Протокол № 113 от 08.02.2023, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 113 гр. Ямбол, 06.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330102549 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Страните са редовно призовани.

Ищецът се явява лично и с адв. И. С., редовно упълномощена.

Ответницата се явява лично и с адв. И. Д., в качеството й на процесуален представител, назначен от съда.

Адв. Д. – Поддържам искането за отлагане на делото за 2 месеца. В. излиза след 2 месеца от затвора. Поддържам искането за спиране по взаимно съгласие, ако те не се съгласят, искам отлагане. Ако не се съгласят за спиране, ще искам отлагане на делото за 2 месеца. Не успях да се свържа с майката на В.. Ходих няколко пъти и бележка съм й оставила. Ще искам да бъде с призоваване. Ходих 3 пъти на адреса.

Вратата долу не се заключва, но просто жената явно е на работа през деня и няма никой. Не успях да се свържа с нея.

Адв. С. – Противопоставям се на искането за спиране на делото и за отлагане за срок от 2 месец. На първо място, още в предходното с. з. бе обсъден въпросът с освобождаването на ответницата от затвора във връзка с наказанието, което изтърпява в С.ския такъв. Още тогава се коментираше, че трябва да излезе януари или най-късно февруари, а сега се казва, че тя ще излезе март. Тепърва да чакаме да си намери работа и жилище! Това е едно много несигурно събитие. Дали ще се случи или не? Не е логично да стоим и да чакаме някой да си реши тези проблеми. При условие, че винаги я има възможността да заведе иск по 1 реда на чл.59 ал. 9 СК за промяна на обстоятелствата. Решението няма да е със сила на пресъдено нещо и да е окончателно и винаги може да претърпи промяна. Да се даде ход на делото.

Адв. Д. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. С. – Уважаема госпожо Председател, водим свидетелите.

Моля свид. Х. Г. Ц. да бъде заличен, а на негово място водим свид. М.

А. М..

Адв. Д. – Уважаема госпожо Председател, много държа да бъде призована нашата свидетелка и ще платя таксата. Аз не мога събота и неделя да ходя там, а през седмицата вероятно жената работи. Аз опитах няколко пъти. Тя е майка на В. и добре я познава. Тя може да каже при нея ли ще живее, има ли условия за детето, дали ще помага при отглеждането на детето.

По доказателствата на ищеца, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Заличава Х. Г. Ц. и вместо него допуска М. А. М..

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите, както следва:

М. А. М. – 74 г., неосъждан, чичо на ищеца, без родство с ответницата;

Ю. М. М. – 43 г., реабилитиран, лъжесвидетелстване, без родство със страните. не е осъждан за

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност за 2 лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.

Свидетелите обещаха да говорят само истината, след което в залата остана само първият от тях.

Свид. М. – Аз съм дядо на детето и сме го взели детето от родилния дом от С.. А. е на брат ми син. Племенник ми е. Поддържах връзка с тях, докато бяха семейство. Отначало те бяха добре. Тя беше бременна в 7-8 месец и оттогава я знам и живееха заедно. След като се роди бебето, ние отидоха с бабата - жена ми и я взехме. Добре си живееха. Оказа се, че те имали различни пътища. Различен живот като разбиране. Те се разделиха. Известно време не я виждах. След това рядко се виждахме.

Показваше детето само. След това минаха няколко месеца. Не знам колко време. Аз поддържах апартамента и ми казаха, че са разбили апартамента. Отивам и тя е там настанена. Нямах нищо напротив да живее там. След това ходих често да проверявам, но от първия етаж ми казват: „Недей да се качваш горе!“. Те там се събирали с ракия, алкохоли и други неща. Когато вече взехме детето при нас, то беше напълно в стрес. Не беше адекватен изобщо. Плашеше се. Ние с бабата го гледахме доста време около 3-4 месеца и то се пооправи. След това го взе бащата. Той се ожени. Апартаментът му е лукс обзаведен. Стаята на детето е лукс. Магазинерите в квартала могат да потвърдят това.

