Решение № 1451 от 29.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1451 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110138845 по описа за 2023 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.200 КТ з а обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука.

В исковата молба от името на ищцата К. Г. Б.Т. нейният пълномощник твърди, че по силата на трудово правоотношение с ответната детска градина тя изпълнявала длъжността "старши учител”. Посочва, че на 12.02.2021г. тя пострадала при трудова злополука – по време на работа при изпълнение на трудовите си задължения на работното си място сутринта се подхлъзнала на необезопасена тераса , покрита с лед , и паднала , при което получила травматично увреждане : „фрактура на фибуларния малеол” на лявата глезенна става. С разпореждане № 30303/17.02.2021г. на НОИ злополуката била приета за трудова, но не било разгледано Възражението, вх. № 1012-21-85/25.03.2021г. , подадено от ищцата , с което тя оспорила Протокол № 1/ 15.02.2021г. , съставен от комисия в ответната ДГ № 188 , в частите му , в които е вписано , че ищцата е съпричинила злополуката, като нарушила забраната за излизане на терасата през зимата. Твърди се , че след злополуката ищцата била в „домашен-амбулаторен режим на лечение през периода от 12.02.2021г. до 30.04.2021г.” , за което й били издадени съответни болнични листове. Кракът й бил гиписиран , но после гипсът бил сменян. Провеждани били „амбулаторна физикална терапия” , както и болнично лечение, но ищцата продължавала да чувства силни болки , имала отоци и ограничена подвижност в глезена , като все още не е възстановена напълно , а през април 2023г. са констатирани „допълнителни усложнения , които са резултат от 1 травмата”.

Искането на ищцата към съда е да бъде осъдена ответната детска градина да й заплати :

- обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи претъпените от нея болки и страдания от увреждането й - „фрактура на фибуларния малеол” на лявата глезенна става. , получено при осъществената на 12.02.2021г. трудова злополука , в размер на 19 000 лв , заедно със законната лихва върху това обезщетение от датата на увреждането – 12.02.2021г. до окончателното плащане , и

- обезщетение за имуществените вреди, причинени й в резултат от същата трудова злополука , представляващи

„разходи за лекарства и медикаменти за лечение и профилактика на уврежданията” през периода от 12.02.2021г. до 12.07.2023г. , в размер на 1 000 лв, , заедно със законната лихва върху това обезщетение от датата на увреждането – 12.02.2021г. до окончателното плащане.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа предявените искове. При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. адвокатът на ищцата е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността на исковете са обосновани и в представената на 19.11.2024г. писмена защита от адвоката на ищцата.

Ответната страна Д.Г. „В.Н.Л.” оспорва предявените искове видно от изявленията на пълномощника й в представения на 21.08.2023г. отговор на исковата молба. Обосновава се становище, според което ищцата е „допринесла за настъпването на вредоносния резултат”, тъй като е излязла на терасата , въпреки изричната забрана за това , установена в чл.53 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ№ 188 и въпреки проведения инструктаж, с което е нарушила чл.33 от ЗЗБУТ , като е проявила груба небрежност, поради което полагащото й се обезщетение следва да бъде намалено с оглед чл.201,ал.2 КТ .

Оспорва се е размера на претендираното обезщетение. Посочва се и , че обезещетението на ищцата следва да бъде намалено с размера на получената от ищцата застраховка по риска „Трудова злополука от ЗАД ”Ф.” съобразно чл.200,ал.4 КТ.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответната страна поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. адвокатът на ответната страна е пледирал за отхвърляне на исковете. Въпреки изрично предоставената му по негово искане в заседанието на 08.11.2024г. възможност за представяне на писмено становище по исковете , пълномощникът на ответната детска градина не е депозирал такова.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено от правна и фактическа страна следното :

Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК, осъдителните искове по чл.200 КТ подлежат на разглеждане по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК в част ІІ от ГПК , а не по реда на бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК в част ІІІ от ГПК. Това е така , 2 тъй като исковете за обезщетения по трудово правотношение (освен тези по чл.225,ал.1 КТ и по чл.222,ал.1 КТ ) не са посочени в чл.310 ГПК и следователно този процесуален ред е неприложим за тяхното разглеждане. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага само за разглеждане на исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове , за които това не е предвидено в закон (по аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от общия исков ред , правната норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително , нито да бъде прилагана по аналогия. Това означава, че нито по искане на страните, нито служебно по преценка на съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не може да бъде прилагано за разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или в друг закон.

Относно основателността на исковете :

Относно иска по чл.200 КТ за НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

Този иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

По делото е безспорно, че към 12.02.2021г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността "старши учител” в ответната детска градина , което е прекратено на основание чл.325,т.1 КТ , считано от 01.09.2022г. видно от представената уволнителна заповед № 255/01.09.2022г. на директора на Д.Г..

От представените с исковата молба Протокол № 1/15.02.2021г. от комисия в Д.Г., Декларация ,вх.

№ 121/16.02.2021г. за трудова злополука и Разпореждане №

30303/17.02.2021г. на ТП София-град на НОИ, се установява, че на 12.02.2021г. в 08,30 часа през работно време на обичайното стационарно работно място , за да даде информация на родител за детето му, излязла на заледена тераса , подхлъзнала се и паднала , вследствие на което получила счупване на фибулата на лявата глезенна става. Увреждането е квалифицирано от СУСО като трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 КСО.

