Решение № 9 от 13.01.2025, Районен съд - Павликени

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Павликени, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №

20234140100509 по описа за 2023 година

Предявени са от Д. Ц. И., Е. Ц. И. и И. Ц. И. искове по реда на чл. 422 ГПК, уточнени с молба с вх. № ***16.10.2024 г. и в съдебно заседание против Ц. Ц. Ц. искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумите от по 359,75 лева, претендирани от всяка от ищците и които суми съставляват дължима от ответника част от получено от него адрендно плащане за стопанските 2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 18.04.2023 г. до окончателното заплащане, за които суми на 28.04.2023 г. им била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № ***/2023 г. по описа на РС – П.

Ищците твърдят, че с ответника са наследници на Ц. И. Ц., бивш жител на с. Д., починал на 31.05.2020 г. Приживе наследодателят им притежавал земеделски земи, отдадени за ползване на ОКС „***“, с. В.. Поддържат, че през 2020 г. и 2021 г. дължимите суми по арендните правоотношения в общ размер, възлизащ на 11158,55 лв. са изплатени на ответника Ц. Ц.. Излагат твърдения, че всяка от тях притежава по 1/6 от дял от наследството, оставено от Ц. И.. Поканили ответника да им заплати от получените суми, съответни на дела им в наследството, като на 01.03.2021 г. им била изплатена сума в общ размер от 4500 лв. Дължимият остатък в общ размер от 1079,27 лева не им бил заплатен.

Към съда са отправили искане за установяване дължимостта му, или от по 359,75 лв. за всяка от ищците. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че с ищците са наследници на Ц. И. Ц., че в качеството си на такъв е получил плащания по договори за наем на земеделска земя за стопанските 2020 и 2021 г., техния размер, размера на квотите на ищците в наследството, както и че е заплатил на ищците сума в общ размер от 4500 лв. на 01.03.2023 г. Посочва, че сума в размер ма 1000 лева била изтеглена от наследодателя им на 24.02.2020 г., поради което същата следва да бъде извадена. Оспорва дължимостта на исковите суми. Уточнява, че в хода на процеса, на 09.12.2024 г. е заплатил сума в размер на 96,84 лева, с която е погасил 1 задълженията си.

В условията на евентуалност предявява насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от общо 800 лева или по 266,67 лева от всяка от ищците, съставляващи разходи, направени по повод смъртта на наследодателя Ц. И. Ц.. Ищецът по насрещните искове твърди, че по повод смъртта на наследодателя сторил разходи за организация на погребение и за паметна плоча в общ размер от 1600 лева, като ответниците не са му възстановили припадащата им част от общо 800 лева или по 266.27 лева, за които е отправил искане за осъждането им.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците по този насрещен иск са депозирали отговор, с който оспорват иска по основание и размер с твърдения, че паметна плоча не е поставена, а е положен надпис върху старата, както и, че твърдените разходи не са реално сторени.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните намери за установено следното:

Предявени и са искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от по 359,75 лева – дължим остатък от ренти за стопанските 2020 г. и 2021 г. и искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от по 223,86 лева – лихва за забава върху 1/6 от сумата 5652.77, лв. за периода 05.11.2020 г. – 01.03.2023 г.; сумите от по 126,56 лв. – лихва за забава върху 1/6 от сумата от 5505,78 за периода 30.10.2021 г. – 01.03.2023 г.

В проведеното на 12.12.2024 г. ищците оттеглят претенциите с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумите от по 223,86 лева – лихва за забава върху 1/6 от сумата 5652.77, лв. за периода 05.11.2020 г. – 01.03.2023 г.; сумите от по 126,56 лв. – лихва за забава върху 1/6 от сумата от 5505,78 за периода 30.10.2021 г. – 01.03.2023 г., а ответникът и ищец по насрещните искове е оттеглил исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от по 91,36 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 01.06.2020 г. – 01.09.2023 г., с оглед на което производството по тези претенции е прекратено. Следва да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение в съответствие с прекратителните диспозитиви.

Страните не спорят, че са наследници на Ц. И. Ц., размера на квотите си от наследството, в което са включени следните поземлени имоти:

1. ПИ с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 3.191 дка в местността „***“;

2. ПИ с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 2,751 дка в местността „***“ в землището на с. Д.,

3. ПИ с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 6,212 дка в местността „***“ в землището на с. Д.

4. ПИ с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 4,977 дка в местността „***“ в землището на с. Д.,

5. ПИ с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 6,055 дка в местността „***“ в землището на с. Д.,

6. ПИ с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 23,981 дка в местността „***“ в землището на с. Д.,

7. ПИ с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 4,615 дка в местността „***“ в землището на с. Д.,

8. ПИ с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 14,998 дка в местността „***“ в землището на с. Д.,

9. ПИ с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 1,685 дка в местността „***“ в землището на с. Д.,

10. ПИ с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 7,319 дка в местността „***“ в землището на с. Д.,

11. ПИ с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 1,999 дка в местността 2

„***“ в землището на с. Д. и

12. ПИ с идентификатор ***, съставляващ нива с площ 9,397 дка в местността „***“ в землището на с. Д., както и нива в местността „ ***“ с площ 8.421 дка Същите са установими и от постановеното при признание на иска решение № ***/10.12.2020 г., постановено по гр. д. № ***/2020 г. по описа на РС – П.

Между страните няма спор, а и от представения по делото Договор № ***/01.07.2020 г. за наем на земеделска земя, сключен между Ц. Ц. Ц. и ОКС „***“ с. В. по силата на който Ц. е предоставил за временно възмездно ползване на ОКС „***“ 13 ниви, всяка индивидуализирана с местонахождение и площ и с обща площ 91,763 дка за срок от една година.

