Решение № 165 от 17.11.2017, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ № 165

Гр. Варна, 17.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдията П.

Христова въззивно гражданско дело № 410 по описа за 2017-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Е.И.Х., С.И.Х., и двамата от с. Вехтово, общ.

Шумен, срещу решение № 108/21.06.2017 год. по гр.д. 619/2016 год. на ОС Шумен, с което е признато за установено по предявения иск на Е.Й.Г. срещу Е.И.Х. и С.И.Х., че Е.Г. е собственик по наследство от баща си и по дарение на недвижим имот в гр. Шумен, ул. „Ришки проход“ 18, ет.4, ап.13, ППП „Албена“, сграда 1, с идентификатор № ***, ведно с прилежащите му ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строежи изба№15, осъдени на С. и Е.Х. да предадат владението върху същия имот на Г. на осн. чл. 108 ЗС, като са присъдени и разноски.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите за основателност на иска по чл. 108 ЗС.

Оспорва се изводът за нищожност на упълномощаването от 09.06.2009 год., както и за липса на потвърждаване по чл. 42, ал.2 ЗЗД. Направен е анализ на гласните доказателства и се оспорва изводът за нищожност по чл. 152 ЗЗД на същото упълномощаване. Изложени са доводи по евентуалния иск по чл. 40 ЗЗД. Иска се отмяна на решението.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от Е.Й.Г., в който доводите в жалбата са оспорени.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Пред ОС е предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС от Е.Г. срещу Е. и С.Х. за предаване на владението върху собствения й недвижим имот, в гр. Шумен, ул. „Ришки проход“ 18, ет.4, ап.13, ППП „Албена“, сграда 1, представляващ жилище, апартамент №13 с площ от 95.72 кв.м., с идентификатор *** състоящ се от три стаи, трапезария, кухня и сервизни помещения ,находящ се на четвърти жилищен етаж , в сграда в поземлен имот с идентификатор ***, по документ за собственост парцел І в квартал 331 ,заедно с изба №15, със застроена площ от 3.29 кв.м. и 2806/100000 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, цялото от 1320 кв.м., при твърдяно право на собственост по дарение от нейната майка и сестра, както и на основание наследствено правоприемство от баща си по силата на дарение. В исковата молба се твърди, че г-жа Г. сключила с В.Т. в офиса му в гр.Шумен договор за заем за сумата от 1 000 лв., който щял да се обезпечи с договор за ипотека върху собственият на ищцата недвижим имот. Ищцата подписала и пълномощно без нотариална заверка, което впоследствие се оказало и нотариално заверено от нотариус Светлозар Стоилов, като В.Т. обяснил, че целта на пълномощното била обезпечителна и ако тя не върнела сумата той щял да се удовлетвори от цената на апартамента. В.Т. и дал да разпише и много други документи, които били празни бланки, без да имат дати и съдържание – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, споразумение, декларации, запис на заповед и др. На 22.06.2009 г. между Е.Г. и И.Д.С., която към него момент работела като сътрудник на В.Т., бил сключен договор за заем и договорна ипотека за срок от 4 месеца с нотариален акт №146 том ІІІ рег.№7095 нот.д.№457/2009г. на нотариус №024 Светлозар Стоилов. Впоследствие ищцата редовно се издължавала на В.Т. и издължила дори повече пари отколкото била взела. На 12.05.2011 г. ищцата отправила нотариална покана до В.Т., с която на осн.чл.38 ал.2 от ЗЗД заявила, че оттегля изцяло дадените му пълномощия по силата на пълномощно с рег.№6348 и №6449 на нотариус Св. Стоилов. Поканата била залепена на адреса на В. Т. на 17.05.2011г. На 13.05.2011г. на нотариус Св. Стоилов било връчено уведомление, с което той бил уведомен, че ищцата оттегля пълномощията, които била дала на В.Т. да продава апартамента и по пълномощно с рег.№6348 и №6349. Въпреки това, с нотариален акт № 199, т.ІІ, рег. 4760, д.

300/26.05.2011 год., в нарушение на чл.25 ал.1 от ЗННД В. Т. продал на Я.Ж.Г. имота на ищцата за сумата от 50 000 лв., при данъчна оценка на имота към момента на продажбата 78 736.60 лв. Я.Ж. била свързано с В.Т. лице. След продажбата на апартамента ищцата подала жалба в прокуратурата. С присъда №67/18.11.2015г. по НОХД №952/2015г. по описа на ШРС В.Т. бил признат за виновен при условията на чл.371 т.2 от НПК /признание изцяло на фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт / за това, че на 26.05.2011г. в гр. Шумен бил присвоил чужди движими вещи пари за сумата от 50 000 лв., собственост на ищцата, които владеел и получил по повод разпореждане с неин недвижим имот, а именно процесния апартамент, като присвоената сума била в големи размери, на осн.чл.206 ал.3 от НК във вр. с чл.206 ал.1 от НК. Я.Г. продала процесния имот на ответниците по настоящото дело С.Х. и

Е.Х. с нотариален акт № 44, т. VІІІ, рег. № 14178, д. 1163/20.12.2011 год. на нотариус с рег.№024 Св. Стоилов. В. Т. заедно с още две лица, се признали за виновни и сключили cпоразумение с Прокуратурата по образуваното срещу тях друго НОХД № 335/2012 г., по описа на ШОС, за престъпление по чл.252, ал.2, предл.2 от НК, а именно за развиване на незаконна банкова дейност. По това дело, видно и от Споразумение за прекратяване на наказателно производство от 29.06.2012 г. по НОХД № 335/2012 г. са били иззети много и аналогични, като на ищцата документи, а именно: празни бланки на предварителни договори за покупко-продажба, споразумения и др., подписани само от издаващият ги, но без дати и текстове, което по категоричен начин показвали и дългогодишната схема на действие на групата и че постъпката с Е.Г. не е нещо индивидуално и уникално. Твърди се, че собственик на имота е Е.Г., а съпрузите Х. го владеят без основание.

Твърди се нищожност на сделките по нот.а. № 44/2011 год. и по нот.а. № 199/2011 год., както е нищожно и упълномощването с пълномощно № 6348 и 6349/09.06.2009 год. на нотариус Св. Стоилов, послужило при изповядване на сделката по нот.а. № 199/2011 год., поради липса на представителна власт и по силата на чл. 42, ал.2 ЗЗД. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че пълномощното не е нищожно на твърдените по-горе основания, то тогава се иска съдът да приеме за нищожна сделката по н.а. № 199/2011 год., но на основание чл.40 от ЗЗД, тъй като е сключен във вреда на представлявания. Това е така, тъй като В.Т. и Я.Г. били свързани лица, уговорили се във вреда на представлявания и при данъчна оценка на имота към момента на продажбата в размер на 78736.60 лв., имотът е продаден на Я.Г. за сумата от 50 000 лв. - много под пазарната. Това „споразумяване" между В. Т. и Я. Г. е обективирано в самия нотариален акт за извършената покупко-продажба на 26.05.2011 г. и се изразява в тяхната недобросъвестност, тъй като сключеният договор обективно уврежда представлявания, като в този см. било и ТР №5/2014 на ОСГК и ОСГТК на ВКС, излязло на 12.12.2016 г. Ето защо, поради всичко гореописано и наличието на предхождащи нищожни актове, послужили за прехвърляне на собствеността на процесния апартамент от Я. Г. на съпрузите Х. по настоящия иск, то и сделката, от която те черпят права е непротивопоставима на ищцата, а владението им е без основание.

Въз основа на тези твърдения са предявени искове по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху спорния недвижим имот, който ищцата счита за своя собственост. С определение №36/30.01.2017г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на предявеният иск за установяване нищожността на сделката обективирана в НА№ 44/2011 год.

Ответниците С.Х. и Е.Х. са оспорили претенциите и всички наведени в исковата молба обстоятелства. Твърдяли са, че Е.Г. е предявила иск за вреди в наказателното производство, като В.Т. е осъден да й заплати сумата от 50000 лв. като вреди от сделката по нот.а.

199/2011 год. Твърдяли са, че са добросъвестни владелци и че г-жа Г. е вече обезщетена. Твърди се, че оттеглянето на пълномощното, дадено от Г. на Т., не можело да бъде противопоставено на ответниците. Съгласно чл. 41 ал. 2 от ЗЗД прекратяване на пълномощното не можело да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника и други лица, договарящи с третите такива добросъвестни, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено. От представените писмени доказателства се установявало, че самият пълномощник е узнал за прекратяване на пълномощното след сключването на сделката. Нямало доказателства, от които да е видно и дали оттеглянето на пълномощното е било вписано.

От фактическа страна по делото е било безспорно установено от събраните писмени доказателства извършването на описаните по-горе и атакувани сделки, а също и наличието на осъждане на престъпление на В.Т.

Установява се от представения по делото нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ № 134, т. VІ, д. 1845/27.12.1978 г. на ШРС, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156, т. ХХ, д. 4984/1993 год. на ШРС, удостоверение за наследници изх.№4796/07.12.2016г., че Е.Г. е придобила собствеността върху процесния апартамент с идентификатор *** по силата на наследствено правоприемство от баща си и по дарение от нейните майка и сестра.

Видно е от пълномощно с рег.№6348 и №6449 на нотариус Св. Стоилов. от 9.06.2009 г., че Е.Г. е упълномощила В.Т. да извършва от нейно име всички допустими ито закона действия и сделки във връзка с процесният апратамент, вкл. и разпоредителни сделки като продажба, замяна, дарение, прехвърляне срещу издръжка и гледане и др., както и да се снабдява с всички необходими документи във връзка с имота.

На 22.06.2009г. между Е.Г. и И.Д.С., за която е безспорно, че тогава е работела като сътрудник на В. Т., е бил сключен договор за заем на сумата от 1861,10 евро за четири месечен период,както и договорна ипотека за срок от 4 месеца по отношение на спорния имот с данъчна оценка 79652,10 лева, както се установява от нотариален акт №146 том ІІІ рег.№7095 нот.д.№457/2009г. на нотариус №024 Св. Стоилов. На 30.06.2009 год. между Е.Г. и В. Т. е сключен и предварителен договор за същия имот, по който Т. е купувач, уговорената цена е 47000 лв., заплатена като капаро при сключването на договора, срокът на договора е 30.01.2010 год., а всички разходи са за сметка на купувача. В договора е описано и даденото на тосков пълномощно.

На 12.05.2011г. г-жа Г. е отправила нотариална покана до В. Т. с която на осн.чл.38 ал.2 от ЗЗД е заявила, че оттегля изцяло дадените му пълномощия по силата на пълномощно с рег.№6348 и №6449 на нотариус Св. Стоилов. Поканата е била залепена на адреса на В.Т. на 17.05.2011г., както е видно от разписка на л.23 от делото на ОС. На 13.05.2011г. на нотариус Св.Стоилов е било връчено лично уведомление, че г-жа Г. оттегля пълномощията, които е дала на В.Т. да продава апартамента и по пълномощно с рег.№6348 и №6349 /л.24/.

След описаното оттегляне на пълномощните с нот.а. 0 199, т.ІІ, рег. 4760, д.300/2011 год. на същия нотариус стоилов, веско тосков като пълномощник на Е.Г., е продал на Я.Ж.Г. процесният апартамент за сумата от 50000 лв., при данъчна оценка на имота към момента на продажбата 78 736.60лв. съгласно представеното удостоверение от 25.05.2011г. на общ.Шумен, отдел „Местни данъци и ТБО”.

Впоследствие Я.Ж. Г. на свой ред е продала имота на 20.12.2011 год. по нот.а. № 44, т.VІІІ, рег.№ 14178, д. 1163/2011 год. на нотариус стоилов на С. и Е.Х. за сумата от 56000 лв., като част от цената е платена с банков кредит, за което върху имота е вписана ипотека на 23.07.2015 год., както е видно от нот.а. № 126/23.07.2015 год. на нотариус Светлозар Стоилов. По делото е представен и предварителен договор от 21.11.2011 год., който е сключен между Я.Г. и съпрузите Х..

Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e55354fb-115a-4906-b3c6-134610fbbf5d