Решение № 7695 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7695 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110116975 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца А. К. Й., ЕГН ********** срещу ответника ************************, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № ******* от 10.04.2024 г.

Ищецът А. К. Й., ЕГН **********, твърди, че на 10.04.2024 г. е сключил Договор за потребителски кредит № ******* по реда на ЗПФУР, съгласно който ответникът предоставил в заем на сумата от 3000 лв. срещу задължението на ищеца да я върне при ГПР от 49,66 %. Съгласно чл. 5 от процесния договор било предвидено кредитът да се обезпечава чрез поръчителство, предоставено от ************** в полза на ответника. На ищеца била начислена такса в размер на 5300 лв. за предоставеното обезпечение, като се излагат твърдения, че в договора не бил посочен размерът на възнаграждението за поръчителя. Твърди, че обезпечението било задължително условие за сключване на договора за кредита. Поддържа нищожност на процесния договор поради лиса на реквизит от задължителното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Процесният договор не съдържал начина за изчисляване на ГПР. Твърди, че е посочен грешен размер на ГПР, доколкото в същия не бил включен като разход таксата за предоставяне на поръчителство. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************************, ЕИК *********, депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. Г. Г., с който признава иска и моли да му бъдат присъдени разноски по делото. Въпреки дадени указания, ответникът ********************** не е представил в полза на юрисконсулт Г.а доказателство за представителна власт за признание 1 на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ************************ подава и насрещен осъдителен иск по чл. 9 ЗПК с уточнения от 19.11.2025 г. и 03.12.2025 г. срещу А. Й. за сумата от 2172,24 лв. представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем от 10.04.2024 г., ведно със законната лихва от 21.07.2025 г. до окончателното изплащане. Заявява, че кредитополучателят не е заплатил посочената сума. Моли за уважаване на насрещната искова претенция.

В срока за становище, ответникът Й. е признал иска за дължимост на незаплатената главница. Въпреки дадени указания до ответника Й. да представи доказателства за представителна власт в полза на адвоката за признание на исковата претенция, такива не са представени.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Между страните са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че на 10.04.2024 г. страните са сключили сключил Договор за потребителски кредит № ******* по реда на ЗПФУР, съгласно който ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 5000 лв. срещу задължението на ищеца да я върне при ГПР от 49,66 %. Съгласно чл. 5 от процесния договор било предвидено кредитът да се обезпечава чрез поръчителство, предоставено от ************** в полза на ответника, във връзка начислена такса в размер на 5300 лв. за предоставеното обезпечение, което не било включено в размера на ГПР. В съдебно заседание, проведено на 31.03.2026 г., между страните са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че главницата в претендирания размер от 2 172,24 лева е усвоена от А. Й..

По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД:

Процесният Договор за кредит № *******/10.04.2024 г., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК. С него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на потребителски кредит в размер на 5000 лв., с краен срок да погасяване на кредита 02.10.2025 г. при лихвен процент в размер на 23,33 %, годишен процент на разходите в размер на 49,66 %, като е уговорено задължение за заплащане на възнаграждение по договор за поръчителство, сключен между ************** и А. Й. в размер на 5300 лева. Ищецът твърди, че договора за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, поради неточно посочване на ГПР по договора да кредит, доколкото възнаграждението за поръчителство не е включено при изчислението му. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 2 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,66 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с **************, което според настоящия състав на съда се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, независимо че страна по правоотношението се явява търговско дружество, което формално и юридически е самостоятелен правен субект. Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит. За да стигне до този извод, съдът съобрази дадените разрешения с актуалната съдебна практика на СЕС, обективирана в Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело № С – 337/23, с което е прието, че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. При включването му в ГПР по договора, същият многократно надвишава законово предвидения размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.

Съдебната практика приема, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Така Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17г., както и Решение на СЕС по дело № С 714/2022 г. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно договорът за кредит от 10.04.2024 г. е недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По насрещния иск по реда на чл. 211 ГПК:

Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по силата на сключения между тях договор за кредит от 10.04.2024 г. от ************************ е предоставен на кредитополучателя заем в 3 размер на 5 000 лева /2 557,15 евро/, което е отделено за безспорно между страните. Падежът на главницата съгласно уговорения по договора за кредит срок на договора е настъпил на 02.10.2025 г. В настоящото производство, ************************ претендира незаплатения размер на главницата по договора, а именно 1110,65 евро (2172,24 лв.), предвид влизане в сила, считано от 01.01.2026 г. на Закона за въвеждане на еврото в Република България. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът е обявен за недействителен по чл. 22 ЗПК, кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност, а именно главницата. Не се твърди, нито установява плащане на процесната сума. Следователно насрещният осъдителен иск за сумата от 1110,65 евро е основателен.

По разноските:

Претендира се от ищеца по иска по чл. 26 , ал. 1 ЗЗД държавна такса в размер на 246,44 евро и адвокатско възнаграждение , платено по банков път в размер на 470,39 евро съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.03.2025 г. и преводно нареждане. Възражението за прекомерност е неоснователно, предвид материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. Неоснователно е позоваването на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото по делото не е налице фактическият състав на посочената разпоредба.

Претендира се от ищеца по насрещния иск по чл. 9 ЗПК държавна такса в размер на 37 евро и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 Закона за правната помощ в размер на 100 евро. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника по насрещния иск. Неоснователно е позоваването на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото по делото не е налице фактическият състав на посочената разпоредба.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от ищеца А. К. Й., ЕГН ********** срещу ответника ************************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № ******* от 10.04.2024 г., сключен между **********************, ЕИК ********* и А.

К. Й., ЕГН **********, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА

А. К. Й., ЕГН ********** да заплати на

************************, ЕИК ********* на осн. чл. 9 ЗПК вр. чл. 23 ЗПК сумата в размер на 1 110,65 евро (хиляда сто и десет евро и 65 евроцента), представляваща непогасен остатък от чистата стойност - главница по Договор за кредит № ******* /10.04.2024 г., сключен между страните.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК **********************, ЕИК ********* да заплати А. К. Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 716,83 евро (седемстотин и шестнадесет евро и 83 евроцента), 4 представляваща разноски по делото пред СРС.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „А. К. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на **********************, ЕИК ********* сумата в размер на 137 евро (сто тридесет и седем евро) – разноски в исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5