От представените по делото медицински документи : Изследване № 1680/12.02.2021г. от ВМА – МБАЛ София ; болнични листове № ****г. , № № ***г. , № Е20210796869/29.03.2021г. и № ****г. ; Лист за преглед на пациент в КДБ № 4845/23.02.2021г. ; Рентгеново изследване № 6363/23.02.2021г. от УМБАЛ „С.А ; амбулаторни листове № ***. и № *****г. ; Направление за хоспитализация от 26.04.2021г. ;

Медицинска епикриза , изх. № 1896/1461 от 12.052021г. от СБР”Б”АД, Отделение по физикална и рехабилитационна медицина ; Медицински епикризи от 16.01.2023г. и от 17.04.2023г. от „СБРПЛ П ЕООД и болнични листове № ***г. и № ****. , както и от приетото в съдебното заседание на 12.07.2024г. заключение на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, неоспорено от страните в частта му относно отговорите на задачите за уврежданията на ищцата, се установява, че при злополуката на 12.02.2021г. на ищцата е причинено „счупване на глезена на левия, малък пищял” , което е причинило „трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни”.

Според вещото лице „счупването е придружено от силни болки и продължителни интензивни страдания” , налагало е „щадящ режим и първоначална помощ от друг човек 3 до привикване да се придвежва с помощно средство”. Вещото лице посочва , че възможността за физическо натоварване на левия долен крайник на ищцата се е възстановила в срок 1,5-2 месеца. Според медицинските документи – болничните листове провежданото лечение в „острия период на счупването” е продължило 64 дни , което е „нормален срок за възстановяване на глезенната обст на левия долен крайник с възможност за физическо натоварване и движение без помощно средство”. В резултат на задължителното обездвижване на глезенната област на крака , са се получили „изменения в конкретната става” и се е ограничила подвижността й , поради което ищцата е провела „допълнителни лечебни процедури – физиотерапия и рехабилитация” през 2021г. , както и през 2023г. , след което е „отчетено подобрение в движенията на лявата глезенна област” .

Според отговора на задача № 4 в приетото заключение по съдебно-медиинската епикриза „болестните увреждания на предните коренчета, анатомично излизащи на нивото на четвърти и пети поясни прешлени, установени през месец май 2023г. /две години след злополуката /”, констатирани в епикризата от 17.04.2023г. от СБРПЛ-ПЕТРИЧЕООД , „трудно може да се приемат с категоричност , че са последица от претъпяното счупване на левия външен глезен”. Следователно по делото не е доказано настъпването на усложнения, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с травматичното увреждане на ищцата от процесната трудова злополука.

В откритото заседание на 12.07.2024г. при приемаето на заключението по съдебномедиинската експертиза вещото лице М. Г. е посочила , че „срокът на обездвижване чрез гипс на ищцата е бил нормален за това счупване , което има тя” , като е нормална и смяната на гипса , което се налага , за да се постави нов по-стегнат гипс , поради което „не става дума за грешка в терапията, която е прилагана при ищцата” , въпреки че поставянето на крака в гипс „не е много съвременно лечение”. Вещото лице отбелязва , че принципно съществуват различни причини за по-продължително възстановяване на пациент със счупване, като не може да каже защо конкретно при ищцата е продължило това състояние, тъй като не я е прегледала.

В заседанието на 08.11.2024г. по искане на ищцовата страна като свидетел е разпитана Р. К. М. , съседка и семейна приятелка на ищцата. Според свидетелката състоянието на ищцата след злополуката било „изключително тежко”, тъй като три пъти се наложило да й наместват глезена и била 50 дни с гипс на крака от коляното до глезена , поради което не можела да се обслужва сама и съпругът й , майка й и свидетелката трябвало да й помагат. Не можела да излиза навън , не се научила да се движи с патерици. По цял ден ищцата била сама в малкото жилище и чакала да дойде мъжът й , за да й помогне в обслужването в банята и тоалетната, поради което страдала , че е зависима от други хора , била „на ръба на нервна криза” , плачела често , пиела много обезболяващи , защото имала силни болки. Не можела да спи по цели нощи, защото не можела да си намести крака на дивана. Страдала и поради „отдръпването на познатите”. Дълго време след злополуката ищцата ходила на рехабилитация и все още продължава , а при промяна на 4 времето все още изпитва болки.

От установените горепосочени факти е видно , че по настоящото дело е доказано по безспорен начин травматично увреждане на ищцата „счупване на глезена на левия, малък пищял”, осъществено в резултат от злополука през работното й време при изпълнение на трудовите й функции на 12.02.2021г. Установена е и причинната връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него - нетрудоспособността на ищцата. От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и от показанията на свидетелката Р. К. М. е видно , че ищцата е претърпяла неимуществени вреди- интензивни болки и страдания от травмата, продължили месеци след уврежданията , а и след това.

От гореизложеното е видно, че в конкретния случай са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл.200,ал.1 КТ за ангажиране отговорността на ответната детска градина в качеството й на работодател за неимуществените вреди, причинени на ищцата от травмата на крака й , която следва да бъде квалифицирана като увреждане , осъществено при трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 КСО.