Решение № 836 от 24.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000501842 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение №38/10.03.2025г. по гр.д. №186 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Видин е осъдена ЗК,, Лев Инс” АД, гр. София да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на З. Б. Ш. с ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“№*, със съдебен адрес: гр.Видин, жк.“Съединение“3, ет.З, ап.7 сумата 420 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди на сина й Р. З. Б., изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 18.08.2022г в гр.Брегово, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2022г., до окончателното издължаване, като в до пълния предявен размер от 700 000 лева искът е отхвърлен.

Недоволни от решението са и двете спорещи страни, които са депозирали въззивни жалби срещу различни части от него.

Ищцата З. Б. Ш. – чрез адв. М., обжалва същото в отхвърлителната му част като иска тя да бъде отменена и да бъде постановено решение от въззивния съд, с което искът й за обезещетение за неимуществени вреди, заявен в качеството й на законен наследника на Р. З. Б., да бъде уважен изцяло.

Възраженията й са насочени срещу възприетия от съда извод за съпричиняване на вредите от пострадалото лице, като го счита за необоснован. Сочи, че съдът неправилно е оценил доказателствата и при липса на такива, че пострадалият не е спрял на знак “Стоп“ е приел, че той е 1 допринесъл за настъпване на ПТП – то. Счита, че не следва да приема за доказано съприничяване въз основа на постановената по делото присъда, защото обстоятелствата, за които тя е задължителна за гражданския съд, са посочени в чл. 300 от ГПК. Поддържа, че предмет на наказателното производство не е поведението на пострадалия, поради което обсъждането на същото в мотивите на присъдата не доказва негов принос за настъпване на деликта.

На следващо място поддържа, че основната причина за ПТП – то са действията на водача на лекия автомобил, чието противоправно поведение и избраната почти двойно по – висока от разрешената скорост на движение е причинил инцидента и съдът е следвало да анализира и неговите действия при преценката за наличие на принос от страна на Р. З. Б.. Счита, че ВОС не е направил такава съпоставка и е извел направилен извод за принос от 30 % от страна на последния.

В горната въззивна жалба е направен и подробен анализ на нарушените правила от ЗДвП от страна на водача В. Г., както и на постановената съдебна практика от ВКС по спорните въпроси в делото.

По направените във въззивната жалба на адв. М. оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при допускане на доказателства, съдът е изразил становище в определение в закрито заседание от 24.02.2026г. Претендира определяне на адвокатско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

Отговор на горната въззивна жалба е подаден от застрахователното дружество, според което възраженията в нея са неоснователни. Повторени са тезите на ответника срещу исковете, изложени в отговора му на исковата молба.

Въззивната жалба на ЗК,, Лев Инс” АД е насочена срещу частта от решение №38/10.03.2025г. по гр.д. №186 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Видин, с която са уважени исковете за обезщетение за сумата от 420 000лв. и за дължимата лихва от заявяването на застрахователната претенция пред него.

Жалбоподателят – ответник отново поддържа, че искът е недопустим, тъй като е предявен от наследник на пострадало лице за вреди, търпени от последното, а правото да се претендира обезщетение за същите не може да се наследявани.

Предвид това счита, че майката – наследник не е активно легитимирана да предяви иска, тъй като леталният изход за Б. е настъпил преди завеждане на исковата молба в съда. Възразява, че заявената приживе от Б. застрахователна претенция пред застрахователя, не води до преминаване в патримониума на наследника на правото на починалия на съдебно предявяване на вземанията.

Като порок на решението се изтъква, че съдът не е направил независима преценка на доказателствата и не е изложил собствени фактически констатации и правни изводи. Според ответника, съдът е повторил позицията на ищеца без да изложи аргументи защо я приема, поради което решението е немотивирано. В този контекст моли въззивната инстанция да извърши цялостна преценка на доказателствения материал и да изложи свои правни 2 изводи.

Излага обстойни съображения, че поради получените от Р. Б. от удара с автомобила, тежки черепно – мозъчни увреждания е изпаднал в състояние на кома, поради което не е изпитвал болка и страдание. Поддържа, че липсата на сетивност и неосъзнаването на физическото състояние е предпазило детето от сочените неимуществени вреди. С оглед на това такива не следва да бъдат обезщетявани.

Застрахователното дружество поддържа и възражението за съпричиняване като акцентира, че приносът му за настъпване на ПТП – то е значително по – голям от отчетения от Окръжен съд – Видин. Счита, че обстоятелствата в подкрепа на същото са установени при условията на пълно и главно доказване. Възразява, че съдът не е изложил мотиви защо приема толкова нисък процент на съпричиняване от страна на Б. и счита, че той следва да е поне 50%.

Изложено е и оплакване, че съдът не е определил размера на обезщетението справедливо, тъй като не е съобразил разрешенията по сходни случаи на съдилищата. По този начин е индивидуализирал размер, който не съответства на чл. 52 от ЗЗД. Изтъква, че за да обоснове размера на обезщетението, първоинстанционният съд неправилно се е позовал на свидетелските показания на бабата на пострадалия, които изразяват собствените преживявания на свидетеля, а не на пострадалия.

Счита, че неправилно е уважен и искът за законна лихва, предвид акцесорния му характер и неоснователността на главния иск.