Като влизаме с детето в магазина то вика: „дай това, дай и това“. И магазинерите дори казват: „Ей, спасихте това дете“. Казвам само истината. Аз съм го гледал до последно. Последните 20 дена пак аз го гледах. Сигурен съм, че при бащата се гледа като крал и бъдещето ще му създаде. А тя какво ще му даде? На улицата ли да порасне? Ще стане още по-лошо.

Апартаментът е на брат ми. Ключовете са в мен. Майка му на ищеца почина в нас и ние сме гледали децата й. Редовно отивах до апартамента. Това е на 10-тина дена, на 15 дена отивам. Той беше в затвора тогава. Не мога да кажа точно колко време след като той влезе в затвора, В. е родила. Аз съм възрастен човек и не помня. Ние сме го гледали в нас детето. Тя винаги го оставяше при нас. Детето беше може би на 2-3 години. Оставяше го по малко време и после си го прибираше.

3

Оставяла го е за няколко часа. Оставила го е няколко пъти. Сега спира колата, да видим детето. Детето сега ще има бъдеще и всичко ще има.

Отскоро се е оженил А.. Нямат брак. Жена му идеално се грижи за детето. Тя няма дете. Изкарваме го заедно. Най-идеално го гледа сегашната му жена. Аз отивам редовно всеки ден.

Адв. С. – Представям снимки.

Адв. Д. – Възразявам.

Свид. М. – Тогава като е идвала В., тя изглеждаше нормално. Аз не искам да лъжа. Казвам самата истина. Детето сега си намери мястото и ще му се даде бъдеще и всичко. Първо с В. няма къде да живеят. При майка си- дрън-дрън ще живее. Отдалеч познавам майката на В.. Не съм имал разговор с нея. Не съм виждал да живеят заедно В. и майка й.

Може би нямат отношения. Не знам. Така изглежда, че нямат. Защо след като си продала апартамента, тя къде живееше? При майка си ли?

Не е живяла при майка си. Тя продаде апартамента и тогава отиде на брат ми в апартамента. Когато го продаде, А. беше в затвора. Не знам дали той е изпращал средства и дали някой й е помагал, когато той е бил в затвора.

Сама се настани в апартамента. Тя разби вратата и се настани, без ние да знаем. Там живяха. Там било свърталище. Отивам до първия етаж при комшиите и те казват: „Няма какво да отиваш горе. Там е ужас.“. Целият вход може да каже това нещо.

В. е била в Г. при сестра ми. По-миналата или миналата година.

Детето беше родено. Беше голямо дете. Не знам, защо се е върнала тук.

Не знам, как се е върнала. В Г. да е била пребивана? В Г. не може да се биеш дори на улица, камо ли да пребиеш, веднага ще влезеш в затвора.

Няколко пъти съм бил в Г.. Там има сериозни закони и е невъзможно това. Това е лъжа, да е бита в Г.. Там ако биеш някого, веднага в затвора, не си играят. Законите там са за хората и това е невъзможно. Ти не можеш да плюеш на улицата, камо ли да биеш някой. Много добре знам. И аз съм бил много пъти в Г.. Децата ми са там и знам всичко отдо.

4

Свид. М. – Познавам А. над 30 години, а В. откакто ХА. има дете.

Живяха нормално. Докато А. беше навън, помагаме му. Постоянно си помагахме един на друг, когато имаме нужда. Когато попадна в затвора, се наложи ние да помагаме на детето и на В.. Понякога А. ни се обаждаше и казваше: „Пратете й пари. Дайте пари на детето!“. Пращали сме й пари и лично сме й носили на нея. Впоследствие я виждах с други хора, които харчеха парите. Видях я с В. в едно такси, ние бяхме в една кола. Тя ни видя и изчезна, защото ще кажем на А., че е с друг човек.

