното, нарушават правния принцип „non bis in idem”. Счита се, че са допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, поради което и се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят О. Ш. редовно призован, не се явява. За него се явява редовно упълномощеният му представител - адв. В. Ж. от ***.

Въззиваемата страна - *** редовно призована, не изпраща представител, но депозира писмени бележки, чрез пълномощника му главен юрисконсулт ***, в които е изразено становище за неоснователност и необоснованост на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без уважение и обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Изложени са подробни съображения, поради които въззиваемата страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни и е направено искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2022 г. в 18:40 часа лек автомобил, марка ***собственост и управляван от О. Ш. се движел в*с посока на движение от ***към бул*** и срещу бензиностанция ***, поради несъобразена скорост с интензивността на движението, реализирал ПТП с движещия се пред него л.а. *** Пострадал от ПТП бил О. Ш..

На същата дата свид. Л. С. Й. - младши автоконтрольор в отдел ****, в присъствието на ***също от*** съставил против жалбоподателя О. Ш. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия *** от 15.11.2022 г., за нарушение на член 20, ал. 2 и чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП. Жалбоподателят О. Ш. отказал да подпише така съставения акт, като това били удостоверено от един свидетел - ***

2

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Л. Й., декларация от ***, Протокол за ПТП № ***. ведно със скица на ПТП, изготвени от ***, справка за нарушител водач на О. Ш., заверени преписи от Заповед № ***и Заповед № *** на Министъра на вътрешните работи на Р България и останалите приобщени по реда на чл. 283 от НПК гласни и писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. Л. Й., който заявява, че работи като младши автоконтрольор в отдел ***, но не си спомня за конкретния случай, както и че многократно са посещавали ПТП на "Околовръстен път" посока от бул. "Симеоновско шосе" към бул.

"Черни връх", като след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на АУАН серия GА № *** свид. Й. сочи, че актът е съставен и подписан от него, но не си спомня за конкретния случай, както и че не е очевидец на случилото се.

Съдът изгради своите изводи и възоснова на събраните по делото писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради което издаденото НП следва да бъде отменено.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразно възникване и ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя О. Ш., поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита, което е посочено и от жалбоподателя в депозираната жалба.

Съдът не намери доказателства, че при съставянето на АУАН и предявяването му на лицето е участвал преводач. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се предявява на 3 нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише.

Безспорно се установява, че към административнонаказателна отговорност е привлечено лице, което е чужд гражданин и не владее български език. От доказателствата по делото се установява, че след постъпването на лицето в ***, анамнезата е снета по данни от пациента на английски език, както е посочено в Епикриза № ***от***.

Не се установява също така при предявяване на АУАН на нарушителя да е бил назначен преводач, респективно съдът намира, че жалбоподателят Ш. не е бил запознат със съдържанието на акта на разбираем за него език.

Съобразно чл. 84 от ЗАНН, която разпоредба препраща за неуредените въпроси към НПК, субсидиарно следва да бъдат приложени правилата на чл. 21, ал. 2 от НПК съобразно който лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език, като в тези случаи се назначава преводач. От друга страна съгласно чл. 142, ал. 1 от НПК когато обвиняемият не владее български език, му се назначава преводач. Поради това и съдът намира, че в тежест на административнонаказващият орган е било да назначи преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, с които разполага въз основа на образуваното административнонаказателно производство.

За пълнота в контекста на изложеното следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 395а, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 4 от НПК е императивна и не е поставена в зависимост от волята на „обвиненото“ лице, като същото може да откаже писмен превод по реда на НПК, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права, какъвто в случая няма данни да е присъствал на връчването.

Съставянето на акт, с който се повдига административното обвинение на О. Ш. без назначен преводач ограничава правото на защита на нарушителя да разбере в какво се обвинява. Отсъстват доказателства, че актосъставителят Л. Й. е разяснил съдържанието на акта на нарушителя на разбираем за същия език. Отделно от това дори и това да е сторено, съдът намира, че е недопустимо съвместяването на процесуалното качество на преводач на нарушителя и това на актосъставител. Липсва и необходимото отразяване на нарушителя в акта на родния или разбираем за него език, че е разбрал съдържанието на същия след извършения превод.

Съгласно чл. 55, ал. 4 от НПК, към която препраща ЗАНН правото на нарушителя, когато не владее български език, включва и 4 предоставянето в писмен вид на разбираем за него език на актовете, имащи значение и пряко свързани с отговорността му. В случая липсват доказателства, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са били предявени на жалбоподателя с писмен превод.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Неосигуряването на превод на съдържанието на АУАН и на НП по отношение на невладеещия български език жалбоподател О. Ш. е самостоятелно и достатъчно процесуално основание за отмяна на наказателното постановление, без съдът да обсъжда въпроса по същество.

Поради допуснатото съществено процесуално нарушение съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските:

Съдът, предвид изходът на настоящото дело и отмяната на атакуваното НП и предвид това, че жалбоподателят О. Ш. чрез своя процесуален представител адв. В. Ж. от САК претендира разноски, счита че такива следва да му бъдат присъдени. Процесуалният представител на въззиваемата страна както бе посочено моли размерът на претендирани от жалбоподателя разноски да бъде съобразен от съда за прекомерност, като същевременно претендира разноски в полза на въззиваемата страна - за юрисконсултско възнаграждение.

При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, с право на разноски разполага жалбоподателят О. Ш.. Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, релевирано от процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът намира за неоснователно, т.к. направените от жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева с ДДС съгласно 5 приложения по делото договор за правна помощ и съдействие от 20.12.2022 г. и фактура от същата дата към него, са под определения минимален размер, определен в чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, връзка с чл.18, ал.4 от същата наредба във връзка с чл.36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай сторените от жалбоподателя О. Ш. разноски, за които са представени доказателства за платено възнаграждение за адвокатски хонорар от същия са в размер на 360 лв. с ДДС, която сума СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя О. Ш..

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** издадено от ***, с което на О. Ш. на основание чл. 179, ал.2, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗдвП/ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.

20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.„Б“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА *** да заплати на ***Ш., ЛНЧ ***сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС, представляваща разноски за адвокат в производството.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София град в 14 - дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6