Въз основа на изложеното жалбоподателят иск да бъде отменено решението в осъдителната му част и да бъде постановено ново, с което исковете да се отхвърлят изцяло. При условията на евентуалност, ако не бъдат споделени възраженията му за неоснователност на исковете, иска от САС да се произнесе по процента на съпричиняване на пострадалия. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Отговор на въззивната жалба на ЗК“Лев Инс“ АД е подаден от адв. М., който излага подробни съображения за несъстоятелност на фактическите твърдения и правните съображения в жалбата. Иска да бъде оставена без уважение.

В настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Видинския окръжен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

3

То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск.

Възражението на ЗК“Лев Инс“ АД, че искът е недопустим, тъй като ищцата З. Ш. не е активно легитимирана е неоснователно. Според ответника искът за обезщетение за неимуществени вреди, търпени лично от пострадалото лице, не може да се предяви след смъртта му от неговата майка като като наследник, тъй като такива вреди могат да се претендират само от търпялото ги лице.

Възприето е разбиране в съдебната практика, което настоящия състав споделя, че когато приживе пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вече упражненото от него право се наследява от наследниците му, които при отказ на застрахователя да плати обезщетение, могат да предявят иск по чл. 432, ал.1 от КЗ(Виж Решение №60170 от 13.05.2022г. по т.д. №1435/2020г. на І т.о. и Определение №230 от 30.05.2022г. по ч.т.д.№711/2022г. на ІІ т.о. на ВКС).

Настоящата хипотеза е идентична, тъй като видно е от молбата на З. Ш., получена от ЗК“Лев Инс“ АД на 12.10.2022г., че в качеството си на майка на пострадалия Р. З. Б. е поискала заплащане на застрахователно обезщетение в полза на същия за търпените от него болки и страдания, в резултат на причинените му множество тежки телесни увреждания от процесното ПТП, предизвикано от автомобил, застрахован при него. Смъртта на пострадалото малолетно дете е настъпила повече от два месеца след предявяване на застрахователната претенция от майката, като негов законен представител.

Изложеното обосновава извод, че майката като законен наследник на малолетния й син е активно легитимирана да продължи вече инициираното приживе на пострадалия производство за заплащане на обезщетение от застрахователя, като предяви иск пред съда, поради отказ на застрахователя да плати такова. Аргумент в подкрепа на изложеното е и законовата уредба в КЗ от 2016г., според която провеждането на рекламационно производство е предпоставка за допустимост на съдебното. След като съдебното е обусловено от рекламационното, е логично, съдебното да бъде продължено от наследниците на пострадалото лице, ако то почине след отказа на застрахователя да му плати обезщетение.

След анализ на доказателствата, приобщени от ВОС, въззивният състав намира, че е установена правилно фактическата обстановка, която е следната:

Р. З. Б. е роден през 2009г. и негова майка е З. Ш..

В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №204, съставен на 30.08.2022г. от дежурен служител при ОД на МВР – Видин, посетил местопроизшествието, е удостоверено, че на 18.08.2022 г. около 21 часа в гр.Брегово на ул. „Александър Стамболийски“ кръстовище с ул.“Гоце Делчев“ е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.

№******** В. К. Г. е нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена с пътните условия скорост, е причинил пътен инцидент и е блъснал велосипедиста Р. Б..

4

От присъдата №6/23.06.2024г. по НОХД №123/2024 г. по описа на Окръжен съд Видин, водено срещу В. К. Г. за престъпление по чл.343, ал.З, предл.5, б.“б“, предл.1, вр с. ал.1, б.“в“, предл.1, вр. с чл.342, ал.1, предл.З от НК, вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, влязла в сила 02.12.2024 г., се установява, че водачът на автомобила е признат за виновен за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 21, ал.1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В“ в рамките на неселено място- 50 км/ч, като се е движел със скорост от 83 км/ч, вследствие на което не е успял да спре навреме пред излезлия на пътното платно от страничната ул.“Гоце Делчев“, сигнализирана с пътен знак „Стоп“, велосипедист Р. З. Б. и го блъснал с предната част на автомобила си, като вследствие на това по непредпазливост е причинил смъртта му, настъпила на 29.12.2022г.

Според заключението на приетата в настоящото производство САТЕ, по същото време, докато водачът на лекия автомобил е осъществявал движението си по описания в присъдата механизъм, в същия град по ул.“Гоце Делчев“ по низходящ наклон към регулираното с пътни знаци „V- образно“ кръстовище с ул.“Александър Стамболийски“ се е движил велосипедиста Р. З. Б., който е навлязъл в кръстовището със скорост от около 17 км/час без да спре на пътен знак „Стоп“. Според експертизата, водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ е възприел велосипедиста като опасност, когато се е намирал на около 63 метра от мястото на удара, при което е задействал аварийно спирачната система на автомобила с леко отклонение в дясно. Поради движение с превишена скорост при достигане на мястото на удара, лекият автомобил е блъснал с предната челна част на предна броня, предната лява част на велосипеда в областта на предната капла на предното колело, като с вследствие на удара, тялото на велосипедиста се е завъртяло, преминало през предния капак и се е плъзнало до предното панорамно стъкло, счупило е същото и е образувало отвор около средната му част. Лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ е продължил движението си напред и на дясно, като велосипедът и водача му известно време са били носени от автомобила, след което под действието на инерционните сили са паднали пред автомобила и след известно плъзгане и търкаляне по платното за движение са се установили върху левия банкет, а автомобилът в процес на аварийно спиране се е установил в посоката си на движение в края на спирачните си следи.