Ползването на същите имоти е обект на Договор № ***/26.07.2021 г., като към тях са добавени още две ниви с площ съответно 1,827 дка и 1,686 дка. Срокът и на този договор е една година.

Представени са четири броя РКО, издадени от ОКС „***“ с № ***/16.09.2020 г. за сумата от триста лева, обозначени като авансов наем на земя 2020, РКО от 04.11.2020 г. за сумата от 5352,77 лева, означени като „рента 2020 г. 91,763 дка“, РКО № ***/02.09.2021 г. за сумата от 1000 лева, означен като авансов наем на земя 2021 и РКО от 29.10.2021 г. за сумата от 5587 лева, означени като рента 2021 г. Сумите и по четирите ордера са получени от Ц. Ц.

Ц..

С отговора на исковата молба е представен и РКО № ***/24.02.2020 г. видно от който на наследодателя на страните Ц. И. Ц. е изплатена сума в размер на 1000 лева – авансов наем на земя за 2020 г. от ОК „***“.

За размера на изплатените на ответника Ц. Ц. суми по тези договори свидетелства и приложеното към отговора на исковата молба Удостоверение с изх. № ***/30.08.2023 г. от ОКС „***“ с. В., което съдържа информация за размера на изплатените авансово наемни вноски, получателите им, договора по който са изплатени и съответно наемната годишна цена за ползване на декар земеделска земя по всеки един от договорите. Така според отразеното в това удостоверение по Договор № ***/01.07.2020 г. за ползването на общо 91.763 дка на ответника Ц. Ц. е изплатена сума в общ размер на 5652,77 лева – по 61,60 лв. за декар, от които 300 лева – изплатени авансово на ответника на 16.09.2020 г. и 1000 лв. изплатени на 24.02.2024 г. на неговия баща като авансово наем на земя за 2020 г. за внесени по Договор от 28.06.2019 г. земеделски земи. По Договор № ***/26.07.2021 г. за ползването на общо 109,790 дка на ответника била изплатена сума в общ размер от 6587 лв. – по 59,99 лв. за декар, от които 1000 лв. изплатени авансово. Уточнено е в удостоверението, че изплатената за ползването на 18,027 дка цена касае имоти лична собственост на ответника, за който факт по делото няма и спор.

Страните не спорят че преди завеждане на делото, на 01.03.2023 г. ответникът е заплатил на ищците доброволно сума в размер на общо 4500 лева.

Анализът на коментираните по-горе доказателства води до следните изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, по които в тежест на ищците стои установяването на получените суми от ответника по арендно правоотношение и техния размер. Установява се че общият размер на получените от ответника Ц. Ц. наемни вноски по двата договора възлиза на 12239,77 лева, от които 5652,77 по договора за наем на земеделска земя от 01.07.2020 г. и 6587 лв. по договора за наем на земеделска земя от 2021 г. Следва да се отбележи, че от плащанията получени за 2020 г. не следва да се приспада сумата от 1000 лева авансово заплатени наемни вноски на наследодателя Ц. И. Ц., въпреки отразеното в удостоверението. На първо място този аванс е заплатен по повод Договор от 28.06.2019 г. На следващо място това отразяване в удостоверението не кореспондира с приложените по делото РКО, касаещи договора от 3

01.07.2020 г. По този договор е заплатена сума в размер на 5352,78 лв. – рента за 2020 г. за ползването на 91,763, дка. При цена за декар 61,60, общата наемна цена за година за 91,763 дка. Възлиза на 5652,78 лв. Ако сумата изплатена на наследодателя бе реално приспадната от тази цена, то за изплащане биха останали 4652,78 лева, а се установи да са изплатени общо, в това число и аванс 5652,78 лв. От тази сума съобразно квотата на всяка от ищците в наследството се полага по 1/6 или по 942,13 лева или 2826,39 лева общо за трите ищци. Тази претенция не е предмет на спора, доколкото след прецизиране на иска се уточни че търсената разлика над платените доброволно 4500 лева съставлява дължима рента за 2021 г.

По договора за наем на земеделска земя от 26.07.2021 г. ответникът е получил сума в общ размер от 6587 лв. за ползване на 109,790 дка земеделска земя при цена на декар 59,99 лева. От тази сума следва да бъде приспадната получената наемна цена за ползване на имоти, лични на ответника с обща площ 18,027 дка, или сумата от 1081,44 лв. Така получената за наследствените от Ц. Ц. имоти наемна цена възлиза на 5505,56 лв. От тази сума съобразно квотата на всяка от ищците в наследството се полага по 1/6 или по 917,59 лева. или 2752,78 лв. общо за трите ищци. При съотнасяне на тази сума към платената преди завеждане на делото сума в размер на 4500 лева се формира разлика от общо 1079,17 лева (2826,39+2752,78-4500), или по 359,72 лв. за всяка от ищците и за тази сума се явяват основателни претенциите. Предвид заявеното от ответника и признато от ищците по тези искове плащане в хода на процеса на сума в общ размер на 79,27 лева, то исковете следва да бъдат уважени за сумата от по 333,3 лева за всяка от ищците, а за разликата до предявения размер от 359,72 лв. – отхвърлени, поради плащане в хода на процеса. С писмената си зашита ищците обаче правят отказ от предявените от тях искове за сумата от общо 79,27 лв., поради което производството в тази част подлежи на прекратяване, съответно издадената заповед за изпълнение на парично задължение следа да бъде обезсилена и за тези суми.

По насрещните искове:

Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1 от 28.05.1979 г., на Пленума на ВС, правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона.