Определение № 15713 от 22.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15713 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507262 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 188742/12.06.2026 г. от „Централна кооперативна банка“ АД, чрез юрк. Д.Н., срещу Определение № 20105/01.06.2026 г., постановено по гр. д. № 10253/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 81-и състав, с което е допълнено протоколно определение от 18.11.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят „Централна кооперативна банка“ АД поддържа, че узнал за предоставената безплатна правна помощ на ответника едва с връчването на процесното определение. Релевира доводи във връзка с нарушаване на принципите за равенство на страните в процеса и на състезателното начало. Намира, че е накърнена възможността му да оспори основателността на искането по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./. Доколкото съдът се произнесъл по допълване на протоколно определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание, счита за относима нормата на чл. 151 от ГПК, а не на тази по чл.

248 от ГПК. Допълва, че СРС извършил съдопроизводственото действие без надлежното му уведомяване. Излага съображения в насока, че защитата и съдействието, оказани от процесуалния представител на насрещната страна, не са допринесли за резултата по делото.

Прави възражение за прекомерност. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Процесуалният представител на ответника – адв. М.Л., в законоустановения срок е подал писмен отговор на частната жалба, в който е изложил становище за нейната неоснователност и недопустимост. Сочи, че частичното прекратяване на производството е последица от оттеглянето на предявения иск относно главницата, като излага аргументи в подкрепа на становището си. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна с правен интерес, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

По подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от „Централна кооперативна банка“ АД е образувано ч.гр.д. № 38402/2021 г. по описа на СРС, ГО, 81-и състав. Издадена е заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Образувано е изпълнително дело № 3728/2024 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ. След връчване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът Р.И.Т. подал възражение по чл.

1

414, ал. 1 от ГПК, в което посочил, че оспорва дължимостта на вземанията за договорна лихва, за мораторна лихва и за санкционна лихва по договор за потребителски кредит, за които са издадени заповедта по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист. С допълнителна молба изрично волеизявил, че признава дължимостта на сумата от 10823,78 лв., представляваща главница по договора за кредит. Съдът дал указания на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК касателно вземанията за договорна лихва, за мораторна лихва и за санкционна лихва.

С депозирана искова молба „Централна кооперативна банка“ АД предявила положителен установителен иск както за сумата за главница в размер на 10823,78 лв., така и относно останалите вземания по договора за потребителски кредит. В отговор на исковата молба ответникът Р.Т. възразил срещу допустимостта на последната в частта относно претенцията за 10823,78 лв. След указания на съда, с молба от 30.10.2025 г., ищецът заявил, че липсва правен интерес от искането да се приеме за установено, че ответникът дължи посочената сума. В допълнителна молба от 18.11.2025 г. представителят на ответната страна отново обърнал внимание на обстоятелството, че сумата, представляваща главница по договора, е изрично призната с възражението по чл. 414 от ГПК. С протоколно определение, обективирано в протокол от проведено открито съдебно заседание на 18.11.2025 г., първоинстанционният съд прекратил производството в частта относно претенцията за 10823,78 лв. поради липса на правен интерес от търсената защита. По отношение на останалите искания делото останало висящо. С молба от 31.03.2026 г. адв. М.Л., предоставил правна помощ на ответника съобразно правилото на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, направил искане за допълване на постановеното по делото определение, като в негова полза да бъдат присъдени съдебни разноски съразмерно на прекратената част от исковете – чл. 78, ал. 3 от ГПК. Проверяваният съд счел за основателна молбата и осъдил ищеца да заплати на представителя разноски за осъществена безплатна правна помощ, позовавайки се на чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът, по искане на страните, може да допълни или измени в частта за разноските постановеното по делото съдебно решение /респ. определение/, като това искане следва да бъде отправено в срока за обжалване на крайния съдебен акт, а ако последният е необжалваем - в едномесечен срок.

Определението за частично прекратяване на производството се явява акт, с който приключва делото в съответната инстанция, по смисъла на чл. 81 от ГПК, и при постановяването му съдът се произнася и по искането за разноски /определение № 1102/07.12.2012 г. по ч. т. д. № 695/2012 г. на ВКС, ТО, определение № 511/19.10.2016 г. по ч. т. д. № 2006/2016 г. на ВКС, ТО, определение № 17/28.01.2021 г. по гр. д. № 4250/2019 г. на ВКС, ГО, определение № 41/23.03.2021 г. по ч. гр. д. № 3311/2020 г. на ВКС, ГО, определение № 1088/11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 679/2024 г., Г. К. на ВКС, ГО/. Пропускът на съда е основание да се поиска допълване на определението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК, сторено в срока за обжалване на акта. Този съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на делото в прекратената част и подлежи на обжалване с частна жалба – по аргумент от чл. 274, ал. 1, т.

1 от ГПК. Частната жалба се подава в едноседмичен срок от съобщаване на определението, а когато се обжалва съдебният акт, постановен в открито съдебно заседание, в което страната или неин представител не е присъствала, какъвто е настоящият случай, срокът за обжалване започва да тече от деня на връчване на препис от акта, подлежащ на контрол /т. 14 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС; определение № 610/22.11.2022 г. по т.д.

№ 2352/2022 г. на ВКС, I ТО/. Прави впечатление, че по делото липсват данни определението, инкорпорирано в съдебния протокол от 18.11.2025 г., да е връчвано на ответника – не е налице диспозитив със соченото съдържание. Не се констатира и изпращане на препис за връчване, поради което срокът по чл. 248 от ГПК не е започвал да тече, а искането за присъждане на разноски, към момента на подаване на молбата на 31.03.2026 г., не е просрочено.

Тук е мястото съдът да отбележи, че не споделя виждането, застъпено в частната жалба, относно невъзможността „Централна кооперативна банка“ АД да оспори 2 основателността и наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ. На първо място, видно от съдебния протокол от проведеното открито заседание от 18.11.2025 г. съдът е докладвал молба от ответника, към която е приложен списък по чл. 80 от ГПК. По време на заседанието е присъствал юрк. Н. като пълномощник на ищеца, ерго още към този момент същият е можел да се запознае със съдържанието на списъка, в който изрично е отразен размерът на претендираните разноски на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.

Дори да не бъде съобразено това обстоятелство, следва да се има предвид, че след постъпване на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът е разпоредил да бъде връчена на ищеца за становище. Съобщението с указанието е връчено на представител на „Централна кооперативна банка“ АД на 28.04.2026 г., но в предвидения срок не е заявено становище.

Изложеното обуславя извод, че съдът е гарантирал процесуалните права на ищеца.

Пропускането на тяхното упражняване не може да се вмени в процесуално нарушение на съда или в накърняване на основните начала на гражданския процес. Ролята на съда, като арбитър по спора, не е да бъде процесуален субституент на страните и да предприема валидни действия от тяхно име и за тяхна сметка, т.е. да действа като техен представител, нито да им указва по какъв начин да охранят правата си, а да разреши правния спор. С оглед изложеното, необходимо е да се застъпи тезата, че ищецът е имал правната възможност да възрази срещу искането за присъждане на разноски на адвоката по чл. 38 от ЗАдв, но не го е сторил, въпреки изричното му уведомяване.

На следващо място, съдът намира възражението касателно извършена процедура по чл. 151 от ГПК за неоснователно. Цитираната новела предвижда отстраняване на допуснати грешки при отразяване на извършените съдопроизводствени действия, като предметът й се свежда до проверка на точността и пълнотата на удостоверителната дейност на съда при упражняване на правомощието му да ръководи заседанието. Така в Решение № 346/30.11.2011 г. по гр.д. № 1556/2010 г. на ВКС, ГО е отразен резултатът при поправка на съдебния протокол – отстраняване на неточности, а не изменение или допълване на сторени изявления на страните, респ. на съда. За да се уважи, молба по чл. 151 от ГПК трябва да съдържа наведени конкретни твърдения за неточно или непълно записване в протокола на извършеното процесуално действие от значение за установяване на релевантните факти по делото и за правилното решаване на спора. Първата инстанция, в съответствие с процесуалните норми е извела заключение, че е сезирана с молба по чл. 248 от ГПК, а не с молба по чл. 151 от ГПК, като прилагайки чл. 248, ал. 2 от ГПК е връчила препис от същата на ищеца за становище.

Правилен е изводът на СРС касателно дължимостта на адвокатското възнаграждение на предоставилия безплатна правна помощ адвокат, тъй като е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Не е предвидено изключение от този принцип, независимо дали прекратяването се дължи на пасивно процесуално поведение на ищеца в хипотезата на чл.

129, ал. 4 от ГПК или на констатацията на съда за липса на положителна процесуална предпоставка - правен интерес, водеща до недопустимост на иска - чл. 130 от ГПК, или при оттегляне на иска - чл. 232 от ГПК, или при отказ от иска по чл. 233 от ГПК. Законодателят не е регламентирал и специален ред, когато се прекратява цялото производство или само част от иска/исковете. В сложения за разглеждане пред настоящата инстанция казус исковото производство е частично прекратено. Процесуалното правило на чл. 78, ал. 4 от ГПК сочи, че при прекратяване на производството правото на разноски възниква в полза на ответника. Съотнесено към фактическите положения по делото, следва да се направи извод, че дължимото адвокатско възнаграждение не е обусловено от изхода на процеса по отношение на останалите висящи искове. Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски преди частичното прекратяване на производството на 18.11.2025 г., за да подаде отговор – от 15.05.2025 г., както и допълнителна молба със съображения за недопустимост, респ. неоснователност на някои от ищцовите претенции – от 18.11.2025 г., за него е възникнало правото да бъде обезщетен /виж определение № 155/01.04.2016 г., по ч.гр.д. № 1347/2016 г. на ВКС, IV ГО, определение № 437/05.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3885/2013 г. на ВКС, IV ГО, определение № 463/7.10.2013 г. по гр. д. № 5009/2013 г. на ВКС, I ГО; определение № 66/07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 49/2017 г. на ВКС, I ГО/.

3

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие от 01.05.2025 г., според клаузите на който услугите, упоменати в него, се предоставят безплатно. В тази хипотеза следва да се съблюдават основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Съобразно т. 2 от правилото, за което се релевират доводи в процеса, помощта се предоставя на материално затруднени лица. Не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат, а не от съда. Това е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв - адвокатът да е оказал безплатна правна помощ; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е налице определение за прекратяване на производството/ арг. чл. 78, ал. 4 ГПК/.