Помагали сме й няколко пъти. А. като го нямаше, тя гледаше детето. Не сме я виждали много, защото нейният живот е друг, а нашият е друг. А. като излезе от затвора, подадохме му ръка. Помогнахме му. Почна работа при моя приятел Х. и той му даде бус. Организирахме апартамент, който да има ток и топла вода. В. и тя беше добре, когато бяха заедно. Оставаше й пари като пътува, за да издържа детето, но тя не се спря. В. продължаваше с нейните глупости. Прибираме се един ден лятно време и А. ми се обади, че има проблем. Питам, какъв проблем има. Той казва: „Скарахме се с В.“. И аз се обаждам на Х. да решим проблема. Апартаментът тогава не беше още подготвен.

Седнахме в него долу на земята, защото даже и столове нямаше, и както си играех с малкия, видях го със синини. Викам: „А.е, какво е туй, бе?“.

Синини по кръста, ощипвания. Викам му: „Не виждаш ли, бе?“ и той полудя още повече. Вика: „Как може тя да бие детето?“. Нямаше я. Бяха се скарали тогава, беше напуснала. По-късно я видях на казиното. Аз като излязох, отидох на една бензиностанцията „***“ и я видях на казиното с кой беше там и беше с бял клин. Обадих му се, че В. е пред казаното. Когато А. беше на път и се върна, на първия или втория ден се скараха с В.. Детето остана при баща си. Тя не се прибра. Май в колата спа или не знам, къде е спала. Това беше окончателно между тях.

Ние се радвахме всички, че ХА. се прибра и помага на детето.

Нормално е детето да остане при В.. Тя е майката. Когато той пътува и отсъства по 3-4 или 5 дена и детето трябва някой да го гледа. Казвал ни е да помагаме, ако има нужда, и ние винаги сме насреща. За детето не мога да кажа, как го е гледала, но детето беше наистина стресирано.

Като кажа: „Къде е мама?“, то казва: „лоша майка, лоша“. Сега имам контакт с детето и то е коренно различно. Говори. Започна да борави с 5 телефон и лаптоп. Радва се вече на всичко. Обяснява се, какво иска.

Храни се добре. На снимките по делото, които ми показвате, е втората му съпруга, а това е детето. Снимката е в неговия дом. В апартамента, в който живее А.. Тогава нямаше столове, а сега вече има всичко, и канапета, и дивани, и собствена стая за детето. Количка има скъпа.

Легло-количка. Рали ли се води? Доста подобрения има. Климатиците работят постоянно. Когато го няма и закъснява с тока, ми се обажда да платя тока, който е по 300-400 лв. Проблемите между тях са от това, че В. ползва други неща – трева ли е, бонзай ли е, не го знам вече.

Наркотици от рода на пико, мисля че. Виждал съм я в такова състояние, но съм я отбягвал. Нетрезво състояние. Това е в „***“, отвън на улицата.

Отбягвам я, за да не й давам пари. Не че иска, но може и да ме помоли заради детето. На приятел е детето. Помагали сме. Не мога да кажа колко пъти, защото и аз съм в движение, но съм я виждал – 2-3 пъти и по разговори, по държание, по походка си личи, че е в нетрезво състояние. Не съм я виждал да взема наркотика. На улицата не се взема.

Аз лично съм я виждал, че не е в трезво състояние. От приятели съм чувал, че използвала трева, бонзай и пико. Най- вече бонзай. Чували сме от общи познати, че постоянно детето е ревяло, като е било при нея и тя постоянно му се е карала. В стрес е било детето. Докато А. го е нямало, не мога да кажа тя с кой е живяла, но предполагам, че от тяхното обкръжение някой. Имало някакъв „***“. Той се занимава с „тези“ работи. Той е дилър на „***“. Там в казаното се събират.

Откакто А. живее с В., сме се виждали, когато той пристигне от път. Говорили сме си в движение в колата. В тях не можехме да отиваме, защото не беше довършен апартаментът още. Три-четири пъти съм се виждал с А.. Ние В. я знаем от доста време. От 10-15 години.